Без тях – социалните мрежи, е трудно да си представим нашия ден. На все повече хора първата работа, когато сутрин отворят очи е да грабнат смартфона, за да научат от него какво се случва и какво вълнува другите. Към него посягаме и когато се качаваме в метрото или автобуса, когато сме някъде на опашка, всяка свободна минута. Ако за по-възрастните той е просто удобно средство за общуване,  то за децата и младите хора  смартфона е жизнен приоритет. И те искрено изпадат в паника, ако случайно той не е около ръката им – та без него няма Фейсбук, няма Youtube, значи няма живот!

Пристрастяването към социалните мрежи, които благодарение на мобилните джаджи са ни достъпни всеки миг, много наподобява това на наркомана към дрогата. И то е обхванало света като цяло. Днес над 5.2 милиарда души или над две трети от човечеството, използват мобилни телефони. Хората, активно влизащи в социалните мрежи са над  4.14 милиарда души. Прогнозите са към Facebook, Twitter, Youtube, Instagram и други мрежи скоро да се присъединяват всеки ден нови над два милиона души. Скоростта на този процес е наистина феноменална –  около 14 човека в секунда.

Е, трябва да са големи наивници властелините на света – олигарсите и обслужващите ги организации и персони, та да пренебрегнат реалната мощ и потенциала на социалните мрежи за въздействие върху мозъците на милиардите хора. А те не са. И много бързо същите тези социални мрежи незабелязано за страстните им поклонници, се превърнаха в техни манипулатори. Съществувалите преди тях традиционни източници на влияние, като вестници, списания, радио, телевизия – т.н. „четвърта власт“,  постепенно минаха на заден план. Измести ги петата власт: социалните мрежи. Заради невероятната си мощ да въздействат на съзнанието на хората и да определят техния „дневен ред“ – за какво да мислят и как да оценяват случващото се, кое да подкрепят и кое да отхвърлят. Сега всяка кампания – от избирателната до търговската, се създава преди всичко с отчитане възможностите и изискванията на социалните мрежи.

А един от основните манипулативни трикове, които те ползват е т.н. балон от филтри – понятие, което бе въведено от интернет активиста Ели Парисър в книгата му „Филтърният балон“. С него той обозначи алгоритмите (изкуственият интелект – ИИ), които използват онлайн платформи, за да деформират (изкривяват) информацията, която получаваме. Те така са настроени, писа Ели, че влезлия в социалната мрежа да получава повече информация, която му харесва и да попада на гледна точка, подобна на неговата. Или се оказва, че макар и замислена като пространство за всички, независимо от това какви са те (раса, пол, образование, местоживеене, доходи и пр.), на практика социалните мрежи засилват разграничението и противоречията между хората. И така ефектът „филтърен балон“  започва да носи негативни последици за обществото.

Книгата на Ели се появи точно преди десетилетие – през 2011 г. За това време технологиите неузнаваемо се промениха, а възможностите на ИИ достигнаха невероятни висоти.

В списанието на един от най-престижните университети в света – Масачузетският технологичен институт (MIT Technology Review) бе публикувана статията на социоложката от Харвардския университет Джоан Донован. Тя е посветена на дезинформацията в социалните мрежи. Авторката отбелязва, че тя се проявява не само в играта с фактите, но и посредством това, кой говори за фактите. В случая става дума за модератора (терминът е от лат. Moderare – управлявам, насочвам, регулирам; човек или организация, която ръководи и насочва общуване) и процеса на модерация. Тя отбелязва, че в САЩ социални медии, като Фейсбук, twitter, YouTube, блогове и др., са се превърнали в пространство за война срещу мозъците на хората, посредством „разрастващи се кампании за дезинформация“. Така поведението им в последните избори за президент в Америка свидетелства за „пристрастност и цензура в начина, по който те модерираха съдържание, свързано с избори“. Ако преди за разпространението на определени теории са били нужни години, сега социалните мрежи правят това невероятно бързо чрез доставка на съдържание.Тя отбелязва, че технологичните компании се крият зад призивите за защита на свободата на словото на всяка цена и не правят достатъчно, за да блокират появяващи се в тях омраза, подстрекателство,  тормоз. Дезинформацията не се отнася само до фактите; става въпрос за това кой може да каже какви са фактите. Справедливите решения за модериране на съдържанието са ключови за обществената отчетност, обобщава Джоана.

Като анализира цифровите отпечатъци, които оставяме с всяко влизане в мрежата, ИИ узнава нашите индивидуални предпочитания, нагласи,  стереотипи. На тази основа той извлича от потоците информация онези послания, които биха представлявали интерес конкретно за нас. Но за да направи това ИИ елиминира други съобщения, които може да са много по-ценни за нашата ориентация в света. Като ни лишават от алтернативна информация филтърните балони на практика затрудняват преценката ни и ни натрапват поведение, изгодно за политици, производители, търговци…

И се оказва, че днес немалко от решенията ни не се вземат от нас, а от алгоритми. Установено е, че след гледане на персонализирана реклама, основана на филтърни балони, желанието на хората да купуват конкретни продукти скача с над 1400 на сто! Независимо дали те са им необходими или не.

Журналисти от The Wall Street Journal (WSJ) – един от най-големите и  влиятелни американски вестници, осъществиха проучване и стигнаха до следния извод: търсачките в интернет насочват потребителите към търсене на „правилната“ информация. Всяка минута в най-популярната търсачка – тази на Google, се въвеждат приблизително четири милиона заявки, отговор на които дават алгоритми. Но се оказва, че Google  манипулира резултатите от запитванията, за да оформя това, което ни е позволено да виждаме, обобщава WSJ.

Джеймс Уилямс е работил  десет години в Google, сега е изследовател и преподавател по философия в Оксфордският университет. Той написа книга, която е посветена на  манипулирането с информацията в нашата дигитална епоха. За него най-големите технологични корпорации имат една единствена цел:  да показват, колкото се може повече реклама. Тях не ги интересуват ценности, нито пък нашето благосъстояние, а единствено печалбите им. Въпреки деклерациите на собствениците на социалните мрежи, те съвсем не са заинтересовани от това, да ни учат да различаваме истината от лъжата, твърди Джеймс.

Колкото повече става информацията, толкова по-важно е нейното търсене и откриване. И тъй като никой от нас не разполага с излишни ресурси за това, ние разчитаме на търсачки, които да пестят времето ни. Без да си даваме сметка, обаче, че така сами ограничаваме и правото си на избор. Защото това, което те ще ни предложат, най-вероятно така е  конструирано, че да насочва вниманието ни в определена посока и да ни води до желано от други поведение.

Затова само ще спечелим, ако се отнасяме критично към това, което четем, виждаме, чуваме в социалните мрежи. Ако се съмняваме в  предлаганото ни от различни информационни източници. И не се доверяваме на достигнала до нас информация, просто защото я предлага социална медия, която редовно следим.

Естествено, ако искаме сами да определяме съдбата си в този прекрасен, леко луднал свят.