Ще ни помогнат ли новите технологии да забогатеем?

Ще ни помогнат ли новите технологии да забогатеем?

https://i0.wp.com/banker.az/wp-content/uploads/2013/12/115973_or.jpg?w=640&ssl=1

През далечната 1928 година в САЩ се появява книгата “Пропаганда” на Едуард Бернайс (1891-1995 г.). Поне за мен той е най-великият манипулатор – не само на миналия, но и на нашия век. А “Пропаганда” – неговият най-сериозен труд има непреходно значение, защото разкрива същността на социалната система, в която живеем: тотален контрол над умовете във всяка област на живота. Първите редове на първа глава на това забележително четиво, започват така: “Съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират незабележимите механизми на обществото, съставляват невидимо управление, което е действителната властваща сила в нашата страна. Ние сме управлявани, умовете ни са моделирани, вкусовете ни са внушени предимно от хора, за които никога не сме чували.”
За тези десетилетия, които ни делят от публикуването на “Пропаганда”, света се е променил неузнаваемо. Днес властимащите разполагат със средства за промиване на мозъци, за които Бернайс не е и сънувал. Социални медии и мрежи, изкуствен интелект, традиционни медии и най-вече телевизия, денонощно промиват мозъците на милиони. При това днешните пропагандисти имат насреща си – с незначителни изключения, невероятно благодатна за обработка публика. Напълно лишена дори от наченки на критично мислене, тя не е в състояние да направи връзка между различни факти и ситуации. За да може да го осъществи зад гърба и трябва да стоят хиляди прочетени книги. Но те не стоят, защото тълпата няма потребност от тях.

И съвремената пропаганда се възползва най-активно от това, за да насажда модели на мислене, които са необходими на днешните властващи елити. А един от тях е за това, как новите технологи ще ни направят богати и щастливи, защото ще намалят социалното неравенство.
Но свива ли се наистина огромната разлика между доходите на бедни и богати? Наскоро бяха публикувани резултатите от най-ново изследване на компанията Boston Consulting Group (BCG). То показва, че през 2018 г. обема на личните финансови активи се е увеличил само с 1,6 на сто – от 202,7 до 205,9 трилиона долара (доклада анализира собствеността само на финансовите средства – налични пари, акции, ценни книжа, фондове). С 2,1 на сто е нараснал броя на доларовите милионери – сега в света те са 22,1 милиона души. В глобален мащаб една микроскопична група от хора владее половината от всички финансови активи на човечеството. Другата половина си делят помежду си останалите 7,6 милиарда жители на Земята. Още през 2015 г., по оценка на BCG, милионерите са притежавали 43 на сто от световните финансови спестявания!
А най-силно е социалното неравенство в САЩ – тук богатите владеят 65 на сто от личните финансови активи, общият обем на които е 72,8 трилиона долара. Но дали тази фантастична разлика се усеща от простосмъртните като нас в САЩ?
Представа за това ни дава статия на проф. Раджан Менон от Института за изследвания на войната и мира в Колумбийския университет, публикувана неотдавна в медията The Nation. Тя е озаглавена доста стряскащо – “Самоубийството е новата епидемия на Америка”.
Авторът отбелязва, че през 2017 г. в тази страна са се самоубили 47173 американци. Тази цифра седем пъти надвишава броя на военнослужещите, загинали във войните в Афганистан и Ирак за периода от 2001 до 2018 г. На всеки 12 минути в САЩ сега се извършва самоубийство. Една от основните причини за това е “стресовата” икономика, както проф. Менон я определя. Все повече хора в САЩ изпитват много сериозни финансови затруднения и се намират под голямо психично напрежение.

https://i0.wp.com/im2.tourbina.ru/photos.3/6/2/627885/big.photo/V-etom-kadre-ves-kontras.jpg?w=640&ssl=1

Проф. Менон отбелязва, че средната работна заплата, коригирана към инфлацията, почти не се е променила през последните четири десетилетия (това не засяга, обаче, заплатите на висшите мениджъри). В периода от 1973 до 2017 г. производителността на труда в САЩ се е увеличила с 77 на сто, но средната заплата за един работен час, е нараснала само с 12,4 на сто. Между 2017 г. и средата на 2018 г., работните заплати в САЩ са намалели с още 1,63 процента за белите работници и 2,5 процента за афро-американците.
Разликата в доходите на хората в горната и долната част на американското общество, продължава да расте. От 1979 г. заплатите на американците в 10-ия персентил се увеличават с жалките 1,2 процента (персентил се нарича една стотна част от измерената съвкупност за съответния показател). Но за разлика от тях, тези в 90-ия персентил, са нараснали с 34,3 на сто! При това става дума само за заплати, а не за други форми на доходи, които притежават най-вече богатите – дивиденти от акции, ценни книга, наследства… Делът на нетното национално богатство, държан от най-богатите 0,1 процента в САЩ, нараства от 10 процента през 80-те години на 20 процента през 2016 г. За разлика от тях делът на бедните се е свил за същия период от около 35 на 20 процента. Затова днес обикновените американци все по-трудно свързват двата края, обобщава проф. Менон.
А защо в търсене на отговор на въпроса ще намалят ли новите технологии социалното неравенство, избрах данни за САЩ – страната, в която са родени много от моите любими писатели и музиканти? Защото точно тя днес е лидер в света по разработване и внедряване на тези технологии. Нейните университети и научни лаборатории имат прекрасни условия и немалко умни глави, за да вършат това. Там, където тя е достигнала, повечето от другите държави още пътуват. И затова САЩ е индикатор за много неща, включително и за ролята на технологичните открития за съществуването на социалното неравенство.

https://i0.wp.com/i.obozrevatel.com/2016/4/7/916892.jpg?w=640&ssl=1

Пропагандата няма да ни даде отговор защо на този свят има толкова малко богати и толкова много бедни. Нейната задача е друга – да превключва вниманието ни от подобни въпроси. Да ни накара да приемем, че живеем в единствено свободния, демократичен свят на неограничените възможности.
И все пак – ще намалят ли новите технологии, рожба на Четвъртата индустриална революция разликата между богати и бедни? Поне за мен отговора не е чак толкова труден: ами няма как да се случи! Просто защото социалното неравенство е същността на тази обществена система, в която преминава живота ни. В нейната природа е само да расте, а не да намалява пропастта, която разделя богатите и привилегированите от бедните и онепрадваните.
Впрочем дали ще си зададете или не и вие подобен въпрос, е показател и за това доколко пропагандата ви е оплела в мрежите си…