Ще подпалят ли журналистите Третата световна война?
Тед Карпентър е американски учен, който работи в Института на Катон – изследователска и просветителска организация, с която са свързани имената и на нобеловите лауерати Фридрих Август фон Хайек, Милтън Фридман, Джеймс Бюканън, Върнан Смит. Тед е написал много книги и над 700 статии по международните въпроси. Редовен автор е и в списанието The American Conservative, издавано от Американския институт за идеи, разположен във Вашингтон.
Тед написа интересна статия под красноречивото заглавие “Да, пресата помага за започване на войни”. Според него медиите са в състояние да манипулират общественото мнение и със свои необмислени публикации да милитаризират мисленето на хората. А после да се окаже, че те са били вредни и аморални.
Тед дава пример с испано-американската война и войната в Ирак. Първата започва на 21 април 1898 г. и завършва на 12 август същата година. За нейното разпалване много голяма роля изиграват вестниците на Уилям Рандолф Хърст и Джоузеф Пулицър – създатели на сензационната (жълтата) журналистика. Те нагнетяват емоциите около “испанската заплаха” и насъскват хората за война с вероломния испански режим. Без агресивното подстрекателство от страна на продажните журналисти, отбелязва Тед, общественото мнение не би подкрепило тази безсмислена война, довела до много човешки жертви.
Очевидно е и нагнетяването на милитаристични настроения от американската журналистика в събитията, предшестващи агресията на САЩ в Ирак през 2003 г, припомня Тед. В публикацията си той цитира имена на видни нейни представители, които са пряко отговорни за разпространението на фалшификации за правителството на Саддам Хюсеин. За да го демонизират, те въздействат на емоциите на обикновените хора, като ги лъжат денонощно. Един от най-често разпространяваните митове е, че Саддам има оръжие за масово поражение и тайно разработва ядрено оръжие. Тоталното облъчване на милиони хора, естествено, сработва – противниците на войната са били дискредитирани, а на Саддам е бил изграден образ на враг на човечеството.
Тед Карпентър предупреждава, че липсата на отговорност в нарастващата сега параноя в американските медии за “руска заплаха”, води до връщане на студената война. А прехода от нея към реална, “гореща” война, става все по-реалистичен.
А британския вестник Guardian публикува твърде интересната статия на американския журналист Кит Гесен – сътрудник на New Yorker и London Review of Books, преподавател в Училището по журналистика в Колумбийския университет. Той прави удивително точен анализ на властващите в американското публично пространство съвършенно лъжливи, невежи, манипулативни и истерични твърдения за руските власти.
Руският президент Владимир Путин, отбелязва Кит, се използва в САЩ като “гръмоотвод” – върху него американските журналисти прехвърлят проблемите на страната си. С него те отвличат вниманието на хората от повсеместната корупция, пронизала цялата американска управляваща класа днес. За Кит твърде опасното разиграване на руските карти е доказателство, за пълния интелектуален и нравствен банкрут, в който е изпаднала днешна Америка.
Както отбелязва и влиятелния The Nation, подетата студена война 2 от Запада, ще бъде много по-опасна от предишната. Безотговорната риторика на американските журналисти по отношение на Русия, оказва влияние върху приемането на политически решения. И така тя увеличава вероятността от война с нея.
Особено опасно е, че безпочвените обвинения за намеса на Русия в американските избори, започнаха масово да се прилагат и към избори в Европа. The Nation напомня, че специално разследване на немските секретни служби, не е намерило никакви доказателства за подобна намеса. Но под силния натиск на САЩ, западните медии не намаляват агресивната си риторика за “руската заплаха” и “намеса в изборите”.
Наскоро в свое интервю американския учен, писател и милионер – Насим Талеб заяви, какво представлява свободата на словото в днешна Америка. Според него американските медии създават ситуация, при която хората живеят в два различни свята. “Например всичко, което CNN излъчва за конфликта в Сирия, е лъжа – заяви Талеб. – Видях това, когато бях в Алепо. Със собствените си очи виждаш едно, а в новините съвършено друго. Кой лъже в този случай, очите ти или телевизията? Бедата е в това, че сега между западните журналисти вече има формирана интелектуална монокултура. Ако се опиташ да покажеш, какво се случва в действителност, веднага ще ти лепнат етикета „путинист“, което означава, че никога няма да получиш работа в големите американски телевизионни канали. Това е съвременна инквизиция, която те наказва за това, че имаш мнение, различно от официалното.”
Русофобската медийна истерия няма начин да не повлияе на хората. Доказателство за това е, че все повече посетители на интернет търсят информация за евентуална трета световна война. Още преди две години това регистрира Google: през пролетта на 2017 г. той съобщи за рекорден брой запитвания, свързани с трета световна война. Тяхното число достигна историческия максимум от времето на създаването на Google Trends в 2004 г. и то в много страни на света. Установен бе и колосален ръст на търсенията, свързани с вероятен военен конфликт: по ключовата фраза going to war например, само за месец честотата на търсенията бе скочила от 17 до 100 бала (а това е върхът на скалата за популярност на Google Trends).
Лично аз не се съмнявам, че предстои русофобска истерия и в т.н. независими български медии. По всичко личи, че САЩ са наредили лъжата за руска намеса в изборите, най-активно да се експлоатира и у нас. Американизираните ни родни медии вече с все по-високи обороти започнаха да я въртят и в нашето публично пространство, предвид предстоящите избори в България.
Всичко това, естествено, няма да чуят студентите във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ например. Тук основното внимание е съсредоточено върху “тоталитарната журналистика”: на тях непрекъснато им се внушава, колко несвободни са били журналистите по онова време. За това даже има специализирани дисциплини – “Българска тоталитарна преса” и “Преходът и медиите”, в които непрекъснато се сравняват лошите социалистически медии с днешните, които са “обективни”, “независими”, “почтени”, “безпристрастни”… Но най-вече – свободни!
Няма да споря с бившите ми колеги – техните представи и оценки са „изсмукани от пръстите им“ и са им внушени от други. За разлика от моите, които са формирани по време на дългогодишната ми работа точно в качеството на “тоталитарен журналист”. Ще приведа само оценката на авторитетната организация “Репортери без граници” от последния и доклад за 2018 г. Е, точно те доказват, че в индекса за свобода на пресата, България се срутва с още две позиции спрямо 2017 г. и отива на 111-то място. И по този показател ние също сме на последно място в ЕС.
Древните римляни са ни оставили едно мъдро завещание: всички войни започват в умовете на хората. В наш интерес е да се сещаме за него, когато попаднем на поредната журналистическа дезинформация, с която денонощно ни затрупват създателите на митовете за руската заплаха. Защото, ако повярваме на техните глупости, това ще означава, че с една крачка сме се приближили до войната.
До Третата световна.
Свързани:
Веднъж запитали древногръцкия философ Аристотел, съвсем заслужено определян като Бащата на науката: – Защо завистниците винаги са огорчени?
15.10.2019 - в "Усмивки"
