За всеки предприемач и търговец е ясно, че краткият път за доставка на необходимите му товари е за предпочитане пред дългия. Разходите за превозването ще са малки, а това ще позволи цената на стоката да е поносима за потребителите. Тогава продажбите, а с тях и печалбите ще са сигурни.

А най-краткият път по вода между Европа и Азиатско-тихоокеанският регион е Северният морски – този, който е разположен между Северния ледовит и Тихия океан, по протежението на руския арктически бряг. Ако се поинтересуваме ще узнаем, че дължината му от Санкт Петербург до Владивосток е 14280 км, което го прави несравнимо по икономичен, отколкото маршрутите през Суецкия или Панамския канал.

През 2019 г. обема на превозените стоки по Северния морски път е съставил 17 милиона тона. Плановете обаче са към 2024 г. товаропотока да достигне 57 милиона тона, а към 2028 г. – 118 милиона тона. И ако през 2019 г. от Китай в Европа например, по този път са дошли  20 китайски кораба с крупни стоки, то след четири години китайците се готвят да реализират през Северния морски път до 20 на сто от своите външнотърговски превози.

Промените в климата след около 40-50 години вероятно ще увеличат експлоатацията на Северния морски път, но дотогава използването му е ефективно с помощта на мощни ледоразбивачи. Те трябва да трошат дебелите ледени пластове и да разчистват пътя за товарните кораби. А тук всепризнат лидер е Русия. Сега в нейният флот от ледоразбивачи се вля и най-новият – „Арктика“. Става дума за уникален атомен кораб, който няма равен на себе си на планетата. Той е свидетелство за качеството на научния потенциал на Русия и за нейните технологични възможности. По време на триседмичните изпитания „Арктика“ измина около 4,8 хиляди морски мили, като достигна до географската точка на Северния полюс.

„Арктика“ има енергетична установка с два атомни реактора, като мощността на всеки от тях е 175 Мвт. Системата е иновационна и няма аналог в света. Ледоразбивачът е  дълъг 173.3 метра и широк – 34 метра. Водоизместимостта му е 33,5 хиляди тона. Способен е да разбива лед с дебелина до три метра, да плува в лед и във вода, в дълбоководие и маловодие. Екипажът му е от 53 души.

„Арктика“ е предназначен за самостоятелно водене на отделни кораби и каравани, в това число и крупнотонажни. С влизането в строя той стана лидер на група от общо 5 най-съвременни атомни ледоразбивача – в нея освен него влизат „Сибир“, „Урал“, „Якутия“ и „Чукотка“. Тази уникална серия е предназначена за работа на Северния морски път.

Русия няма конкуренти в света по отношение на ледоразбивачите, още повече пък на атомните. Майкъл Лайънс коментира в американската медия The National Interest, че докато Русия разполага с 40 ледоразбивача, то САЩ имат само два. Но най-големият американски ледоразбивач USCGC „Healy“ през август т.г. пострада от силен пожар. А другият арктически ледоразбивач  на САЩ – „Polar Star“, построен през 70-те години на миналия век, сега е на планов ремонт.

И за двете държави Арктика има ключова роля за политиката им. Дори и само защото вследствие промяната в климата тук се откриват необятни икономически възможности. Майкъл цитира Геологичният комитет на САЩ, според който в Арктика се намират запаси от около 90 милиарда барела нефт, което представлява около 13 на сто от световните запаси и една трета от запасите от природен газ. И затова е много важно, кой ще доминира в региона.

Публична тайна е, че САЩ и НАТО не крият плановете си да блокират действията на Русия в Арктика, а и да се докопат до  несметните богатства на нейния Краен Север. Затова Русия взема мерки и за защита на северните си граници, като създава и военни ледоразбивачи. В Санкт Петербург  завършва строителството    на най-големият и най-мощен в света многофункционален военен ледоразбивач „Иван Папанин“ (проект 23550). Очаква се след две години той да бъде предаден на руския военен флот. Той най-спокойно ще се движи сред арктически ледове с дебелина до 1,7 метра, а лед до един метър ще пробива буквално летейки сред него.

Както подобава на боен патрулен кораб, „Иван Папанин“ ще бъде и сериозно въоръжен – ще има 100-мм автоматична артилерийска установка и 30-мм автоматични зенитни установки. В корпуса на кораба ще са разположени два скоростни противодиверсонни катери „Раптор“ (проект 03160) и един катер на въздушна възглавница „Манул“ (проект 23321). На корабът ще може да каца и вертолет от типа Ка-27, както ударни и разузнавателни безпилотници от различен тип.

Но американците най-вече ги притеснява факта, че на „Иван Папанин“ ще бъдат  разполагани при необходимост крилати ракети „Калибър“  и хиперзвуковите „Циркон“. За тях няма да е трудно да унищожат при необходимост американските системи за предупреждение за ракетно нападение на Аляска, на остров Шемия, в Северна Дакота или базата на атомни подводници близо до Сиатъл например. Вярно, стратегическите бомбардировачи Ту-160 и Ту-95МС могат да направят същото (не случайно те патрулират арктическите зони), но те са ограничени от наличието на гориво. Докато за атомни военни ледоразбивачи от типа на „Иван Папанин“  това не е никакъв проблем – те могат с месеци да си патрулират из Арктика. Затова в Русия планират да започнат строителството и на още един подобен патрулен ледоразбивач – „Николай Зубов“.

В близките десетилетия ледовете в Арктика няма да се разтопят. И на всяка държава, която иска да ползва Северния морски път за да пести време и пари, ще са и нужни сигурни и мощни ледоразбивачи.

Като тези на Русия – лидер и в усвояването на северните територии.  Защото тя не само  притежава уникални атомни ледоразбивачи, но е и единствената страна в света, която е в състояние да ги строи.