В един от любимите ми романи – „1984“ на Джордж Оруел, промиването на мозъците на населението, се осъществява от институция, наречена „Министерство на истината“. Тя следи за това, дали навсякъде и във всичко се спазва правилната линия на партията. И не допуска появата на каквото и да е мнение, различно от нейното. Всичко, което Министерството на истината предлага на хората – новини, развлечения, образование, култура  има право на живот само, ако е под постоянен и повсеместен контрол.

По всичко личи, че  благодарение на „харвардските възпитаници“ и тяхната шуробаджанашка тайфа, настанила се в коридорите на властта у нас и ние скоро ще се сдобием с Министерство на истината. Вече е  създадено  специално звено за контрол и анализ на съдържанието на медии и социални мрежи. Според министърът на електронното управление Божидар Божанов (естествено „демократ“ – депутат от листата на „Демократична България“ и лондонски възпитаник) това е част от стратегията за справяне с дезинформацията.

Целта на звеното, според министърът, е „да следи тенденции, да следи разпространение на определени наративи – как те текат във времето, кога се засилват, кога отслабват, да ги свързва със събития в реалния свят и да предоставя на министерствата доклади за теми, които са свързани с тяхното поле на компетентност“.

За негов късмет  в Парламентът ни  има предостатъчно мераклии за сурови мерки спрямо всеки, който си позволи да изразява различно от „евроатлантическото партийно мнение“. Така друг английски възпитаник – депутатът от „Продължаваме промяната“ Калин Иванов, задава съдбоносен въпрос: защо  разпространяването на „фалшиви новини“ още не е криминализирано и хората, които се занимават с това не са вече открити и ограничени? Вероятно вижда себе си и себеподобните си, дълбоко предани на „евроатлантическите ценности“ образи и в ролята на определящи що е това „фалшива новина“. Чудя се как тези млади родни „демократи“ все още не са поискали българите, които си позволяват да мислят различно от тях и да не споделят  „евроатлантическата партийна линия“, да бъдат незабавно изпращани в концлагери. Впрочем като съдя по налудничавите решения, които вземат подобни овластени недоразумения, скоро и това ще се случи.

За Божидар Божанов дезинформацията е системен проблем за България, а най-вероятният източник на дезинформационни кампании у нас, е властта в Русия. Нищо чудно за британски възпитаник – та точно Великобритания е лидер на русофобите на планетата! И определено в мъгливия Албион сериозно са промили мозъка му. „Видимо за всеки, който използва социални мрежи е, че дезинформацията се шири в страната. Източноевропейските държави диспропорционално са засегнати от дезинформационните кампании, които най-вероятно имат посока на произход Кремъл“, цитират медии становище на министъра.

Публична тайна е, че днес страната ни  директно е управлявана от англосаксите (САЩ и най-верният и съюзник Великобритания).  Косвено доказателство за това е факта, че  за звеното за борба с дезинформацията  се заговори, когато в Америка се появи Съветът за борба с дезинформацията в структурата на нейното  Министерство на вътрешната сигурност (Department of Homeland Security – DHS). От американски медии можем да научим, че той ще бъде фокусиран най-вече върху дезинформацията създавана от Русия. За негов директор бе назначена 33-годишната американка Нина Янкович – научен сътрудник по дезинформацията в Центъра Уилсън, координатор на руските и беларуските програми в Националният демократичен институт  (неговата дейност е обявена за „нежелателна“ в Русия, защото представлява заплаха за националните и интереси). Янкович е не само заклета русофобка, но и най-активен творец на дезинформация. Губернаторът на Флорида Рон ДеСантес я определи като „адвокат на Ковид локдауни“ и разпространител на фалшива информация – като тази за лаптопа на сина на президента Хънтър Байдън, за руска намеса в президентските избори и др.

В САЩ  Съветът за борба с дезинформацията веднага бе определен като „Министерство на истината“ и подложен на най-яростна критика. Според National Review  точно  демократите на власт, прикривайки се с „руска дезинформация“ лъжат и премълчават неудобни новини. Медията бе възмутена и от факта, че  Нина Янкович е избрана да ръководи този съвет, защото тя е доказала единствено  своята професионална некомпетентност. Тя е злоупотребявала  с положението си на „експерт по дезинформация“, за да „разобличава“ историята с Хънтър Байдън като „измислица на Кремъл“. Според National Review чрез новият съвет управляващите искат да диктуват на обикновените американци, кое е истина, а кое е недостоверно, какво трябва да четет и слушат и какво им е забранено.

За  друга популярна американска медия – Politico, създаването на съвета за борба с дезинформацията е поредно доказателство за безнадеждната информационна политика на президента Байдън. DHS не е в състояние да се пребори с дезинформацията, дори ако му бъде  „преразпределено цялото оръжие, което в момента доставяме в Украйна“, иронично написа Politico. И направи извода, че американското правителство непрекъснато „произвежда лъжи и дезинформация в индустриален мащаб и винаги го е правило“, то плаща на „хиляди прес-сътрудници да скриват фактите.“

Politico припомня: правителството на Америка излъга американците, че войната във Виетнам ще бъде спечелана, подценяваше аферата Уотъргейт,  криеше за скритата война в Никарагуа, мамеше хората за тайната любовна афера в Белия дом, за войната в Близкия изток…  „От 600 изявления на Обама, проверени от PolitiFact по време на неговото управление, една четвърт от тях се оказаха фалшиви“, отбелязва Politico. И припомня, че „50 служители от разузнаването – всеки от тях по-умен и по-добре информиран, от който и да е умник на DHS — увериха нацията, че историята на лаптопа Хънтър Байдън носи „всички класически признаци на руска информационна операция“. Впоследствие се оказа, че и те са разпространявали дезинформация.

Абсурдно да направиш федералното правителство официален пазител на истината. Като създаде Съвет за управление на дезинформацията, администрацията на Байдън  си дава  правомощие да обявява някои неща за опасни или неприемливи, да ги маркира като дезинформация, да потиска оспорвана информация, да я заменя с „алтернативни факти“, изтъква Politico. И дава безплатен съвет на властимащите: „Ако DHS толкова силно се нуждае от проект за документи, то може да реши проблем, който е по-близо до дома: да създаде бюро за проучване и изкореняване на дезинформацията на правителството на САЩ.“

В резултат на невероятно силният натиск на общественото мнение администрацията на Байдън бе принудена да разпусне „Министерството на истината“. На  18 май т.г. The Washington Post съобщи, че дейността му, продължила едва три седмици, е спряна. Нина Янкович официално подаде оставката си като негов шеф.

Народната мъдрост казва, че под вола не може да се намери теле. Истинският генератор на дезинформация и в България, както и в САЩ, е властта. Парламентът, правителството, всевъзможни държавни агенции и др.,  денонощно бълват фалшиви новини. Самият премиер е един от ентусиазираните и най-активни творци на лъжи – като се започне от канадското му гражданство и се стигне до цените на горивата. В последното го уличи дори и Белият дом! Абсолютна дезинформация е и твърдението на началникът на кабинета му Лена Бориславова, че турският поток е  „изключително скъп. Този проект е построен за рекордно кратко време, но няма разклонения за България и това е в ущърб на националните интереси.“ Истината е, че от 1 януари 2020 г. България получава руски газ не от Трансбалканския газопровод през Румъния, а  през Турция.

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“ е крилата фраза, за автор на която се смята английския писател Самуел Джонсън. Зад красивите  приказки за мониторинг на социалните мрежи и борба с дезинформацията, прозират опитите на овластени западни марионетки в прекрасната ни Татковина, да създадат своето „Министерство на истината“. Явно тоталната цензура, която те са наложили върху големите медии им се струва недостатъчна за да форматират общественото мнение в пълно съответствие с изискванията на господарите си. Трябва да бъде изключена възможността да се появяват алтернативни гледни точки, защото те могат да породят съмнения в единствено правилната – „евроатлантическата партийна линия“.

Джордж Оруел е написал в „1984“: ако се придържаш към истината, дори и когато си сам срещу целия свят, ти не си луд. Дали ще загубим разума си и ще допуснем на всевъзможни неграмотни марионетки да ни казват, кое е бяло и кое е черно, кое е истина и кое е дезинформация, зависи единствено от нас самите!