Балтимор е най-големият град в щата Мериленд и е 19-ия по големина град в САЩ. През тази година в 13 негови гимназии нито един ученик не е успял да издържи държавният изпит по математика. „Това е образователно убийство“, определя случилото се  Джейсън Родригес, заместник-директор на People Empowered by the Struggle – организация с нестопанска цел, разположена в Балтимор. Сред произвелите невероятно слаби ученици са и най-известните средни училища в града – Patterson High School, Frederick Douglass и Reginald F. Lewis.

Преди шест години – през 2017 г., Project Baltimore е провел подобно на сегашното проучване. Тогава също е било установено, че в много училища в Балтимор нито един ученик не е издържал изпита по математика. „Продължаваме да се занимаваме със същите проблеми година след година – коментира Родригес. – Страшно е, защото това, което се случва сега, просто отваря шлюзовете към тръбопровода от училище до затвора.“

Балтимор не е изолиран случай – безспорен факт е, че американската образователна система е тотално катастрофирала. Доказват го и най-новите данни на тестовете за прием в американските колежи за 2023 г. Те сочат: получените оценки от кандидат-студентите през т.г.  са паднали до най-ниското равнище за последните три десетилетия!

American College Test (ACT) се използва в САЩ за определяне на академичния потенциал на кандидати за прием в университет. Той включва 4 части: английски език, математика, разбиране при четене, природни науки. През 2023 г. неговият среден резултат, показан от абитуриентите  е паднал до 19.5 – срив спрямо 2022 г. Средните  резултати по математика, четене и природни науки са под показателите на готовност за колеж на ACT. Или простичко казано все по-малко млади пълнолетни американци са в състояние  да учат във висше учебно заведение.

Изпълнителният директор на нетърговската организация АСТ, която организира кандидат-студентските изпити Джанет Годуин споделя, че всяка година се наблюдава увеличаване на броя на абитуриентите, напускащи гимназия без да могат да покрият нито един от показателите за кандидатстване в колеж. Около 1.4 милиона американски абитуриенти са положили теста АСТ и едва около една пета от тях са показали добри резултати. Но болшинството (43 на сто) не отговарят на нито един от показателите на теста. „Трудната истина е – не правим достатъчно за да гарантираме, че завършилите средно образование са подготвени да учат в колеж и да правят кариера“, изтъква Годуин.

В тази ситуация все-повече американски университети намират „нестандартно“ решение на задълбочаващият се проблем – все по-тъпи абитуриенти. За да не останат без студенти те просто  вече не изискват от кандидатите да се явяват на стандартизираните тестове АСТ  и SAT.

Много сериозни проблеми в образованието имат не само САЩ, но и  неговите съюзници на Запад. Немското списание Der Spiegel публикува анализ, озаглавен: „Образователната ни система е в драматична криза на доверието“. В него се цитират данни от проучване на агенция „Форса“, които показват: 72 на сто от родителите оценяват училищата  в Германия като неспособни да дават на децата им знания и умения, полезни за реализацията им утре. Едва 27 на от родителите са доволни от образованието, което получават децата им. Родителите не се доверяват и на поставянето на оценки на децата им – три четвърти от тях гледат на сегашната система за оценяване критично или негативно. Само една пета от родителите са на мнение, че оценките в училище отразяват справедливо представянето на учениците. Социолозите, осъществили проучването, правят следния извод: „Нашата образователна система е в драматична криза на доверието!“

В това, че родното образование има същите проблеми, каквито и училищата в САЩ и на Запад като цяло, няма нищо учудващо. През последните десетилетия в България се прави всичко възможно, за да се унищожат добрите традиции в тази област, оставени ни наследство от времето „на соца“. Тогава, когато България бе сред водещите държави с най-добро образование в света. Но сега е точно обратното – доказват го и тестовете  PISA,  които провежда Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) в около 80 държави. Те измерват знанията на учениците в три области – четене, естествени науки и математика. На него са били проверени и знанията на 5 294 българчета от 199 училища. Е, страната ни е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на международния тест PISA 2018. От българските ученици 47 на сто от не са достигнали дори минималното ниво на грамотност по четене – устойчива тенденция за последните 15 години. Рязко спадат и знанията им по математика. А при науките сривът при представянето е един от най-големите сред всички участници в  PISA 2018.

При това и перспективите на родното училище никак не са розови. Още повече пък, ако сегашният министър на образованието проф. Галин Цоков се задържи на поста си до 2026 г. например. За тогава той ни обещава сериозни промени в образованието. За да добиете представа за мъглявината в главата на министъра, ще ви цитирам това, което той казва в свое интервю: „Другата важна дългосрочна цел е преструктуриране на учебното съдържание в изработване на учебни програми с определени компетентностни рамки, свързани с по-голяма интердисциплинарност между отделни учебни предмети и преакцентиране на образованието  от овладяване на знания към изграждане на умения и компетентности. Т.е. един компететностен модел на структурирано учебно съдържание.“ Признавам си, че нищо не разбрах от казаното, независимо от скромният ми – едва около 40 години, опит като университетски преподавател. Но е възможно вие да сте вникнали и осъзнали значимостта на промените, които готви ръководеното от този министър ведомство.

Министърът определено е фен на популярното във Финландия „образование, базирано на феномени, което съчетава различни предмети”. Парадоксът е в това, че вече в самата Финландия е голямо разочарованието от резултатите от осъществените там реформи в образованието. Тази малка държава дълго време се смяташе за образец в училищното образование – през 2006 г. тя бе на върха на рейтинга по негово качество. Но през последните 15 години резултатите от теста PISA устойчиво падат. Те стават все по-лоши, отколкото са били преди, съобщава финландската медия Iltalehti. Днес Финландия я изпреварва Китай, Сингапур и др. Много са причините за това. Децата на Финландия все по-малко четат книги. Виновна е и дигитализацията – тя ги приучва към четене на кратки текстове. А това отрицателно се отразява на равнището на грамотността им. Проблеми има и с инклузивността (включване, приобщаване) – в един обикновен клас да се обучават деца с различни възможности, което води и до различни резултати. Все повече ученици се нуждаят от подкрепата на възрастни, за да се справят със задълженията си и т.н.

А възможни решения на проблема има. За едно от тях ни разказва влиятелният британски The Times. Оказва се, че все повече богати американци плащат десетки хиляди долари, за да учат децата им по „съветска методика“. Тя им дава много повече шансове да постъпят в най-престижни университети на САЩ.  Руският евреин Александър Колчинский например, който сега е на 60 г., е създал фирмата „Руски репетитори“, която предлага на деца от богати семейства да учат по съветски учебни програми. Благодарение на принципите, разработени по времето на социализма, Съветския съюз с произвел учени, конструктори, инженери, които са победили САЩ в космическата надпревара. Фирмата на Колчинский развива у американските деца аналитично и критично мислене, а алгебрата се изучава от най-ранна възраст. Водещ принцип е, че децата трябва да се научат и да умеят да се справят с трудностите, да се ориентират в неизбежната неопределеност на възрастния живот. Към съветските учебни програми фирмата  добавя и съвременни – по криптография и компютърни информационни системи например.

 „Руски репетитори“ не е единственият образователен институт, предлагащ обучение по съветски модел. С много голям успех се ползва и руската математическа школа в Бостън, също основана от емигранти от бившия СССР. Съветският метод на обучение се ползва с изключителен авторитет сред американски родители с възможности, които искат да дадат на децата си преимущества над техните връстници. Затова уроците по „съветска методика“  се ползват с успех и в Манхатън, в Калифорния и в други райони на Америка, обобщава The Times.

Родните университети също си решават проблема със стремително растящата липса на умни абитуриенти, подобно на американските – те свалят „летвата“ за влизане. Факт е, че през последните няколко години дори реномираният Софийски университет се отказа да провежда кандидат-студентски изпити по много специалности. Така десетилетия наред във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) например, в който преподавах дълги години, имаше задължителни изпити – писмен и устен. Но сега тях вече ги няма. Вероятно ще се досетите и за причината те да бъдат премахнати. А общата култура на влизащите в него млади хора въобще не може да се сравнява с тази на абитуриентите от преди 30 години.

Изводът е, че докато прозападно ориентирани недоразумения са на ключови позиции и в сферата на образованието у нас, него нищо добро не го очаква. Резултатите ще са същите, както и в другите области – от икономиката до здравеопазването.

А какви са те вие знаете по-добре и от мен…