Публикувани са първите резултати от голямо проучване на Eurofound – агенцията на Европейския съюз за подобряване условията на живот и труд. То е посветено на това, което сега вълнува най-вече хората по света и у нас: пандемията от Covid-19 и отражението и върху живота и труда. Проучването показва нещо, което вече е очевидно за повечето от нас: все по-самотни хора, на които им липсва оптимизъм за бъдещето. И нещо, което е особено показателно: населението на 27-те страни-членки на Евросъюза, има все по-малко доверие в него, както и в собствените си правителства. Като цяло се засилва чувството на несигурност по отношение на работата. По-голямата част от анкетираните са убедени: икономическото състояние се влошава. За своето финансово бъдеще са притеснени около половината от населението на Евросъюза – те заявяват, че семейството им едва свързва двата края. Вероятно не е необходимо да ни се обяснява, защо точно ние, българите, сме най-разтревожени за финансовото си бъдеще: ако в България това вълнува 62 на сто от хората, то в Дания този относителен дял е само 10 на сто.

Евросъюзът се намира – меко казано, в изключително трудна ситуация. Милиардерът Джордж Сорос прогнозира, че пандемията от коронавирус е много вероятно да ликвидира този „непълноценен съюз“, както той го нарича. Едно от доказателствата за това той намира в разрастващият се конфликт между Германия и Европейската централна банка (ЕЦБ) – централната банка на държавите от еврозоната, базирана във Франкфурт. ЕЦБ емитира единната европейска валута (еврото), следи за нормалната работа на платежните системи, осъществява паричната политика на ЕС и т.н.  Немският конституционен съд определи като незаконно купуването на държавни облигации от страните-членки на ЕС, което налага ЕЦБ. За съдиите това е посегателство върху икономическият суверенитет на страната – от нея се иска да загуби милиарди евро на немските данакоплатци само за да бъде запазен ЕС.  Те забраниха на Бундесбанк в следващите три месеца да участва в сделки с ЕЦБ. Конституционният съд на Германия заплаши и с излизане на нейната централна банка от ЕЦБ, ако тя не аргументира своята програма за закупуване на държавни облигации.

Това е първият случай, когато конституционен съд на страна-членка на ЕС признава за незаконни действия на негови органи. Реално се поставя под съмнение върховенството на европейското право. Все по-вероятно е този пример да последват и други страни-членки на ЕС, които също да се откажат да му се подчиняват. Сорос дава пример с Полша, която незабавно се е възползвала от случая и е заявила за превъзходството на контролираните от правителството съдилища над европейското законодателство. Според  милиардерът проблем е, че правосъдието на ЕС е твърде бавно, докато заплахи като коронавирусът се движат много бързо.

Впрочем един от парадоксите на случващото се е, че шефът на Еврокомисията и гражданин на Германия – Урсула Гертруд фон дер Лайен, която дължи своята политическа кариера най-вече на Ангела Меркел заплашва, че ще съди нейното правителство и Конституционният съд на Германия. Но в нейната страна са убедени: ЕЦБ надвишава своите пълномощия и не си дава сметка за реалните икономически последици от това, което прави. Немците не са балами – те добре разбират, че печеливши от подобен непазарен ход са страни, които не са особено финансово дисциплинирани, а икономическите рискове ще носи най-вече държавата им. Според The New York Times възможно е  ЕС да въведе санкции срещу Германия, а Урсула Гертруд фон дер Лайен да поиска съдебен процес срещу нея. Естествено, вероятността Германия – най-мощната в Европа държава да се признае за окупирана от евробюрократи, е нереална.

Случващото се сега между Германия и ЕС е поредно доказателство, че той става все по-неустойчив и по-несигурен. Германия има твърда позиция по отношение на страните-членки на съюза с едва дишаща икономика и няма намерение да ги хрантути. Това естествено засилва антигерманските настроения в много от тях, особено в държавите с най-големи дългове, като тези на европейският Юг – Италия, Франция, Испания, Португалия, Гърция… Но Германия не е случайна държава –  с основание тя се смята за локомотивът, който дърпа и движи европейската икономика. И съвсем естествено, банките и са пълни с пари, които тя не желае да дарява на държави, управлявани неефективно. Впрочем близка до нейната политика е и тази на друга богата държава в Евросъюза – Нидерландия.

Пандемията от коронавирус показа, че европейска солидарност, общи ценности, демокрация, глобализация и други подобни, са просто красиви думи, лишени от съдържание. И потвърди за пореден път истинността на една древна максима: всеки сам е ковач на съдбата си. Неспорим  факт е, че Италия бе оставена да се оправя сама с развихрилата се криза с коронавирусът. Когато тя поиска спешно да бъде активиран механизмът на ЕС за гражданска отбрана за доставяне на медицинско оборудване и средства за индивидуална защита, нито една страна на ЕС не реагира. Ако това се бе случило хиляди италианци сега щяха да са живи. Единствените, които реално и помогнаха бяха Русия и Китай, но не и държави-членки на Евросъюза.

Затова не трябва да сме изненадани от изводите, до които стига най-новото проучване на Eurofound – за задълбочаващо се недоверие към Европейският съюз, за страх от растящата мизерия, за отсъствието на увереност в утрешния ден. А когато има подобни доминиращи обществени нагласи то и Евросъюза не го очаква нищо добро.