Отново се задават избори. И пак  познати и непознати образи ще ни омайват с лъскави думички, за да ни примамят да гласуваме за тях. Това се отнася и за най-новия „политически проект“, свързан с имената на Кирил Петков и Асен Василев, зад който всъщност се крие един друг проект на така скъпата ни Америка – „Глобална България“. За неговото създаване и налагане в родното публично пространство вече са инвестирани огромни суми на Джордж Сорос и американските данакоплатци, а и на родни олигарси. Най-вероятно оттам са дошли и милионите, с които двамата „харвардски възпитаници“ сега ще правят политическата си кампания. А и с които пазаруват лидери на различни партийки –  структурите им в страната подпомагат изграждането на тяхната  формация.

Като основни тези на „харвардските възпитаници“ за печелене на общественото мнение са издигнати фразите „коалиция на почтените“ и „продължаване на промяната“. Естествено, следват и изтритите от многократна употреба обещания за развитие на бизнеса и подобряване на образованието, здравеопазването,  грижата за възрастните хора… Всичко това много напомня за проекта на един друг симпатяга  отпреди две десетилетия – този на Симеон Сакскобурготски и неговото обещание да ни оправи за 800 дни.

Кирил Петков и Асен Василев заявяват, че за попълване на партийните си структури ще разчитат на студентите, преминали през така наречените „Харвардски курсове“ в СУ, които двамата организират. На тях те са предали знанията, уменията и навиците си, получени в далечна Америка. И с които се надяват да управляват страната, ако бъдат подкрепени на изборите.

А точно това вече е твърде обезпокоително. Днешна Америка най-малко може да ни научи как да излезем от кризата, в която продължаваме да затъваме. Нито пък може да ни послужи като  пример за създаване на „коалиция на почтените“ и „продължаване на промяната“.

Никълъс Кристоф е един от изтъкнатите американски журналисти. Завършил е Харвард, учил е право в Оксфордския университет, както и арабски в Кайро. Дългогодишен кореспондент е на The New York Times, носител е на две премии „Пулицър“, а също и на други престижни награди. Заедно със съпругата си Шерил ВуДун са написали няколко книги, станали много популярни. Има милиони последователи в социалните мрежи. На страниците на The New York Times  той публикува много интересна статия, озаглавена така: „Най-голямата заплаха за Америка е самата Америка“. Не Китай или Русия са страшни за нея, а увеличаващата се ниска ефективност на всяка дейност в страната ни, изтъква Кристоф. САЩ са една от трите държави от общо 163, в която равнището на благосъстояние неотклонно се влошава за последното десетилетие. Грамадният военен бюджет на Америка няма да я спаси от нейните все по-тежки социални и инфраструктурни проблеми. Американското общество е разединено, вътрешната политика на демократите е провалена. От гледна точка на нашето благополучие у дома и конкурентоспособността ни в чужбиа откровената истина е, че Америка изостава. А в много отношения ние се сриваме в посредствеността, твърди Кристоф.

Желанието да  влезеш във властта за повечето от мераклиите е за  да  излезеш после  от нея още по-богат. Най-малкото защото, когато си в нейните коридори ти разполагаш с безценна информация. И тя ти позволява да ставаш още по-богат.

Пример за това е големия скандал, който точно сега тече  в „почтена“ Америка. Тамошни медии разкриха далавери на най-висши чиновници на централната банка – Федералният резерв (ФЕД), който определя паричната политика на страната. Става дума за изключително високо ниво на корупция.

Регионалните президенти на ФЕД са търгували ценни книжа на пазари, за които решенията на централната банка са от съществено значение. А това е твърде тревожно, пише Жана Смиалек в The New York Times. Служителите на ФЕД имат възможност, стига да поискат, да се възползват от информацията, с която разполагат за да се облагодетелстват. Ситуацията е като в нашата поговорка – да си в кацата с мед и да не си оближеш пръстите.

Заради публичните разкрития председателят на ФЕД Джером Пауъл поиска да бъдат преразгледани неговите етични правила. Оказа се, обаче, че и самият той държи между 1,25 милиона и 2,5 милиона долара общински облигации в семейни тръстове – една неголяма част от реалните му активи. Те  са купени преди 2019 г. но са държани докато  ФЕД не започва да ги изкупува на много висока цена.

Президентът на Фед в Бостън Ерик Розенгрен е критикуван за търговия с ценни книжа, свързани с недвижими имоти. Колегата му от Ричмънд Томас Баркин също  има ценни книжа, които е продал щом е започнала да расте цената им.

Особено внимание са привлекли сделки за милиони долари осъществени от президента на Федералния резерв в Далас Робърт Каплан. Той е направил около две дузини борсови сделки за над 1 милион долара. Каплан  е купувал и  продавал акции на  петролни компании точно, когато ФЕД обсъжда каква роля трябва да играе при регулирането на финансирането, свързано с климата. Централната банка купува държавен дълг за трилиони долари, в резултат на което цените на акциите стават много по-високи. The New York Times цитира Сам Бел, основател на Employ America – група, фокусирана върху икономическата политика, който казва:  „Ето един човек, който влияе върху паричната политика и печели пари за себе си на фондовия пазар.“

The New York Times дава пример и за друга форма на злоупотреба със служебното положение. Така Джанет Л. Йелън, бивш председател на ФЕД, е получила повече от 7 милиона долара за лекции през 2019 и 2020 г. Тя едва ли би взела  такива огромни хонорари за свои речи, ако не бе заемала висши ръководни длъжности в централната банка.

А има и още нещо – не е изключено, че възгледите на един или друг висш държавен служител за баланса или лихвените проценти да са повлияни от неговите лични инвестиции на фондовия пазар, пише The New York Times.

Всички тези висши държавни служители  разполагат с информация, която е недостъпна за обикновените хора. Благодарение и на нея те  стават  още по-богати. Достатъчно е, че те са знаели предварително за старта на изкупуването на облигации и са се възползвали незабавно от твърде ценната информация. Предприемали са целенасочено съзнателни решения, които са ги направили още по-богати.

А тъй като не само ФЕД, но и другите западни централни банки са печатали нови пари в огромни количества, то цените само на храните са започнали неудържимо да растат. По данни на ООН в сравнение с миналата година  те са скочили с над една трета. И хората, които са гладни са се увеличили  само за година с над 320 милиона! Милиони хора изпадат в невероятна мизерия, за да могат шепа банкери да направят себе си и най-близките си роднини и приятели още по-богати.

Точно тези американски „правила на играта“ изглежда отлично са усвоени от новите кандидат-борци за почтеност и промяна. В друга публикация на сайта аз цитирах разследване на вестник „Труд“, което потвърждава това.

Оказва се, че  „харвардските възпитаници“, които с неудържим устрем нахлуват в родната политика май наистина ще продължат промяната. Същата тази, дето вече три десетилетия наблюдаваме и благодарение на която като корабна котва устойчиво сме завързани за дъното на Евросъюза по всички показатели.

Вярно, има и едно изключение: по критерият „корумпираност“  продължаваме да сме лидер. И по всичко личи, че ще си останем още много години недостижими точно на тази позиция.