Един от немногобройните почтени и смели журналисти, които могат да се открият днес в България – Асен Йорданов, собственик на сайта „Биволъ“, даде интересно интервю на Катя Илиева за сайта „Фрог нюз“. То е по повод   визитата на евродепутатите у нас заради проблема със свободата на медиите. Позволявам си да отбележа някои основни тези от него – разследващият журналист отлично познава „отвътре“  работата на медиите у нас. А самият той е обект на непрекъснато преследване от страна на „демократичните“ български власти и криещите се зад тях олигарси. С пълният текст на интервюто всеки, който желае може да се запознае тук.

За Асен истинското състояние на свободата на медиите в днешна България непрекъснато се влошава. Появява се нова цензура – така нищо лошо не трябва да се говори за политическия проект наречен „Продължаваме промяната“ и свързан с имената на Асен Василев и Кирил Петков. Този негативен процес е реалност, бллагодарение най-вече на фондация „Америка за България“, която щедро плаща на послушни медии.  Създаден е медиен кръг, хората от който правят конференции, говорят пред европейски институции, изявяват се като единствени ментори на свободата на словото. В същото време медиите, които са извън него, на които не плаща фондация „Америка за България“, са подложени на тежки репресии. Няма никакво значение, че  изпълнителната власт се е сменила – тя продължава да действа в синхрон със съдебната власт и прокуратурата. Истината е, че обществената енергия на миналогодишните протести бе употребена и превърната в политически актив.

В момента всички български медии са под контрол, подчертава Асен и това нещо се вижда всеки ден. Те са си разпределили сферите на действие. Влиянието на Пеевски и ГЕРБ не е намаляло, но от друга страна, се забелязва новата вълна на т. нар. „свободни медии“. Те са затворени в тесен браншови кръг, финансиран от „Америка за България“.

Асен говори за това, как върху  сайта за разследваща журналистика   „Биволъ“, се стоварва цялата репресивна мощ на НАП, на ГДБОП, на специализираната прокуратура. „Аз съм подслушван – казва той в интервюто. – Разработван съм като особено опасен елемент за националната сигурност. Срещу мен и „Биволъ“ в момента са образувани три дела… не зная кога ще дойдат да ме арестуват. Това е истината за свободата на медиите в България.” За него у нас има шепа наистина свободни журналисти, които водят битка напълно сами – оставени са като пушечно месо. „Ако ги няма още по-добре, за да не се бъркат в голямото задкулисие и в общото поддържане на статуквото. За да може подмяната да продължи.“, заключава Асен  Йорданов.

България, която е пъд пълен американски контрол, сега следва стриктно и политиката, която в тази страна се реализира против малкото независими и свободни медии. С идването на власт на Демократическата партия в САЩ рязко се увеличи преследването на всяко мнение, различно от това на управляващите. Реализира се т.н. проект „политическа коректност“, съществена част от който е засилваща се цензура и преследване на журналистите с алтернативни на демократите възгледи.

Любопитното е, че това бе предвидено от един от най-великите президенти на Америка (оценка, която му дават самите американци в проучване на „Галъп“): Роналд Рейгън (1911-2004). Той бе два мандата президент на САЩ – от 1981до 1989 г. Точно той – бивш демократ, в своята знаменита реч, която произнася на 27.10.1964 г. в подкрепа на кандидата за президент Бари Голдуотър, предупреждава за задаващата се диктатура, подготвяна от ръководството на демократическата партия. „Нашите естествени, неотменими права сега се считат за разпределение на правителството, а свободата никога не е била толкова крехка, толкова близко до изплъзване от обхвата ни, както е в този момент“, казва тогава Рейгън.

Десетилетие по-късно  той ще  определи политиката на демократите (либералите) като  фашизъм в действие. В интервю от 14 декември 1975 г. на журналиста на CBS Майк Уолъс, Рейгън казва: ако фашизмът някога дойде в Америка, той ще дойде в името на либерализма!

Влиятелната американска медия The Wall Street Journal (WSJ) озаглави свой редакционен анализ, посветен на преследването на медиите от страна на дошлите на власт „демократи“ много точно: „Партията на цензурата“. В него се говори за искането на демократите да се публикуват само „отговорни“ мнения, като единствено те имат правото да определят, кои са „безотговорните“. В Конгреса на САЩ депутати-демократи настояват за строг контрол на медиите, които пишат срещу тях. Но парадоксът е в друго: „американската преса преса посрещна изслушванията за забрана на консервативните медии или с мълчание, или с одобрение“, пише WSJ. Демократите Анна Ешу и Джери Макнерни поискаха от 12 компании-дистрибутори на кабелни и спътникови канали да анулират договорите с медии, които се придържат към различни от демократическата партия мнения. Това се отнася и за един от най-популярните не само в САЩ, но и в света канали – Fox News. Непосредствено след това комитета на Конгреса по енергетика и търговия проведе обсъждене за „дезинформацията и екстремизма“ в консервативните медии. Но единственият реален екстремизъм, който се наблюдава в Америка, е апетита на управляващата партия (демократическата) тотално да контролира свободната преса, коментира WSJ .

Членът на палатата на представителите Франк Палоун все пак милостиво се  съгласява, че Първата поправка към Конституцията на САЩ защитава „основаната на непроверени факти“ или „противоречива“ реч, но подчертава като съвършенно недопустима „дезинформацията, която води към вреда на обществото“. Вероятно г-н Палоун иска някой да определя, кой именно представлява вреда за обществото и кои статии или теливизонни репортажи водят към подобна вреда, иронизира  WSJ. И продължава с въпросите: интересно е дали лъжите, които вече две години упорито повтарят демократите за „таен сговор“ на Тръмп с Русия носят вреда за обществото или не? Или дали вреди на всички нас апологетиката на уличните бунтове през лятото на миналата година, изцяло поддържани от лоялните на демократите медии?

„Господата прогресисти смятат, че те притежават правото да диктуват условия – кои думи са позволени и кои не са позволени и твърде жестоко да контролират медиа-света днес“, пише WSJ. Такова мислене е опасно във всяко време, но особено днес, когато демократическата партия властва и в Конгреса, и в изпълнителната власт. Това и позволява да наказва тези медии, които не разделят нейните  възгледи.  А още по-страшното е, че сега в Америка голяма част от медиите сами са се отрекли от своята роля да бъдат защитници на свободната преса. Твърде жалко, ако на тях им се струва, че те така  няма да станат жертва на политически преследвания. Първата поправка към Конституцията умира, когато медиите престават да изпълняват своята функция на светлина и над нас се спуска медиа-тъмнота, обобщава The Wall Street Journal.

Позволих си да ви запозная и с този редакционен текст на един от най-влиятелните американски вестници, защото вероятността всичко това да се случи много скоро и у нас става все по-голяма. Днешна България все повече заприличва на Америка – от растящата пропаганда на извратената „политическа коректност“ и ЛГБТ-идеологията до ескалиращата цензура на публичното пространство. Заслугата за това най-вече е на самата Америка и на корпуса от верни нейни съратници и възпитаници у нас.

Затова не трябва да се учудваме защо предстоящите избори ще се проведат и в условията на жесток контрол и натиск върху медиите. Особено на тези, които си позволяват да критикуват т.н. „партии на претеста“ и лъскавия проект под името „Продължаваме промяната“. Училите  на Запад, предани на „евроатлантическите“ ценности кандидати за депутати и министри, са готови на всичко, което им наредят техните родни и чужди „спонсори“. Те разчитат, че благодарение на цензурата намалява вероятността  до избирателите да стигне информация за техни далавери и  корупционни практики. Така те няма да бъдат разколебани и ще гласуват „правилно“ (за тях) на изборите.

Но една сутрин същите тези наивници ще се събудят за да разберат, как тарикатски са били измамени от красиви приказки и омайващи ги усмивки.

Ще го установят по това, че  джобовете им  са станали още по-празни.

За разлика от тези, които благодарение и на тях са попаднали в коридорите на властта.