Точно преди две години – през юли-август 2018 г., хиляди хора изпълваха улици и площади на София и други големи градове на страната. Те изразяваха негодуванието си от некомпетентното управление, от корупцията и шуробаджанащината, пронизващи всички сфери на държавното управление, от растящото социално неравенство в България. Тогава публикувах коментар в сайта, който озаглавих „Ще спрат ли протестите тенденцията към обедняване?“. В него споделих личното си мнение от случващото се – че няма да има промяна и обясних защо мисля така.

Днес пак е юли, но 2020 г. И много българи отново протестират. По-голямата част от тях основателно, разбира се. А други просто така си изкарват хляба. Т.н. професионални „протестъри“ за пореден път се опитват да се възползват от негодуванието на хората и да напомнят за себе си. Отвреме-навреме трябва да демонстрират социална активност, ако искат и занапред да получават щедрите финансови грантове  от всевъзможни, най-вече американски фондации.

Но същинският въпрос е друг: ще има ли някаква полза от цялата тази шумотевица? Това, че социалното неравенство се увеличава с всяка измината секунда и без това е ясно. От 1990 г., когато стотици хиляди българи поискаха социализма да се смени с капитализъм, минаха точно три десетилетия. И всяка следваща година увеличаваше пропастта, образувала се между шепата родни олигарси и милионите простосмъртни. Баламурници скачаха по площадите, вдигаха всевъзможни лозунги, гласуваха за този или онзи… Част от тях спечелиха от подобна активност, но огромното мнозинство остана с пръст в устата.

На улицата и сега са най-вече младите. Те са искрени,  непримирими, със силно развит усет за несправедливостта, а и няма какво още да губят. Но онова, което на тях не им достига е критичното мислене. Няма как да го получат от социалните мрежи – за да го имат ще трябва да прочетат вагони с дебели книги. И затова те едва ли си дават сметка, че истинската криза, която като мълния ще удари и нашата страна в късната есен и зимата, ще направи милиони български семейства още по-бедни и гладни. Ще се затварят фирми, ще расте броят на безработните, а цените стремително ще летят нагоре – предстои ни отново да срещнем скоро и  хиперинфлацията.

Убеден съм, че повечето от протестиращите и представа си нямат за основната причина, която ражда тяхното недоволство. За тях виновни са конкретни управляващи и те наивно вярват, че щом те си отидат ще възтържествува справедливостта. Докато истинската причина е в същността на обществената система, която ражда непрекъснато социално неравенство и маскирана под красиви приказки за демокрация и човешка свобода реална, сурова експлоатация.

Родните „демократи“, които сега заиграват с хорското недоволство, непрекъснато ни сочат за пример една от най-богатите държави в света – САЩ. Но точно това е страната с ужасяващо социално неравенство. Популярното немско издание Der Spiegel публикува интересна статия, посветена на смъртта на американската средна класа. Нейният автор – Бенджамин Бидер, е използвал за написването и факти и резултати от проучвания на най-авторитетни учени, като нобеловия лауерат по икономика професор Ангъс Дитън и икономиста Ан Кейс. Изводът е, че американската средна класа умира под гнета на материалните трудности, здравните проблеми, отчаянието и липсата на каквато и да е перспектива, което я води и до злоупотреба с алкохол, наркотици и самоубийства. Точно непрекъснато влошаващото се качество на живот на обикновените хора в Америка днес продължава да ги извежда на техните си протести.

Проучване на общественото мнение, проведено от американския изследователски център  Pew Research Center в 16 европейски страни, сочи: болшинството българи са убедени, че днес те живеят по-зле, отколкото при социализма. Доволни от настоящето са 27 на сто, но недоволни – 71 на сто. Широко разспространено е мнението, че елитите са спечелили повече от промените през последните 30 години, отколкото обикновените граждани. Само 25 на сто от анкетираните в България споделят разбирането, че интеграцията ни с Европа е засилила икономиката на страната ни. Повече от половината българи смятат, че икономическата ситуация днес е много по-лоша отколкото при социализма. Изследователи от Pew Research Center коментират, че хората, които са живеели при социализма като цяло имат по-негативен поглед върху посткомунистическата ера не само в България, но във всички бивши социалистически страни. В интерес на истината същото проучване показва: забогателите след падането на социализма са много по-склонни да казват, че промените след 1989 г. са оказали добро влияние в страната.

Младите хора едва ли си дават сметка, че най-богатите ни сънародници, които всеки ден увеличават парите си за сметка на стремително обедняващите техни семейства, са помислили как да съхранят интересите си. Точно за да бетонират статуквото те вкараха България в измисления военен блок НАТО. По боеспособност го няма никакъв – много точна диагноза му постави френския президент Еманюел Макрон: намира се в „мозъчна смърт“. Но той съществува не за да побеждава  Русия например, което е невъзможно да се случи. Независимо, че трябваше да се разпадне заедно с Варшавския договор, НАТО го съхраняват за да защитава системата, създадена от и за богатите. Ако хората излязат на бунт и започнат размирици, които да не могат да бъдат овладяни от властта, то може да не се съмняваме: по улиците и площадите ни ще се появат американски, британски, румънски и други натовски войници и танкове. В името на защитата на свещената демокрация.

Нищо ново под слънцето. Същите лозунги от преди десетилетия – „оставка“, „мафия“, „боклуци“, „промяна“ и др., отново звучат под прозорците на властимащи. Ще се намерят интелектуалци, които ще обяснят: така младите хора се учат  да бъдат граждани. Вероятно те са прави, само дето ползата от протестите с това приключва. Дори и да  паднат днешните властимащи, ще дойдат следващите. И също като тях много бързо ще се юрнат да консумират алчно властта. Докато и тях улицата не призове да си отидат – за да се появат следващите.

Младите хора, които всяка вечер до късно са на площадите в големите ни градове, са раснали в медийна среда, строго контролирана от собствениците на медии. Тя е вкарвала в главите им готови модели на мислене, оценка и поведение, които те неусетно за самите себе си неотстъпно следват. Но тези, които решават какво и как да ни съобщават и какво да крият от нас, са просто слуги на най-богатите в прекрасната ни Татковина. Затова неслучайно най-големият мит, който те непрекъснато тиражират, е за истинската и безгранична свобода, чието начало постави Десети ноември 1989 г. И за неимоверното щастие, което днес имаме – да се радваме на реалната демокрация и по нашите географски ширини. А най-вярното доказателство за това е, че свободно може да протестираме, колкото си искаме.

Но в офлайн и – онлайн медиите и дума няма да се срещне за основната причина за  задълбочаващото се социално неравенство: самата  природа на капитализма.  И за милиони глави, форматирани от всемогъщата машина за промиване на мозъци,  остава непознато единственото кардинално и работещо решение: социалната система да бъде сменена.