Ще ни изпрати ли изкуствения интелект в резервати?
Днес у много хора неговото развитие поражда безпокойство. И това е обяснимо – постиженията в областта на изкуствения интелект са невероятни и непрекъснато се случват. А ние така сме устроени, че проявяваме по-голям интерес към негативните, отколкото към позитивните перспективи от навлизането на новото и непознатото в живота ни. Затова охотно четем за заплахи, които носят алгоритмите за работните ни места, за тотален контрол над поведението и мислите ни, който ще се осъществява благодарение на тях. И съвсем естествено – вълнуваме се за себе си, за бъдещето на децата и внуците си.
В една древна книга е казано: каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето. Ако искаме да разберем, какво предстои в близките десетилетия, е добре да погледнем и назад. И ще се уверим, че написаното в “Книгата на Еклисиаст” в III век преди новата ера, е сврвъхактуално и за нашата дигитална епоха.
Джон Наутън е професор по обществено разбиране на технологиите в Open University (OU) – най-големият университет във Великобритания за бакалавърско образование. Автор е на труда „От Гутенберг до Зукърбърг: какво наистина трябва да знаете за интернет“. В своя публикация в The Guardian той посочи, че ако искаме да разберем, какво бъдеще ни носи развитието на изкуствения интелект, то трябва да се върнем четири века назад – в периода около 1600-те години. По това време са се появили големите компании. Всяка от тях представлява своеобразен изкуствен интелект, който превъзхожда обикновения човешки. И те всъщност управляват живота ни реално – от това, кои хора да избираме на власт до темите, които може да доминират в медиите. Както отбелязва проф. Наутън, независимо, че ръководството на корпорациите се състои от хора, те по същество са нечовешки същества с особен статус. Те не само съсредоточават в ръцете си огромни финансови и човешки ресурси, но имат и свободата да ги използват за свои цели. Корпорациите са и безсмъртни – оцеляват в глобални катастрофи, в които загиват милиони хора. Пример за това са немските концерни, като Thyssen, BASF, Mercedes, Siemens, Bosch, Volkswagen – те не просто преживяха Втората световна война, но продължават да просперират и днес. Като изучаваме влиянието на корпорациите върху обществото, можем да разберем и какви ще са отношенията ни с могъщия изкуствен интелект утре.
Вярно, в публичното пространство никак не са малко възторжените мнения за огромната полза от развитието на корпорациите: те създават работни места, усъвършенстват цялостната инфраструктура, подобряват качеството на живота. Обслужващи ги пиари не престават да ни внушават, че те са социално и екологично отговорни организации, които внасят огромен принос в развитието на човечеството.
Но истината е доста по-различна от натруфените приказки на всевъзможни манипулатори. Така, както и в миналото, корпорациите по своята същност са социопатични, т.е. те са извън обществото и съществуват единствено за да увеличават парите на техните собственици.
Пример за това са и съвремените високотехнологични компании. Благодарение на медиите ние се запознавахме с техни млади създатели. И те ни очароваха с приказките си за това, че мисията им е да осигуряват “демократичен достъп”, да “обединяват хората”, да “правят света много по-добър”, да намаляват съществуващото социално неравенство в него и т.н. Както отбелязва проф. Наутън, ние бяхме съблазнявани от техните цветни, игрови работни места, от безплатната храна и масажи за техните служители, от доминиращия в офисите им хипстър етос (хора от средната класа, под 45 години, с независим начин на мислене, антиконформисти, почитатели на съвременното изкуство и музика). Затова не забелязвахме, че под целия този блясък се крие безмилостна капиталистическа машина, която цели най-вече да събира всякакви данни за нашето съществуване. За да я продава после на заинтересовани групи и така непрекъснато да увеличава милиардите в банковите сметки на собствениците на компаниите. Хора, чиято дейност в действителност няма нищо общо с рекламираната в контролираните от тях медии. И които всъщност работят според правилото, възприето от техни предшественици преди четири века: целта оправдава средствата. Днешните корпорации, подобно на появилите се в началото на 1600 г., съществуват единствено за себе си и само за себе си. И тяхната дейност не намалява, а задълбочава още повече социалното неравенство, разделя обществото, като противопоставя малцината богати на огромното мнозинство от едва свързващи двата края хора.
Днес собствениците на алгоритми завладяват не само всички отрасли на икономиката. Те формират един нов монопол на шепа високотехнологични свръхдържави и останалите. Заражда се непознат за миналото и много по-дълбок разрив между бедни и богати, като неконкурентоспособни ще се окажат преобладаващата част от сега съществуващите страни. Изгражда се фундамента за по-нататъшен срив в качеството на живота на милиони хора. А това означава и нови предпоставки за нестабилност, конфликти, дълбоки кризи, миграция, войни…
Ето така най-вероятно ще се очертае и бъдещето развитие на изкуствения интелект. Неговите собственици ще ни уверяват в огромната полза, която ще имаме от него: той ще ни помага да колонизираме космоса, да оптимизираме работните места, да живеем по-комфортно с умни неща, в умни домове и градове…
Но кой знае защо съм склонен да вярвам не на немалката група от обслужващи ги “интелектуалци”, а на хора като Илън Мъск, който не спира да ни предупреждава, че изкуствения интелект ще ни пороби и ще ни затвори в резервати. За да се окажем в ситуация, подобна на маймуни в зоопарк, с крайно ограничена зона на обитаване, пределите на която нямаме да имаме право да напускаме. А и вероятността от Трета световна война, която да бъде започната от алгоритми, става все по-реална.
Като нищо известният изобретател може да се окаже прав. Най-малкото защото няма нищо ново под слънцето – каквото е било, пак ще се случва. Още повече, че историята със заробването ни от корпорациите съвсем не е приключила – тя продължава да е актуална.
Въпреки опитите на техните манипулатори да ни убеждават в обратното…
Свързани:
Понятието “изкуствен интелект” или често използваната като негов заместител дума “алгоритъм” (а това пък са правила, с които се определят...
07.02.2019 - в "Реалността"
