Те са млади, енергични и амбициозни. За тях с възторг и умиление се надпреварват да ни разказват медиите у нас. Всячески ни ги натрапват като единствено достойният модел за подражание от новите поколения. И това не е случайно: та те са завършен продукт на истинския  „лидер на демократичния свят“ – Америка!  Те идват от тази богоизбрана страна, изгарящи от желание да ни измъкнат от блатото, в което все по-дълбоко затъваме. Те са нашите ангели-спасители – българските абсолвенти от американските университети.

Но има един проблем – малък, незначителен. От някога престижните американски висши учебни заведения  в последните десетилетия излизат все по-дефектни кадри и все по-некачествена научна продукция. А една от главните причини за тази пълзяща деградация, е властващата в САЩ като цяло и в нейното образование конкретно  „политическа коректност“.

Колумбийският университет е един от осемте университета от т.н. Бръшлянова лига (Ivy league). В нея влизат още Харвардският, Принстънският, Йелският, Пенсилванският университети, Университетът „Корнел“, Университетът „Браун“ и Дартмудският колеж. В  публичното пространство те се определят като едни от най-престижните учебни заведения не само в САЩ, но и в света.

Но старата слава има все по-малко сходство с днешната реалност. И „Бръшляновата лига“, подобно на стотиците други американски университети,  се превръща в митологизиран спомен от миналото. Осемте университета вече не дават онова качествено образование, което някога са осигурявали.

За пореден път тази истина потвърждава едно интервю на американската Fox News, което се превърна в истински хит в световните медии. Направено е със студентката от Колумбийския университет Йонми Парк. Тя и майка и напускат Северна Корея през 2007 г., като преминават в Китай по замръзналата река Ялу. За тяхно нещастие ги залавят трафиканти на хора. Йонми я продават в робство за около 300 долара, а майка и за 100 долара. С помощта на добри хора те успяват да избягат в Монголия. Там пресичат пустинята Гоби и  пристигат в Южна Корея, където момичето посещава колеж. През 2016 г. Йонми се прехвърля да учи в САЩ – там се записва  в Колумбийския университет.

Сега тя е на 27 години и е достатъчно видяла и преживяла, за да стигне до горчивия си извод: Северна Корея е наистина луда страна, но не чак толкова, колкото  сегашна Америка! Тя не вижда никаква разлика между образованието, което получава в Колумбийския университет и тоталитарния режим, в който е израснала.

 „Прекосих пустинята Гоби, за да бъда свободна и осъзнах, че не съм свободна, Америка не е свободна“, заявява тя пред Fox News. Йонми споделя, че е очаквала в САЩ да се научи да мисли, но скоро разбира: та те ви принуждават да мислите така, както те искат да мислите! Момичето установява страшно много прилики с това, което е видяла в Северна Корея – антизападни настроения, колективна вина, задушаваща политическа коректност. Едно от първите неща, които Йонми забелязва при пристигането си в университета, са веещите се червени знамена.

Преподавателите в университета внушават на студентите, че всеки проблем, който те срещат, се дължи на „белите мъже“ – точно както в Северна Корея хората са категоризирани според това, кои са техните предци. По време на една от лекциите професорът запитал студентите, има ли някой да харесва книгите на Джейн Остин. „Аз отговорих: „Обичам тези книги!“. Мислех, че е нещо хубаво, но тогава преподавателят строго ми се скара: „Знаете ли, че тези писатели са имали колониално мислене? Те са били расисти и фанатици и подсъзнателно ви промиват мозъка“.

Часовете на Йонми в Колумбийския университет са били изпълнени с „антиамерикански настроения“. Те са и напомняли за детството й в Северна Корея, където учениците непрекъснато учат за „американските гадове“ – единственият начин, по който им е позволено да се обръщат към американците.

Йонми си спомня за случай от урок по математика в Северна Корея. На 7-годишни деца там е зададен въпрос: „Имате четирима американски гадове, вие убивате двама от тях, колко американски гадове остава да бъдат убити?“ Правилният отговор е бил: „двама американски гадове“.

Тя споделя пред Fox News: „Мислех, че севернокорейците са единствените хора, които мразят американците, но се оказва, че има много хора, които мразят тази страна вътре в самата нея“. Тя е объркана от употребата от студенти на „предпочитани местоимения“. Непонятно е за нея, защо не може да се казва „той“ или „тя“ – колегите и искат да ги нарича „те“.

В началото Йонми е влизала често в спорове с преподаватели и студенти, докато не е установила, че ако иска да се дипломира, трябва да се научи да мълчи. И тя започнала да се самоцензурира.

Йонми е категорична: дори Северна Корея не е толкова луда, колкото сегашна Америка. Студентите в Колумбийския университет ги учат на най-важното: белите мъже са съсипали всичко! За нея в САЩ хората просто умират да дадат своите права и власт на правителството. „Това е, което ме плаши най-много. Силата може да корумпира, това е самото естество на властта“.

За Йонми американците виждат нещата, но напълно са загубили способността да мислят критично. Тя споделя, че хората в Северна Корея нямат интернет и не знаят нищо. Но в днешна Америка, макар да разполагат с чудеса на комуникацията, „хората избират мозъкът им да бъде промит и да отричат разни неща. Вие, момчета, сте загубили здравия разум до степен, която аз като севернокорейка дори не мога да разбера“, твърди Йонми. Американците се цензурират и заглушават взаимно чрез култура на отмяната. Тя обвинява американските висши учебни заведения, че целенасочено лишават младите хора от способността да мислят критично. За нея образованието в САЩ е буквално пронизано от възможно най-лоша пропаганда. И затова  Йонми е категорична: Америка е бъдещата  Северна Корея! „Няма върховенство на закона, няма морал, нищо вече не е добро или лошо, това е пълен хаос. Предполагам, че те искат да унищожат всяко едно нещо и да се преустроят в комунистически рай“, обобщава  тя.

Йонми Парк не е единствената, която е потресена от случващата се катастрофа в образованието на днешна Америка. За настъпващата в него невероятна дегредация предупреждават все по-често  авторитетни и почтени американски преподаватели, изследователи, публицисти. Те имат мъжеството да го направят независимо, че съзнават: това ги обрича на злобни и коварни атаки, на истински терор от страна на  „политически коректни“ техни колеги,  политици,  журналисти, неправителствени организации…

Терминът „обскурантизъм“ (от лат. Obscurans – затъмняване) се е появил преди пет века и с него се обозначава враждебно отношение към науката и прогреса, мракобесие. Един от неговите признаци е да се затворят с всички възможни средства устата на тези, с възгледите и думите на които не сте съгласни. Свободата на словото, разбирана и като право да се изразява мнение различно от това на останалите,  вече не съществува в американския университет – независимо от мястото му в различни класации. За сметка на това там  властва истинска диктатура на демократи, либерали, представители на ЛГБТ-идеологията. И всеки другомислещ преподавател и студент, който не е съгласен с „мисленето“ на тези недоразумения, бива унижаван, преследван, тероризиран,  уволняван.

А най-тъжното е, че и родните университети вече са превзети от  „либерално ориентирани“ и изповядващи ЛГБТ-културата преподаватели и студенти. Кариера правят най-вече онези, които са усвоили „новия език“ – на расовата и джендърна „толерантност“, които са  страстни и предани последователи на нахлулата и у нас от Америка „политическа коректност“. Резултатът от това е неизбежен: производство на все повече абсолвенти, които на никого не са нужни, защото просто за нищо не стават. Както и имитация на „научна“ дейност и създаване на изумителна по посредствеността си „научна“ продукция.  Изключенията са безкрайно малки, за да  променят съществено вече устойчиво очерталата се тенденция.

Йонми Парк казва: Северна Корея е луда, но не толкова, колкото американците. Затова е най-малко наивно да очакваме, че нашите сънародници, учили в американски университети, ще са такива, за каквито ни ги представят. Та те не биха се дипломирали, ако не са усвоили и демонстрирали непрекъснато най-важното изискване за това: политическа коректност. Вероятно и хабер си нямат за критично мислене – една от най-важните предпоставки днес, заедно с хибридните знания и креативността, за разрешаване на сложни проблеми, с които е изпълнено едно управление. Вместо със знания най-вероятно главите им са били тъпкани с пропагандни митове и щампи, които сега те пръскат наляво и надясно, създавайки илюзии за ерудираност, компетентност и професионализъм.

Добре е да си спомним това, когато и тази вечер по някой от телевизионните канали, се появи и започне да ни облъчва поредния ни спасител с американска диплома в джоба…