В нашия пазарен свят всичко е обект на покупко-продажба. Може да си купите прекрасен дом в борова горичка, само терасата на който ще гони 300 квадратни метра. Или да си осигурите цяло островче, с невероятна гледка към хоризонта и яхта на пристана. Не е никакъв проблем да се снабдите за лично ползване с приказлив политик, лъчезарна дама или мускулест господин. Музиканти ще ви свирят безкрайно любими мелодии на ухото, а кулинари ще сервират вълшебства на трапезата ви. Персонални шофьори и бодигардове ще се грижат за комфорта и сигурността ви. А единственото, което от вас се очаква, е да си плащате.
Но може да си напазарувате и учени – титуловани и от реномирани университети и институти. Те ще правят нужните ви изследвания, за да подобрят репутацията ви в обществото. С подходящи аргументи ще накарат хиляди и дори милиони, страстно да пожелаят точно вашите продукти или услуги. Може да сте сигурни: банкнотите, които ще похарчите за покупката им, ще се върнат обратно в джоба ви, но многократно увеличени.
В това отношение наставници могат да ни бъдат най-големите корпорации в света. Като Coca-Cola например. Преди време влиятелният вестник The New York Times публикува статия, в която разкри нейната съпричастност към координирането и финансирането на организацията Global Energy Balance Network. Тя е обединявала влиятелни учени, които са изучавали проблема със затлъстяването. Те са публикували статии в медицински списания, излизали са с доклади на конференции, действали са активно в социалните мрежи. Но нито дума не са споменавали за много опасните калории, които хората поемат с подсладените газирани напитки, произведени от Coca-Cola. Тяхната задача е била да отклоняват вниманието им точно от подобни асоциации.

И журналисти от The Times осъществиха разследване, в което установиха, че Coca-Cola е подкупвала изследователи от the European Hydration Institute (EHI), сътрудници на организации, като the British Nutrition Foundation, the National Obesity Forum, the British Dietetic Association, the UK Association for the Study of Obesity, Университетската болница Хомертън. Те са получили над 7 милиона долара за да докажат, че продукцията на компанията е безвредна. Срещу паричките учени от тези институти не са откривали никаква връзка, между консумацията на подсладени напитки и затлъстяването.
Същевременно The Times отбелязва, че учени, които не са финансирани от Coca-Cola, предупреждават за опасността от свръхтегло, която носят нейните безалкохолни напитки и сокове. Около една трета от захарта, която консумират младите хора между 11 и 18 години идва точно от тях.
А наскоро се появи интересен материал в авторитетната френска медия Le Monde. В него се прави извода, че кралят на безалкохолните газирани напитки Coca-Cola, финансира изследователи от областта на медицината. И така ги мотивира да забравят за рисковете, свързани с неговите напитки.
Раздавани са баснословни суми на знаменити френски учени. Особен интерес компанията проявява към диетолози, специалисти по хранене, спортни лекари, в чието мнение се вслушват много хора. Така известен френски експерт е бил помолен да напише статия, в която да установи, че няма пряка връзка между употребата на сладки газирани напитки и затлъстяването. За това той е получил някакви си 2000 евро.
Срещу 930000 евро организацията CreaBio реализира изследователски проект за изучаване на интензивни подсладители. През миналата година е публикуван доклад от това проучване, в който се прави извода: няма никаква разлика между водата и напитки, предлагани от Coca-Cola. Институтът за европейска експертиза в областта на физиологията (IEEP), за изучаване също на интензивни подсладители, получава около 720000 евро. И в резултат на упоритата си работа прави нужния извод: отсъства влияние на консумацията на газирани напитки, върху чувствителността към инсулина и на секрецията на този хормон, който регулира количеството гликоза в кръвта.

Излиза, че за Coca-Cola е обичайна практика да си купува учени, които да доказват безвредността на нейната продукция. Само във Франция от 2010 г. досега, тя е предоставила 8 милиона евро на различни изследователи. Срещу това те е трябвало да скриват рисковете, които носят нейните напитки за потребителите.
След непрекъснатите критики към тази дейност на Coca-Cola, тя поема ангажимент да осигурява прозрачност в своята работа с учени. Но социолози сравниха публикувани от компанията данни за спонсорство с материали, появили се в научни списания, в които се споменавало финансиране от страна на Coca-Cola. Оказа се, че от 389 статии, публикувани в 169 научни списания, подписани от 907 автори, Coca-Cola е посочила само 42 (по-малко от 5 на сто). Излиза, че въпреки обещанието за яснота по отношение финансирането на научна дейност, степента на участие на Coca-Cola остава все така непрозрачна и неизвестна за обществото.
В интерес на истината няма защо да обвиняваме индустрията за нейните действия. В условията на пазарната икономика всяка фирма съществува, за да увеличава печалбите си. Колкото повече са те, толкова по-ефективно тя работи. Няма фирма, която по-начало да е създадена, за да губи. И затова тя е ориентирана най-вече към практически действия. Дори и когато дава пари за някои благотворителни акции – като тези около Коледа например, компанията не се занимава с алтруизъм, благотворителност. Тя просто си осигурява един много важен за нея социален капитал – укрепва репутацията си, печели доверието на хората. За нея подобни жестове са отлична стратегическа инвестиция.
Същото се отнася и до спонсорирането на различни научни изследвания – след като те максимализират печалбите на бизнеса, то той ще продължи да плаща на учени. Популярността и доверието към тях, създават великолепни възможности за промиване на мозъците на потребителите. Естествено, това се отчита и от бизнеса.

А сред научната общност винаги ще се намерят хора, на които без да им мигне окото ще нагаждат резултати от проучвания, според интересите на тези, които раздават банкноти за това.
Ето защо е толкова важно в наше време да имаме критично мислене. Да не вярваме сляпо на “научно опаковани” аргументи, в ползата на един или друг продукт или услуга. А да се опитаме да разберем, кой е платил за поредното изследване. И ако установим, че то е финансирано от определен производител, да се усъмним в неговата обективност. В този случай вероятността това, което ни се предлага за чиста истина да е фалшификат, дезинформация, е почти стопроцентова.
Добре е да помним: парите, които други искат да ни накарат да похарчим, са си наши. И най-вече от нас зависи дали ще позволим да ни промиват мозъците, за да ни ги вземат или сами ще решаваме, какво да пазаруваме с тях.
Което определено е по-добрия вариант.