Америка и Запада  неистово ненавиждат Русия – просто техните доста странни ценности (достатъчно е да си спомним само за налудничавата им „политическа коректност“ и „трансджендърната толерантност“) кардинално се разминават с руските. Но колкото и да се иска на Запада той не може да мине без нея, подчертава Едуард Щайнер в немската медия Die Welt. И най-вече без нейните несметни природни богатства.  Ето защо политиката на санкции, провеждана от Запада спрямо Русия е напълно неефективна. Естествено, тя понася щети, но същото с пълна сила се отнася и за Запада. А има области, където той дори и не си помисля да въвежда санкции спрямо Русия – просто без нейните ресурси той е заникъде. „В онези суровинни сектори, които основно подпомагат руската икономика, светът от своя страна е също толкова зависим от Русия, колкото и обратното“, пише Die Welt.

Немската медия  припомня какво се случи през април 2018 г., когато американците забраниха да се купува алуминия, произвеждан от концерна „Русал“. Естествено, руснаците незабавно спряха доставките му в Европа – последва скок на цените на алуминия с 15 на сто. А американското правителство бе атакувано от собствените му компании, в това число и от производителя на самолети  Boeing. След броени седмици американците бяха принудени да отменят санкциите.

Неслучайно всички въвеждани досега от САЩ и западните му съюзници икономически санкции (изключение е инцидента с алуминия), са в областта на финансите и трансфера на технологии. А от тях не може да се очаква, кой знае какъв негативен ефект върху развитието на Русия.

За съжаление, отбелязва Die Welt,  неадекватните политици в САЩ и в Евросъюза, които не виждат по-далеч от носа си  никак не са малко. Въпреки здравия разум те продължават да излизат с нови налудничави идеи за „наказване“ на Русия. Така председателят на групата на Европейската народна партия в Европарламента Манфред Вебер предложи да се прекрати частично покупката на суровини, в това число и доставката на природен газ от Русия през есента на 2020 г. А евродепутати в проект за постановление от 28 април 2021 г. записаха: заради военни маневри на Русия (при това провеждани на нейна територия!) да бъде „незабавно прекратен вноса на нефт и газ от Русия в ЕС“, припомня Die Welt. Ако тази безумна идея бе станала реалност то ЕС щеше да понесе колосални загуби.  Die Welt цитира Юджийн Вайнберг – ръководител на група изследователи на суровинните пазари в Commerzbank. Според него е трудно дори да си представим, какви ще са последиците от подобно решение, когато състоянието на нефтения пазар и без това е свръх напрегнато.

Експерти оценяват световната потребност от петрол през 2021 г. на 94.4 милиона барела в денонощие, затова на пазара вече недостигат 2 милиона барела. Резултатът е, че цената на нефта сега е увеличена с 50 на сто, като надвишава 75 долара за барел. Русия е вторият след Саудитска Арабия износител на нефт в света и ако бъде прекратен нейният износ дефицита незабавно ще се увеличи до пет милиона барела. А тогава цената му ще надхвърли 100 долара и ще литне още по-нагоре. „В тази ситуация най-много ще пострада Европа, защото Русия лесно и бързо ще намери нови купувачи“, изтъква Die Welt.

Загубите на ЕС при санкции в областта на енергоносителите ще са огромни. Той получава 26 на сто от нефта и 40 на сто от необходимия му природен газ от Русия. През 2019 г. Европа е изразходвала 482 милиарда кубически метра газ и приблизително 180 милиарда от тях е внесла от Русия. Нейният внос на втечнен природен газ (LNG) от други държави не е в състояние да я освободи от зависимостта и от руския. Още повече, че от 36-те терминала за LNG, които са способни да приемат 230 милиарда кубически метра от него, се използват по-малко от половината. А тъй като Германия планира да се откаже от атомната енергия и от въглищата, то потребността и от природен газ рязко ще нарасне. Русия ще продължава да запази водещото си място на вносител на природен газ, при това много по-евтин от LNG.

Die Welt изтъква и нещо много важно: руските суровини отдавна не са само руско-европейски фактар. Със  задълбочаването на глобализацията те са придобили глобално значение. Тази тенденция се забеляза наскоро, когато Русия по собствена инициатива реши да съкрати от август до края на тази година (засега!) износа на алуминий, никел, мед и стомана. Тя планира да повиши таксите за износ минимум до 15 на сто, но много е реално те да стигнат и равнища от 25 на сто, коментира Даниел Бриземан, експерт в Commerzbank. Това незабавно увеличи и без това високата цена на алуминия, който сега се продава вече по 2500 долара за тон – най-високият показател за последните три години. Русия е вторият в света след Китай производител на този изключително важен продукт, но азиатската държава изнася малко от него – използва го най-вече в собствената си индустрия.

Расте търсенето и на никел, особено за акумулаторите на електромобилите. В резултат се очаква да възникне дефицит от него. Русия заема трето място в света по производство на никел.

Тази държава и задоволява над 40 на сто от световната потребност от паладий, който се използва в катализаторите на бензиновите двигатели и затова търсенето му е огромно. Ако през 2016 г. една унция паладий е струвала под 500 долара, то сега тя е около 2800 долара.

Русия е и най-големият производител в света на титан – използват го на практика всички западни самолетостроителни компании, в това число и американската Boeing.

Русия е на трето място в света и по производство на злато, в експорта на дървесина е на второ (след Канада). Тя е недостижим световен лидер в износа на пшеница и т.н.

Великата славянска страна я очакват огромни печалби – цените на суровините  скоро ще литнат до небесата. Американската информационна агенция Bloomberg цитира експерти на големите банки JPMorgan Chase и Goldman Sachs, които прогнозират, че възстановяването на икономиката след пандемията ще доведе до повсеместен ръст на цените на суровините. И сред страните, които най-много  ще спечелят от това е най-вече Русия. Налице е истински бум на търсенето на външните пазари на всичко, което руснаците продават. Това е и една от причините сега рублата да е все по-привлекателна за инвеститори от цял свят.

Матию Крозе от Университетът Линган и Джулиан Хинц от Килският институт за световна икономика анализираха  ефективността от западните санкции за руската икономика. Потърсиха отговор и на въпроса, а загуби ли нещо от въвеждането им и самият Запад. Оказва се, че от санкциите най-големи загуби има Германия, силно са пострадали и френски компании. Търговският оборот между Германия и Русия през 2014 г. е бил 67.7 милиарда евро, в 2015 г. – 51.5 милиарда, в 2016 г. – 48 милиарда и т.н. Само за първите две години след въвеждането на санкциите Германия се е лишила от 14 милиарда евро! А зависимостта на ЕС от руския петрол и природен газ не само, че не е намаляла, а още повече се е увеличила.

Нашата страна също губи милиони евро  заради сляпото следване на указания от Брюксел и Вашингтон. Ако съдим по правителството, което сега ни подготвят и което определено е диктувано от западни посолства (неслучайно в него са включени само възпитаници на американски и британски университети!), то русофобският ни държавен курс ще се съхрани. А това е доказателство, че кризата, завладяла области като икономика, туризъм, здравеопазване, образование и др., ще продължи да се задълбочава. И ние твърдо ще браним последното си място на континента по всички основни показатели на живот.

Запада няма никакви шансове да победи Русия със санкции – това просто е невъзможно да се случи. Да се опита да въведе наистина сериозни „наказания“, които биха ударили чувствително руската икономика, означава преди всичко да навреди на себе си. Камо ли пък да се опита да използва военна сила срещу нея – „трансджендърните воини“ на САЩ и  НАТО  ще бъдат разгромени при първия им сблъсък с руските въоръжени сили.

Манипулаторите, обслужващи Запада по света и у нас не спират да ни внушават, че Русия е държава, която няма  светли перспективи. И нея неминуемо я чака упадък, освен, ако не приеме прословутите „евроатлантически ценности“.

Бъдещето най-добре ще покаже, кой го чака залез. Впрочем, ако се доверим на великия германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата – Освалд Шпенглер (1880-1936), това определено няма да е Русия.  Неслучайно  той нарече своя труд, появил се в началото на 20-те години на миналия век, който му донесе световна слава и признание – „Залезът на Запада“.