Ще ставаме още по-бедни, за да са малцина още по-богати
„Оксфам“ (Oxfam) е неправителствена организация, която работи в над 90 държави по света. А нейната главна цел е да изучава бедността и произтичащата от нея социална несправедливост. Тя представи поредния си годишен доклад, наречен „Вирусът на бедността“. Той е подготвен за Световния икономически форум, който сега се провежда в град Давос (Швейцария). Учените, които са работили по него, стигат до един наистина стряскащ извод: за първи път за последните сто години в почти всички държави по света пропастта между бедни и богати рязко се е увеличила!
По данни на Оксфам състоянието на десетте най-богати хора на планетата сега е над 1.12 трилиона долара. Независимо от възникналата криза заради пандемията, само в периода от март до декември 2020 г. тяхното богатство се е увеличило с 540 милиарда долара. Излиза, че няколко човека са натрупали повече пари, отколкото могат да похарчат за целия си живот. Само с придобитите средства от началото на пандемията досега те могат да купят ваксина за цялото човечество и пак да им останат милиарди – за да се ваксинират всички хора на земята срещу коронавируса са необходими около 140 милиарда долара. За да направи своите изчисления Оксфам е ползвала данни на швейцарската банка Credit Suisse и списъка с милиардери от списание Forbes.
Малцина стремително забогатяват, само защото милиони други в същото време обедняват – иначе няма как да се случи магията. И точно това показва изследването на Оксфам, за което те са привлекли и данни на Световната банка: около 200 милиона хора са изпаднали в невероятно дълбока бедност през 2020 г. Те са разполагали с по-малко от 5.50 долара за да оцеляват. Рязко са спаднали доходите на над 40 на сто от работещото население в света. Милиони хора са се оказали на ръба на гладната смърт.
В интерес на истината нищо ново под слънцето: най-богатите увеличават парите си, а най-бедните – продължават да обедняват. И определено ще сгрешим, ако допуснем, че точно пандемията е главният виновник за задълбочаващото се социално неравенство. Факт е, че тя е съпричастна за него, но действителната причина е скрита в самата социална система, наречена „капитализъм“. В това може да се уверим, като погледнем към предишни доклади на Оксфам. Така през януари 2017 г. организацията публикува проучване, което показа: състоянието на осемте най-богати хора в света (Джеф Безос, Бил Гейтс, Амансио Ортега, Уорън Бъфет, Карлос Слим, Марк Зукърбърг, Лари Елисън, Майкъл Блумбърг) се равнява на това на 3,6 милиарда души. Едно на сто от най-заможните хора владеят повече богатство, отколкото цялото население на Земята. При това разривът между богати и бедни непрекъснато нараства – относителният дял на най-бедните хора на планетата надхвърля половината от човечеството, заключават тогава експертите на тази организация.
Минават известен брой месеци и в доклада на Оксфам за 2019 г. се отбелязва, че богатството на милиардерите е растяло с по 2.5 милиарда долара на ден. Срещу това увеличение с 12 на сто на състоянието на най-богатите, стои 11 на сто спад при най-бедните хора в света. Дава се пример с богатството на Джеф Безос, което е нараснало до 112 милиарда долара. Само 1 процент от него е равен на целия бюджет за здравеопазване на Етиопия – държава, в която живеят 105 милиона души.
Тогава Матю Спенсър – директор на Оксфам по компаниите, така коментира резултатите от проучването за британския всекидневник The Guardian: “Начинът, по който са организирани икономиките ни води до това, че богатството във все по-голяма степен и все по-несправедливо се концентрира в ръцете на малцината привилегировани, докато милиони хора едва преживяват“. Според него има решение на проблема и то е: „Правителствата трябва да действат, за да направят така, че богатите и бизнеса да плащат справедлив данък. И събраните данъци да се изразходват за финансиране на свободно достъпни, качествени обществени услуги, които могат да спасяват и да променят човешки животи”.
Впрочем подобна препоръка за преодоляване на социалното неравенство дава сега и Габриела Бухер – директор на Oxfam International. „Екстремното неравенство не е неизбежно, това е политическо решение“, твърди тя.
Вероятно и двамата са почтени и компетентни в своята област експерти. Но според мен определено са наивни хора, ако вярват, че олигарсите с удоволствие ще се разделят с милиардите си, за да се ликвидира мизерията на планетата. Това няма как да се случи в реалния свят. А правителствата нямат властта да го променят. Просто защото не ние ги назначаваме, а тези с парите. И го правят за да работят не в наш, а в техен интерес.
Светът върви натам, накъдето най-богатите на планетата пожелаят да го насочат. Те избират президенти, парламенти, контролират не само държави, но и най-големи и влиятелни световни организации. Предизборната кампания за президент в САЩ през 2020 г. се оказа най-скъпата в историята – за нея общо бяха похарчени около 6.6 милиарда долара. А защо новият президент на тази страна се казва Джо Байдън? Защото той разполагаше за реклама с над един милиард долара, докато Доналд Тръмп съумя да събере едва някакви си 774 милиона долара. Тези пари му бяха предоставени от най-богати негови сънародници и е разбираемо, че американският президент няма да върши нещо, което би разтревожило неговите „спонсори“.
Справедливо ли е това състояние на нещата? Не, разбира се. И богатите са наясно, че ако не контролират ситуацията то бедните, които и без това няма какво да губят, могат да поискат от тях да се разделят с богатството си. Ето защо съществуват контролирани пак от тях силови структури – армия, национална гвардия, полиция, частни охранителни организации…
Но най-вече я има могъщата система за промиване на мозъци. Най-сигурното средство за подчинение на милионите мизерстващи, са илюзиите в главите им. В наши дни главният инструмент за това са медиите, социалните мрежи, образованието, масовата култура. Те денонощно градят митовете за демокрация, социална справедливост, обществено благо, надежди за щастливо бъдеще… Внушават ни да сме послушни, сплотени, търпеливи, а ако все пак ни се протестира да го правим с чувство за мярка.
Ето защо и следващите годишни доклади на Оксфам за поредните срещи на силните на деня в Давос, ще стигат неизбежно до същия извод: социалното неравенство продължава да се задълбочава, бедните стават още по-бедни, а богатите – още по-богати.