Американски предприемачи са били невероятно изненадани, когато са разбрали, че има фундаментални различия между отношенията на правителствата на САЩ и Китай с местните компании. Ако американското правителство „действа като слуга на бизнес интересите“, то китайските власти изискват от компаниите да отдават от печалбите си, за да бъдат постигани националните цели за развитие. Това, което е масова практика в САЩ – лобиране (т.е.  корумпиране на законодатели и висши държавни служители от бизнеса), в Китай го няма. Там не корпорациите определят правилата на играта, както е в Америка. В Китай компаниите се оценяват според техния принос за благосъстоянието на населението на страната. А не по бързината на създаване на богатство за малцина, разказва Ивелинг Ченг за  американската медия  CNBC.

Вярно, големите корпорации и в двете страни работят за изграждане на политически връзки и влияние върху правителствената политика, пише Ивелин. Но докато американската система позволява на корпорациите да въздействат на правителството единствено в свой интерес, то китайската система е предназначена да приведе корпорациите в съответствие с правителствените цели. В САЩ  държавата действа като служител на бизнеса, докато в Китай от компаниите се изисква да подпомагат развитието на обществото и да са готови да жертват корпоративната печалба, за да се случи това.

В Америка компаниите редовно наемат бивши законодатели или висши чиновници, за да им помагат с контактите си да оформят правителствената политика в техен интерес. Официално те се водят като лобисти, а парите, отделяни за тях непрекъснато растат. Това означава, че компаниите реално имат полза от корумпирането на депутати и държавни бюрократи.  Ако през 2000 г. общите разходи за лобиране в САЩ са били 1.56 милиарда долара, то през 2020 г. те са вече 3.53 милиарда долара!

В Китай приоритет е не личното обогатяване на малцина, а „общото процъфтяване“. И ако съдим по невероятните постижения на тази страна във всяка област – от квантовите компютри и космическите технологии до устойчиво растящия жизнен стандарт на населението, то точно тази философия е хуманна и перспективна. Благодарение на нея Китай стана първата в света държава, ликвидирала бедността на своята територия. Да работиш в интерес на народа, благодарение на който си и забогатял, е философията и на бизнеса в Китай, която се внушава и на тамошните студенти.

За разлика от САЩ – лидер на планетата по социално неравенство. А и по всевъзможни корупционни практики – от бизнеса до производството на оръжия. Изкуството да се печели, без да се държи сметка за обществените интереси, е  същността на бизнес образованието в САЩ. Ето защо според  американски изследователи в тази страна все по-широко се използват публични длъжности за частни облаги, увеличава се мизерията сред големи групи от населението, има истински бум в преистъпността, в броя на наркоманите сред деца и млади хора и т.н. Нещо, което е почти непознато за  Китай. 

Сега у нас станаха популярни няколко „харвардски възпитаници“. Дори и от бегъл поглед към социалните мрежи става ясно, че е в ход агресивна кампания за изграждане на тяхната блестяща репутация. А това означава,  че определени среди у нас, мощно подкрепяни от фондация „Америка за България“, вече ги виждат в свой нов политически проект. На фона на немалко абсурдни образи, попаднали в парламента, те са къде по-привлекателни за значителна част от избирателите.

А и още нещо – за немалка част от населението у нас да си възпитаник на Америка е едва ли не доказателство за особени достойнства. Промиването на мозъци, което интензивно най-вече всемогъщата телевизия осъществява всеки ден, определено има резултати. Завършилите в тази страна българи асоцират с редица позитивни качества. Но още по-съществено е, че се забравя най-важното: да си възпитаник на Америка в повечето случаи ще означава, че единствената ценност за теб са парите, а не благото на обществото. И за много бързото им натрупване са допустими всякакви средства. Ако не друго, то това правило със сигурност се научава от  Америка.

Стивън Уолт е професор в същия този Харвардски университет, откъдето са дошли и  днешните устремени към големите пари и вече овластени българи. Но в своя публикация в авторитетното списание Foreign Policy, проф. Уолт подлага на безпощадна критика точно това, с което се перчат нашите „харвардски възпитаници“: знания и умения. В статията си, наречена   „Смъртта на американската компетентност“, проф. Уолт пише, че пропагандата на САЩ внушава: това е най-великата държава в света, с най-способните служители, най-добре управляваният бизнес, най-сложните финансови фирми и най-добродетелните лидери. Но истината е точно обратната, а сред причините за  това са високомерието и самодоволството, обхванали Америка, както и отказа на хората да бъдат отговорни. Днес в САЩ  изпълнителните директори управляват лошо компании, но след това ги напускат с многомилионни „златни парашути“. Украсени генерали се провалят в битки, които управляват дистанционно, а после ги назначават в корпоративни бордове и на влиятелни позиции като уважавани специалисти. Почтеността и всеотдайността остават без награда, докато неуспехът не носи наказание. А, когато това се случва, компетентността неизбежно страда, обобщава проф. Уолт.

Ако съдим по много интересно журналистическо разследване на вестник „Труд“, наречено „Кроят обир по Харвардски“, написаното от проф. Уолт се отнася и за нашенските „харвардски възпитаници“.  Ще си позволя да ви предложа част от редакционната статия на вестника  (с пълния и текст, който включва  много интересни факти за „харвардските възпитаници“,  можете да се запознаете тук).

Фондация на Кирил Петков и Николай Денков със 100 лева учредителен капитал, финансирана от “Америка за България” с 300000 лева и рекламирана във вестник “Капитал”, се готви да източи милиони от Фонда на фондовете, пише вестника. Като министри в служебния кабинет на президента Радев, на Кирил Петков и Николай Денков са поверени точно дейностите, с които се е занимавала фондацията, независимо от очевадния конфликт на интереси. Денков отговаря за научните и приложни изследвания, както и за милиарден ресурс от европейски средства за иновации. Подобна е и ситуацията с Петков, който чрез оперативна програма Иновации и конкурентоспособност отговаря както за огромните средства за насърчаване на предприемачеството, така и за иновациите.

Именно тук се крият и интересите, зад които стои предложението на двамата служебни министри да преместят в тяхно пряко подчинение дейността на създадената от редовния кабинет Агенция за иновации, която към момента е на подчинение на Министерския съвет. Нещо повече, предлага се по подобие на структурата на личната им фондация да се създаде консултативен съвет, който да бъде шапка на агенцията. А в него да влязат Илиян Михов, чиито брат вече е назначен от Петков в надзорния съвет на ББР, както и на преподавателката в Харвард – Райна Фичерова. Значими постове в правителството на Радев и в структурите на държавата получават и всички харвардски лектори от фондацията на Кирил Петков и Николай Денков.  Асен Василев е назначен за служебен министър на финансите. Заедно със заместничката си Виолета Лорер (съпруга на лектора във фондацията Даниел Лорер), те разработиха схемите във Фонда на фондовете и преструктурираха същия по аналогия на структурата на фондацията на Кирил Петков.

Излиза, че цялото финансово, икономическо, иновационно и образователно управление на държавата e завладяно от една фондация учредена с по 50 лева от Кирил Петков и Николай Денков, както и на присъдружната им приятелска група.

В сенките на тази кампания ясно се виждат силуетите на Прокопиев, Саша Безуханова и други фигури от кръга “Капитал”. А крайната цел на този дълбоко прикрит финансово-икономически октопод, е инкасирането на огромен паричен ресурс от европейски средства чрез Фонда на фондовете, обобщава вестник “Труд“.

Оказва, че ако наистина мислим за бъдещето на страната ни не би трябвало да допускаме „харвардски възпитаници“ до ключови позиции във властта. Тяхната цел най-вероятно ще е да заграбят, колкото се може повече от обществения ни капитал –  ако не на друго, на това със сигурност са ги научили в далечна Америка.

Ето защо, ако не искаме да продължаваме да тънем в мизерия и безизходица, ще трябва да потърсим завършили в други държави.

Като в Китай например.