Тарикати  винаги е имало. Мамели са хората с вълшебни илачи за всякакви болежки, представяли са се за синове и дъщери на знаменитости, обещавали са чудеса, ако ги допуснат до властта… Едни са действали в рамките на закона, други – по неговия ръб, а трети безцеремонно са го прекрачвали. Онова, което ги е обединявало независимо от епохата е, че всички те са притежавали невероятен нюх да откриват и светкавично да се възползват от всяка възникнала възможност. За да прибират едни  пари, естествено.

Но никога в миналото не е имало толкова големи и блестящи перспективи за изява на всякакви тарикати, както в наше време. Днес има буквално „златни мини“, от които не само спокойно можеш да си пълниш джобовете, но дори да заживееш със самочувствието, че те ти се полагат, защото вършиш нещо добро и полезно за другите.

Една от тези „златни мини“ днес е  борбата с т.н. „език на омразата“. Първи я откриха политици, бюрократи, университетски преподаватели, журналисти и др. След падането на социализма те за отрицателно време смениха ролята си на „убедени“ проповедници на марксизма и апологети на управляващата тогава БКП. За да се превърнат в яростни защитници на капитализма и неговите „демократични“ ценности. А днес в редиците на бранителите на онеправданите навлизат и много млади хора. Малцина го правят, защото са привлечени от омайни лозунги – защита на малцинствени групи, на свободата на словото, на социалното равенство и пр. Но преобладаващата част от тях очакват, навлизайки в това професионално поприще, към тях да полетят многоцифрени грантове от американски и британски фондации най-вече. И те наистина  политат.

А когато това се случи то новите воини, поели по пътя на борбата с „езика на омразата“ подобно на своите предшественици-кръстоносци отпреди хилядолетия, са готови да разнасят вярата с огън и меч. Неусетно те се превръщат в изтънчени лицемери, които  деформират и хипертрофират реалността – без да им мигне окото на черното казват бяло и обратното. За да докажат, че точно онези, които се осмеляват да наричат нещата с техните имена, са особено опасни за хармонията и устойчивостта на обществото. Те страстно апелират за приемане на драконовски закони, за дълбока промяна в образователни програми и обучаване в новоезика им на децата  още от детските ясли. За борците с „езика на омразата“, ако не сме с тях, то ние сме в най-добрия случай потенциални терористи, мястото на които  е в концентрационни лагери. И, ако зависеше от тях, те бързо и с удоволствие биха ги създавали.

Родните борци срещу „езика на омразата“ имат свои учители, вдъхновители и най-вече финансови „спонсори“ от Запада. Тях редовно ги обучават на краткосрочни тиймбилдинги и в многомесечни специализации в Америка и Великобритания най-вече.

И честно казано има на какво да ги научат. Англосаксите са истински факири в играта с думи и в скриването на истината. Това го признават и самите те.  Така Пол Керси в американската медия The Unz Review пише, че в големите вестници New York Times или New York Post може и да съобщят за доклада на полицейското управление на Ню Йорк за престъпността в този мегаполис за 2020 г. Но задължително ще скрият съществени подробности от него – като този  за расата/етноса на престъпниците. Той припомня, че през миналата година сред населението на Ню Йорк  черните са 22.8 на сто, латиноамериканците – 28.6 на сто, азиатците – 12.6 на сто, а белите са 33 на сто. Но статистически данни, които предоставя Департамента на полицията на града сочат, че за цялата 2020 година  96.4 на сто от убийствата и 98.3 на сто от използването на  оръжие без смъртен изход, са извършени от американци, които не са бели. От заподозрените за убийство и небрежно убийство  63.4 на сто са чернокожи и 26.8 на сто са латиноамериканци. Белите  са 6.3 на сто от всички заподозрени.

Аналогично е разпределението по расова принадлежност на арестуваните заради убийства и непредумишлени убийства: от тях черните са 60.2 на сто, испано-езичните – 32.1 на сто, азиатците – 4.1 на сто. Белите са едва 3.6 на сто. Но белите сред убитите са много повече, отколкото сред заподозрените, т.е. междуетническите убийства са най-вече на небели против бели.

Докладът на нюйоркската полиция  за 2020 г. показва още, че от арестуваните заподозрени за грабежи 94.7 на сто не са бели, за изнасилване – 93.3 на сто не са бели, за използване на оръжие – 98.3 на сто не са бели. Изводът е, че насилствените престъпления имат цвят/раса. Но тези данни не могат да бъдат допуснати до съда на общественото мнение, защото те ще унищожат фалшивите представи за мнимо равенство, неистово натрапвани на американците от управляващия ги елит, обобщава Пол Керси.

Да ви напомня този подход за родната действителност? Срещали ли сте подробна статистика за престъпленията у нас за миналата година  с разбива им по етноси? И какъв е относителният дял  на извършилите престъпления цигани например? А още по-важно е да видим тенденцията за участието на различни групи в ескалацията на родната престъпност. Е, подобна информация няма да намерите: задачата на  борците с „езика на омразата“ е нея да я няма. Техните усилия са ориентирани към нарушители на толерантността, дискриминатори на тази – вече далеч не малцинствена група, сред българското население. Тях веднага публично ги демонизират, а  и  санкционират с огромните ресурси, които притежават.

Но онова, до което избягват да се докосват работещите срещу „езика на омразата“, са реалните проблеми на болшинството хора. А те далеч не се свеждат до етническа престъпност, до  гейове, лесбийки, трансджендъри и други любители на нестандартни сексуални изживявания. Напротив, техните приоритети са коренно различни. Това го доказват експерти на Ipsos Group – третата в света по големина изследователска компания, чиято централа е разположена в Париж. Нейното най-ново проучване, осъществено сред около 20000 души в 27 държави, отговаря на въпроса, какво точно вълнува хората днес. Освен пандемията, най-сериозно безпокойство сред тях предизвиква безработицата (37 на сто), бедността и социалното неравенство (30 на сто), финансовата и политическа корупция (27 на сто), престъпността и насилието (24 на сто), здравеопазването (23 на сто), образованието (16 на сто) и др. От анкетираните над две трети (70 на сто) преценяват икономическата ситуация в страната си като лоша и само една трета – като добра. При това хората са песимистично настроени – едва 28 на сто очакват някакво подобрение в следващите  месеци.

Истината е, че „езикът на омразата“ е измислен точно за да превключва вниманието ни от най-острите въпроси, които ни вълнуват. Защото те са опасни за Системата и нейните властелини. Вместо тях ни се внушава, че нетолерантността към цигани, имигранти, гейове, лесбийки, трансджендъри и пр., независимо от тяхното поведение,  е най-голямо престъпление, защото се нарушават техни права. А това, че така нас ни дискриминират е без съществено значение. Ако някой от нас, „нетолерантните“, си позволи да каже истината, то той незабавно се превръща в прицелна точка на носителите на „либерални ценности“. Виновен става всеки, който се усъмни, че официалната статистика не  му казва пълната истина за това, кой точно върши безобразия и престъпления в прекрасната ни Татковина. На който не му е приятно, когато тълпи чужденци с неидентифициран произход мърсят улици и квартални градинки. Който не иска шепа хора с нестандартни сексуални преживявания да му определят дали да казва на родителите си №1 и №2 или просто да си ги нарича по старому „мама“ и „татко“. И на който не му е безразлично, дали биологията или  извратени образи ще определят пола на децата и внуците му.

Наясно съм, че точно за да намаляват подобни на мен „хомофоби“, „фанатици“, „ксенофоби“, „сексисти“, „терористи“, „консерватори“, „антидемократи“ и т.н., денонощно се трудят борците срещу „езика на омразата“. Странно ми е само, защо тези толкова почтени, благородни, отговорни, интелигентни, морално извисени носители на истински „либерални ценности“, не вършат всичко това безкористно.

Напротив: правят го само срещу пари.

А най-агресивно и ентусиазирано действат, когато безкрайната им алчност срещне многото пари!