В нашия трудно предсказуем свят няма вече сигурна професия. В миналото е било къде по-лесно – дипломираш се, започваш работа по специалността и така, докато ти дойде времето да се пенсионираш.
В 2019 година е съвсем различно. Професии, които доскоро се смятаха за престижни и носеха нелоши доходи на заетите в тях, започват да ги обричат на мизерия. Пример за това е журналистиката. Спомням си, че преди години във вестника, в който работех, само журналистите бяхме около стотина човека. В днешния вестник те са десетина. А много скоро в тази професия ще има работа за символичен брой хора – алгоритмите започнаха да превземат работните места там. Затова да учиш днес журналистика определено е недостиг на информираност и прозорливост. Друг е въпроса, че за тази дейност въобще не е необходимо специализирано образование – потребна е определена мисловна нагласа, дарба…
Същата е ситуацията и с така модерния у нас маркетинг – едва ли ще се намери университет, който да не предлага курсове по него. Млади хора записват, за да бъдат научени как да промиват мозъци на наивни клиенти. Хиляди са маркетолозите, които се трудят във всевъзможни агенции и отдели на разни фирми, прилагайки наученото на практика. Само дето полза от всичко това няма.

Преди време един от най-успешните американски предприемачи, два пъти кандидатствал и за президент на САЩ – Рос Перо, бил поканен на лекция по маркетинг в много нашумяла бизнес-школа към престижен университет. Слушал той алабалистиките, с които се занимавали там преподаватели и студенти, а по едно време неиздържал, вдигнал ръка и казал:

– Мили хора, ако аз поискам да узная, какво мислят другите, просто ще погледна през прозореца!
Ще припомня мнението за прехваления маркетинг и на друг знаменит предприемач – британския милиардер Джеймс Дайсън. Когато го питат за предпоставките на шеметния му успех, той отговаря:

– Не ползвам консултанти, нещо повече: признавам, че не мога да ги търпя! Ние никога не поръчваме маркетингови изследвания – сами наблюдаваме за пазарите и разбираме, как те са устроени. При това непрекъснато, а не само тогава, когато консултанти или аналитици ни досаждат, за да ни съобщят, какво мисли пазара.
Но, ако доскоро наглостта и саморекламата позволяваха на маркетолози да прибират парите на доверчиви клиенти, то сега ситуацията е коренно различна. Потребността от подобни “експерти” се свива с космическа скорост. И много скоро хиляди от тях ще започнат да се редят на опашките пред бюрата за помощ на безработни.

Две са причините за това: стремителния възход на социалните мрежи и изкуствения интелект. Хората с достъп до интернет през миналата година за първи път превишиха половината от населението на Земята – в мрежата са вече близо 4 милиарда души! Те влизат всекидневно там. А системата е така изградена, че да помни всичко за посетителя. Ние оставяме цифрови следи в дигиталното пространство дори и тогава, когато не сме в интернет, а просто смартфона е в ръката ни или теглим пари от банкомат. Всяко наше действие, емоция, мисли автоматично се фиксират и вкарват в гигантски бази данни с неограничени възможности.
Ако за нас, простосмъртните, е почти невъзможно да преровим съдържащата се информация в облака с големи данни, то за изкуствения интелект това си е направо играчка. Само въз основа на цифровите отпечатъци, оставени от активността на човека в интернет, той за няколко секунди ще му направи пълен психопрофил. Ще ни разкаже за особеностите на неговия характер, цвят на кожата, пол, религиозни предпочитания, интелектуални способности, склонност към депресия, плаща ли си глобите към КАТ, кога и къде се среща с любовника/любовницата си, ругае ли властта и пр. Същото ще извърши и за населението на град, държава или за човечеството като цяло. И ще ни предложи тези изключително прецизни и пълни социопрофили, преди още да сме си допили кафето.
Ние невинаги си даваме сметка за невероятната промяна, която в момента се извършва на планетата и която ще направни ненужни дори и определено нестандартни професии. Като тази на шпионите например.
В САЩ много коментари породи едно изказване на директора на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) Джина Хаспел, направено в университета в Луисвил (Кентъки).

Тя е родена на 1.10.1956 г. и е първата жена-директор на ЦРУ. Завършила е журналистика в университета в Луисвил, знае френски, испански, руски, турски език. Работила е и като журналист, изпълнявала е секретни мисии на ЦРУ – немалко години от над трите десетилетия на служба в това ведомство, тя прекарва в чужбина, като таен агент. Според някои източници 15 години е работела под прикритие и в Русия. Заради нейната жестокост при провеждане на различни операции, на иначе милата дама нейни колеги са дали прозвището “кървавата Джина”. Тя е контролирала изтезанията, осъществявани от хора на ЦРУ в секретен затвор в Тайланд. И не е давала исканата от медии и законодатели информация за тях.
Та в своята реч тя апелира към изпращане на повече тайни агенти, които да работят за САЩ в чужбина. Джина заяви през есента на миналата година в Луисвил:

-Неотклонно трябва да увеличаваме броя на офицерите, които се намират зад граница. Именно в това се състои и нашата главна мисия в качеството на агенция за външно разузнаване. Увеличението на нашето чуждестранно присъствие ще способства за укрепване позициите на разузнаването.
Точно този възглед бе атакуван от американски специалисти. Според някои от тях и преди не е било лесно да се скрие личността на американските шпиони и чуждите източници, с които те работят. А в условията на новите технологии, става все по-трудно да се създаде и защити легенда за прикритие. На повечето летища в света се сканират лицата и се вземат отпечатъци от пръстите, които след това се проверяват в огромна база от данни. Социалните мрежи и множество други открити източници, позволяват да се събира богата информация за всеки. А това означава, че става все по-сложно да се скрие истинската личност на агента.
Днес хората оставят от най-ранни години цифрови следи, които могат да бъдат проследени с най-новите технологии – училищни записки, дипломи, история на кариерата, телефонни номера, адреси… Става все по-трудно да се създават на шпионите нужни онлайн-прототипи – реални или измислени, които да изглеждат правдоподобно и да не могат да бъдат разкрити.
Специалисти даже предлагат, че за тайните агенти ще е по-целесъобразно да работят с истинските си имена и да ползват реални лични данни, отколкото да се създава измислено минало в съответствие с легенда.

Днес старомодния шпионаж, осъществяван чрез личен контакт между офицер от ЦРУ и неговия чужд агент, става все по-сложен. Защото и възможностите на контраразузнаването да осъществява тотално наблюдение, непрекъснато нарастват.
С една дума очакват ни драматични промени на пазара на труда. Професии, които днес познаваме, ще останат в историята. И на все повече професионалисти ще се наложи спешно да се преквалифицират.
Включително и на работещите като шпиони.