В началото на 2020 г. се появи американският документален филм   “Украинската измама. Импийчмънт. Байдън кеш. Масови убийства”, който предизвика невероятен интерес. За първи път той бе показан по американският телевизионен канал Оne America News и за броени дни събра над 35 милиона зрители. Негов автор е  Майкъл Капуто – пиар-експерт, бивш съветник на американския президент Доналд Тръмп. Филмът разказва за държавният преврат, осъществен под американско ръководство в Украйна през 2014 г. Зрителят научава за тези, които са действали срещу законно избраният президент на страната Виктор Янукович, кой от тях колко пари е получил, за разстрелите в украинската столица.

В началото на филма се припомня, че на 20 февруари 2014 г. за 20 минути в центъра на Киев са застреляни 100 човека. За Майкъл Капуто виновни за случилото се в Украйна са конкретните ръководители на „украинската революция“: Джоузеф  (Джо) Байдън – по това време вицепрезидент на САЩ, Виктория Нюланд –  отговорен служител на Държавния департамент, бившият президентът на Грузия Михаил Саакашвили. И, естествено, Джордж Сорос, който е несменям спонсор на т.н. „цветни революции“ по света в последните десетилетия. Във филма се сочи, че по признание на самия Сорос след 1990 г. той е вложил над 181 милиона долара в Украйна. Но много повече пари – над 5 милиарда долара, са инвестирали в проекта „формиране на демократична Украйна“ САЩ. Това са долари,  отишли за купуване на политици и журналисти, за създаване на неправителствени организации, за кампании по промиване на мозъци и дори  за бойна подготовка на млади хора в специално организирани лагери.

Във филмът са показани и наети грузински снайперисти, които за шепа долари разстрелват полицаи и протестиращи по време на демонстрациите в Киев. На тях им е било наредено  да убият и президента Янукович. По-късно от 45-те грузинци, докарани в Украйна по време на протестите (наричат ги просто Майдана, площада), живи  остават само 14.  За Майкъл Капуто това означава, че някои се стреми да се избави от опасни свидетели.

По-късно убитите на Майдана хора ще ги нарекат „Небесната стотица“. Стратезите на украинската „цветна революция“ са се нуждаели от много кръв, за да предизвикат пълен хаос в страната и впоследствие за това да обвинят Янукович, но най-вече  Русия.

За Майкъл Капуто държавният преврат в Украйна е просто един търговски проект, от който печелят всички участници в него. В това число и днешният американски президент  Джо Байдън, синът на който – Джон Хънтър получава милиони, като член на управлението на украинската газова компания Burisma. Според филма, бившият генерален прокурор на Украйна Виктор Шокин е бил уволнен по искане на Байдън, защото се опитвал да разследва корупцията точно в тази фирма. Джон Хънтър е печелел в продължение на пет години (без да има никакъв опит за работа в енергийна компания!) по 600000 долара годишно. Само за сравнение: опитни мениджъри в този сектор вземат не повече от 330000 долара годишно.

От „революцията на достойнството“ (така официалната пропаганда в Украйна нарича осъществения държавен преврат) изминаха точно седем години. Днес Украйна жъне плодовете на своята „цветна революция“. Но се оказва, че тя не е донесла щастие на украинците – получило се  е точно обратното.

С парите на американските данакоплатци и на Сорос, „демократите“ изведоха хиляди наивници през 2013-2014 г. на Майдана. Омайваха ги с лозунги за преуспяваща държава, здраво интегрирана в Европа и истинският „цивилизован свят“. За платените апологети на „революцията на достойнството“ това е единствената разумна алтернатива на разширяването на сътрудничеството със съседна Русия.

Но на практика Украйна се превръща в колония на Евросъюза. Европа наложи сурови квоти за експорта на стоки от тази страна – това, което тя може да изнася, е около три на сто от общият обем на производството и, най-вече селскостопанска продукция. Хитрите евробюрократи са измислили за окончателното съсипване на икономиката на страни като Украйна, т.н. „Европейски зелен курс“ (Green Deal): стоки, произвеждани по остарели технологии да не се купуват или да се облагат с изключително високи мита. Но, когато нямате пари за да влагате нови технологии в промишлеността си, то няма и как да попаднете на европейските пазари. Дори селскостопанските продукти в Украйна се произвеждат с ток, добиван от ТЕЦ, а това се наказва с високи мита. И вместо да печелят от износа,  украинските производители губят и масово се разоряват. Но пари евробюрократите не предвиждат да дават на Украйна, за да инвестира в съвременно производство – те не са луди, за да създават конкуренти на самите себе си. Не кой и да е, а първият дипломат на Евросъюза Жозеп Борел охлади през есента на 2020 г. ентусиазма  на президента Зеленски с думите: „Евросъюзът не е банкомат и не е благотворителна организация!“

Демокрацията в Украйна продължава да се развива и задълбочава. В това може да се уверим, ако се разходим сред заглавия на украински медии: „Пет години  за шапка-ушанка. Как в Украйна затварят за символи на СССР и не наказват за SS“ („Страна.ua“); „Украйна престава да публикува автори от Русия, Беларус и Армения“ („Корреспондент.net); „Танцувай на пепелището. Как в Киев заради руския език замъчиха собственика на изгорялото бистро“  („Страна.ua“); „Любителка на „руската цивилизация“ от киевски вуз направи забележка на Зеленски и разказа за уволнението си“ („Глравред“) и т.н.

Сегашните власти в Украйна наскоро приеха и решение, напълно в духа на „революционното достойнство“: закриха едни от най-гледаните телевизионни канали в страната – ZIK, NewsOne и „112 Украина“. Те са свързани с партията, която днес е най-популярната формация в Украйна – “Опозиционна платформа – За живот“. Жест, напълно в духа на демократичните ценности, както ги разбират САЩ и Великобритания – двете държави, чиито посолства незабавно и горещо подкрепиха този акт на президента Зеленски. Правото да изразяваш различно на налаганото от държавната пропаганда мнение, свободата на словото, сега се определят от украинските власти като заплаха за информационната сигурност на страната.

Генералният секретар на Международната федерация на журналистите  (IFJ) Антони Беланже определи тази забрана като „произволна и политически мотивирана“ и заяви, че тя е „неприемлива в условията на демокрация“. А за колегата му от Европейската федерация на журналистите (EFJ) Рикардо Гутиерес „президентската забрана изобщо не е в съответствие с международно-правните стандарти за свободата на изразяване и медиите.” Но очевидно на украинските „революционери“ не им пука за свободата на словото – за тях е важно  да бъдат харесвани от  западните им началници.

„Украинците ги очакват африкански заплати и безработица“ – така е озаглавил статията си в украинската медия „Главред“ Юрий Гаврилченко. Той пише, че „единственото, което ни очаква е падане до равнището на най-бедните африкански държави, на което ние рискуваме да останем неизвестно време.“ Авторът припомня, че  Украйна сега е единствената от държавите на бившия Съветски съюз, която не само, че не е достигнала нивото на БВП от 1990 г., но има само една трета от него. За последното десетилетие  заплатите в страната остават на едно и също място в доларов еквивалент и в близкото десетилетие украинците ги чака същото.

Впрочем подобно е мнението и на преобладаващата част от украинците. Представително за населението на Украйна социологическо проучване, осъществено от Киевският международен институт по социология (КМИС), сочи: три четвърти от украинците са убедени, че страната им се движи в неправилна посока. Само една десета от тях вярват, че родината им се развива успешно.

Сега САЩ и най-близките и съюзници се опитват да реализират украинския сценарий и в Русия. Но това е мисия неизпълнима не само  заради ценностите, на които държат огромната част от руснаците, за доверието им в техните политически лидери и лично в президента Владимир Путин, за здравият им разум, който не ги напуска. А и защото много добре знаят докъде доведе победилата „революция на достойнството“ техния съсед – Украйна.

Оказва се, че „приказното европейско бъдеще“, което „демократите“ непрекъснато  обещават на украинците от 2014 година насам, е наистина само приказка.

Реалността, обаче, ще е все по-горчива за простосмъртните украинци.