На тъмно, на студено и гладни, но пък ще сме свободни!

На тъмно, на студено и гладни, но пък ще сме свободни!

Европейската статистическа агенция Евростат съобщи, че ние, българите, живеем най-малко сред гражданите на Евросъюза.  Продължителността на живота у нас е средно 71.4 години, при 80.1 години общо за страните от ЕС. Най-близко до нас по този показател е съседна Румъния – там средната продължителност на живота е 73.9 години. У нас спрямо 2001 г. отбелязваме устойчив спад на дълголетие. Не, че не се досещаме защо това се случва, но си е друго, когато го чуем и от експерти. За тях  основните причини за съкращаване на живота ни, са  намаляващите ни доходи, некачествената храна, която консумираме, влошаващото се здравеопазване в страната ни и т.н.

Разглеждайки данните на Евростат открих за себе си и друга любопитна подробност. Освен в България, най-голямо намаление на продължителността на живота на хората се забелязва  в Румъния, Словакия, Латвия и Естония. Още по-интересно стана, след като съпоставих този факт с информация на една несъмнено авторитетна медия – Financial Times. В нея се твърди: най-висока е инфлацията сега в няколко държави от Източна Европа – България, Румъния, Естония и Литва. По обясними причини медията не споменава, че тях ги управляват  прозападни марионетки, обладани от неистова русофобия. И за разлика от една Унгария с нейното отговорно и мъдро ръководство, правителствата на тези страни с невероятна  страст следват указанията на англосаксите (САЩ и Великобритания) за санкции срещу Русия. Резултатът е неизбежен: галопираща инфлация и невероятно обедняване на населението.

Колегите от Financial Times определено са добре информирани – инфлацията за месец април у нас е най-висока от 2008 г. досега. Тя достигна 14.4 на сто спрямо 12.4 на сто през месец  април 2021 г. Бензинът А95Н например, се е повишал през април с 3,5 на сто, а дизеловото гориво с 6 на сто. При това през месец март т.г. те вече бяха увеличени с над 10 на сто. Годишният ръст на цените на храните е над една пета, заради което все повече хора у нас си лягат гладни. Свинското месо е поскъпнало през април с 7.8 на сто, агнешкото – с 12,9 на сто, а месото от домашни птици – с 10,2 на сто. През април киселото мляко е станало по-скъпо с 4.3 на сто, сиренето – с 4.4 на сто, кашкавала – с 3.5 на сто, яйцата – с 5.2 на сто, картофите – с 8.9 на сто, доматите – с 20 на сто и т.н.

Цените продължават стремително да летят нагоре и нямат никакво намерение да спират. А всички обещания за увеличение на заплатите и пенсиите са просто смешни – те предварително вече са „изядени“ от инфлацията. По данни на Националният ни статистически институт над 75 на сто от българите през април реално са били затруднени да покриват ежедневните си разходи. Само около 4 на сто от населението у нас няма никакви проблеми с доходите си.

Впрочем има и още една група облагодетелствани българи,  които никаква инфлация не е в състояние да ги затрудни. Те съставляват около една пета от населението ни. Вероятно сред нея доминират хора, които обслужват родната олигархия (около четирите процента от населението) – защитават всячески интересите и и добре си живеят от това. Сред тях са и значителна част от окопалата се във властта шуробаджанашка тайфа, която сама си е осигурила не само пълна компенсация на заплатите, но и техният непрекъснат растеж. Отделно заради това, че е в управлението на държавата, тя си докарва повече от прилични доходи от всевъзможни далавери, комисионни за „покровителство“, осигуряване на поръчки, предоставяне на полезна за разни „предприемачи“ изпреварваща информация, корупция и пр. Или овластените персони и представа си нямат за това, че у нас върлува инфлация.

Няма какво да се оплакваме – така си работи социалната система, наречена „капитализъм“, за която немалко от нас неистово си мечтаеха преди три десетилетия. Но се оказа, че сме попаднали  в свят, в който е все по-дълбоко  социалното неравенство: богатите стават още по-богати, а бедните – още по-бедни.

Тези дни (от 22 до 26 май) в Давос, град в Източна Швейцария, се провежда поредният Световен икономически форум. На него се събират политически и икономически лидери, интелектуалци, журналисти от цял свят. Традиционно за този форум  „Оксфам“ (Oxfam) – неправителствена организация, която работи в над 90 държави по света, подготвя анализи за реалната ситуация в света. Тазгодишният доклад, който тя представи в Давос, е наречен „Да печелиш от болката“. В него се прави извода, че милиардерите пристигат в Давос за да отпразнуват невероятният скок в богатството си. Днес 2668 милиардери – 573 повече в сравнение с 2020 г., притежават 12,7 трилиона долара, което е увеличение от 3,78 трилиона долара. Десет най-богати  разполагат с повече богатство от най-бедните 3,1 милиарда души от населението на света.  Работник от по-бедните 50 на сто от човечеството ще трябва да работи 112 години, за да спечели това, което човек от най-богатият 1 процент получава за една година.

Същевременно „милиони хора са изправени пред невъзможно покачване на цената просто да останат живи“, коментира изводите от проучването Габриела Бучър, изпълнителен директор на Oxfam International. Организацията прогнозира, че през 2022 г. в крайна бедност ще изпаднат още  263 милиона души, като скоростта на процеса ще е над 1 милион души на всеки 33 часа.

За Габриела  причината богатите да стават още по-богати не е в това, че те са по-умни или работят по-усърдно – трудещите се хора работят много повече от тях за мизерно заплащане и при лоши условия. Но за разлика от  тях свръхбогатите се възползват безнаказано от системата. Те са „заграбили шокираща сума от световното богатство в резултат на приватизация и монополи, нарушаване на регулацията и правата на работниците, докато крият парите си в данъчни убежища – всичко това със съучастничеството на правителствата“,  твърди Габриела.

В същото време според нея милиони други хора не се хранят редовно, спират отоплението си, не са в състояние да си плащат сметките, чудят се как ще оцеляват утре. „Това гротескно неравенство разрушава връзките, които ни държат заедно като човечество. То е разделящо, разяждащо и опасно. Това е неравенство, което буквално убива“, обобщава Габриела.

В Давос реч произнесе и Йенс Столтенберг – генерален секретар на НАТО, организация, която може да се похвали с хиляди унищожени и осакатени човешки живота през последните десетилетия. Той обясни, защо се налага да страдаме и гладуваме в бъдеще – защото „свободата е по-важна от свободната търговия“. Така ще накажем много лошите страни, към които НАТО сега ориентира въоръжените си сили: Русия и Китай.

Впрочем нещо любопитно за самият Йенс. На младини (той е роден на 16.03.1959 г. в Осло) той е под влияние на сестра си Камила, която е била активен член на „Червената младеж“ – организация на Работническата комунистическа партия в Норвегия (Arbeidernes Kommunistparti –  AKP, марксистко-ленинска). Тогава Йенс  участва в демонстрации  на  AKP  против войната на САЩ във Виетнам. Между 1985 и 1989 г. той е председател на младежката организация на Работническата партия и заместник-председател на младежкото крило на Социалистическия интернационал. А синът му  Аксел (роден е през 1989 г.) изучава китайски език в Шанхайският университет „Дзяо Тун“.  Днес, обаче, Йенс е лидер на възможно най-агресивният и безсмислен военен блок НАТО и подкрепя най-суровите санкции срещу Русия и Китай.

Точно благодарение на англосаксите (САЩ и Великобритания) и контролираният от тях алианс, наречен НАТО, Русия бе принудена да започне военната си операция в Украйна. Сега пак Запада прави всичко възможно тя да не спира, докато не загине в нея и последният украинец. Сега Запада  отделя десетки милиарди долари и евро, за да  въоръжава  Украйна. Англосаксите въведоха и безумните си санкции срещу Русия, с които унищожиха „свободната търговия“. И тъй като лидерите им са абсолютно неграмотни, лицемерни, коварни и безотговорни, резултатите от безумните им решения са катастрофални. Русия си остава икономически стабилна държава, но за разлика от нейното население европейци и американци ги чака невиждано обедняване. Що се отнася до Китай, точно защото не споделя ценностите на колективния Запад, той стана първата държавма в света, която победи окончателно бедността.

Има ли някакви шансове да се промени в позитивна насока стандартът ни на живот в обозримо бъдеще? Абсолютно никакви, докато ни управляват марионетки на „свободния свят“! В това ние, простосмъртните българи, ще се уверим много скоро – в края на тази и началото на следващата година. Защото тогава ще разберем, какво означава да се върнем в пещерния век: да бъдем още по-бедни, гладни, да седим на тъмно и да  ни е студено.

Но да завърша все пак с нещо позитивно – подсказва ми го самият Йенс Столтенберг: трябва да сме щастливи, че не принадлежим към „авторитарният свят“, а сме членове на „семейство от свободни нации“!