Щастие, което само те ни даряват

Щастие, което само те ни даряват

Децата са най-скъпото, което имаме ние, родителите. Освен да им помагаме да растат здрави, ние трябва да ги подготвяме и за живота им утре. Да им създаваме среда, наситена с много обич и и разбиране, но и с необходимата доза взискателност. Климат, в който те ще се учат да различават доброто от лошото, да се формират и като хора съпричастни към това, което вълнува другите около тях. За да имат успешно и достойно бъдеще.

Но увлечени в безброй битови и професионални ангажименти нерядко се случва да не им отделяме достатъчно внимание. Да не намираме време да разговаряме с тях за нещата, които ги вълнуват или тревожат, да не споделяме емоциите им. Да се опитваме да компенсираме общуването си с тях с някое и друго лакомство или с нова приставка за видеоигри.

Докато един ден не разберем, че невръстното някога човече се е превърнало в очарователна млада дама или сериозен младеж. Ей така мълниеносно са прелетели годините, а в този вълшебен процес на израстването на детето ни, реално сме присъствали от време на време.
Учени от няколко университета, разположени в Лондон, Берн и Виена анализирали данни за семейства с деца на възраст между 6 и 11 години.

Интересували ги ценностите, които родителите се опитвали да формират у децата си. И така стигнали до извода, че при онези родители, които са искали децата им да израснат като грижливи и добри хора, точно такива те се оказвали. Учените предполагат, че родителите, за които са важни социални ценности, повече се грижат за потребностите на децата си. Те установяват по-тесни връзки с тях и благодарение на това децата израстват като добри и отговорни хора.

За съжаление, точно родителите, които умеят да “четат” чувствата на другите хора, включително и на собствените си деца, недостигат на планетата. Проучване на TalentSmart сред повече от милион души установи: само 36 на сто от тях са способни коректно да разбират, какви емоции другите изпитват. В това число и собствените им деца.

Социологически проучвания сочат, че в родното средностатистическо семейство родителите отделят за общуване с детето си не повече от 15 минути на ден. Но на телевизора или компютъра си посвещават не по-малко от 4 часа от свободното си време. Една съвсем немалка част от родителите не съумяват да дадат на децата си онова, от което те най-много се нуждаят: да съпреживяват заедно с тях доброто и лошото, да чуват техните истории и да познават увлеченията им.

Да гледат на вълненията им с техните очи, да се поставят на мястото им. Да играят с тях и да ги поощряват да правят своите малки открития. С много обич и топлина да им вдъхват увереност в техните способности. И да им помагат да растат като възпитани, мъдри, отговорни и почтени хора.
На англичанина Ричард Прингъл съдбата предложи най-страшното, което може да се случи на един родител: от кръвоизлив в мозъка на 3 годишна възраст умря сина му Хюи.

След известно време, в което бащата осмисля загубата на сина си, той публикава в мрежата своите 10 правила. Можем да ги възприемем и като послание от тригодишния Хюи към родителите и техните деца. Според мен те трябва да бъдат прочетени и запомнени от всеки родител. Затова си позволявам да ви ги представя, ако сте ги пропуснали (или да ви ги припомня, ако вече сте ги чели).

1. Няма твърде много любов.
2. Вие имате предостатъчно време. Отделяйте поне минута за детето си, играйте си с него. Нищо не може да бъде по-важно от това.
3. Правете колкото се може повече фотографии, селфи, снимайте видео с детето. Вие никога не знаете – възможно е този момент да е последния.

4. Не трябва да се откупвате от децата с пари и подаръци. Харчете не пари, а повече време за съвместни развлечения: къпете се в морето, ходете на походи, скачайте на батут.
5. Пейте заедно. Ние с Хюи пеехме нашите любими песни в колата, на разходка, у дома. Това са най-запомнящите ми моменти с него.


6. Ценете обикновените мигове, проведени заедно. Съвместните вечери, четенето на приказки, лежането на дивана – тези простички неща, които ти липсват най-много.
7. Когато се сбогувате винаги целувайте близките си. Възможно е това да се окаже последното, което вие ще направите за тях.

8. Умейте да се веселите. Каквото и да правите – да се разхождате, да обикаляте магазините, да пътувате с колата – не забравяйте при това да се шегувате, да се смеете. Не се страхувайте това да не изглежда глупаво.
9. Записвайте си, когато детето ви направи нещо смешно, необикновено или за първи път. Тези спомени ще ви сгряват в старостта.

10. Ако вие можете да целунете децата си за лека нощ, да ги отведете на училище, да закусвате с тях, да ги видите като абитуриенти, на сватбата им – значи вие сте най-щастливия човек на света. Помнете това.

В тези 10 правила на Ричард се съдържа може би най-важното, което ние като родители трябва да даваме на децата си: искрена любов, съпричастие към техните детски възприятия на големия свят, в който те са се оказали. Да разбираме техните страхове и тревоги. Да ги радваме и да подкрепяме мечтите им.
А те ще ни дарят нещо, което едва ли някой друг е в състояние да направи: душевна хармония, доброта, човечност.
И ще ни правят истински щастливи.