Съвремените деца едва ли са по-щастливи от времето, когато ние бяхме деца. Новите технологии, с които те всекидневно общуват, им предлагат възможности за различни забавления, но крадат от детството им. Те живеят в глобалното село, предложено им от интернет. От най-ранна възраст нервната им система е подложена на невероятно информационно натоварване. Много от тях са обездвижени, вечно с впити погледи в малки и големи екрани.
Родителите им ги глезят, но в същото време са и твърде взискателни към тях. Те са обсебени от един стремеж: детето им на всяка цена да се реализира в живота, да постигне онова, което те самите не са осъществили. А за това, според много родители, от първостепенно значение са оценките от училище. И вниманието им е фокусирано най-вече върху тях. Родители изпадат в стрес, когато детето им не покрива техните очаквания. Те забравят, че оценките от училището вече съвсем не са главният фактор за успех в нашата дигитална епоха. Далеч по-важни, са развитието у детето на качества, като креативност, инициативност, общителност, любознателност, адаптивност… Те не се развиват достатъчно в родното школо, не се вземат предвид и при поставяне на оценки, но точно от тях ще зависи дали детето ще успее в живота или не.
Децата ни трябва да бъдат щастливи – това ги прави по-продуктивни, бързо се учат, творчески мислят. Затова те се нуждаят и от безделие – дори за просто гледане към облаците. Техният мозък ще се развива, когато графика им не е свръхнатоварен, когато имат достатъчно време за игри. Ако те непрекъснато са заети с мисълта за високи оценки в училище, за отлично направени домашни работи, то те няма как да не са стресирани.

Как да се излезе от тази ситуация?
Университетът “Дюк” е основан през 1838 г., а днес е едно от най-авторитетните американски висши учебни заведения. Списание „Таймс“ го класира на 11-то място в рейтинга си за най-добрите университети в света. Един от неговите преподаватели – Харис Купър, предложи доста странна идея: да се забранят домашните работи в училище. Според него те са напълно безполезни, отбелязва Salon.
Подобно мнение е в разрез с възприети представи за ангажиментите на децата в училище. И вероятно не са толкова много хората, които биха се съгласили с него: за по-голямата част от родителите домашните са едва ли не най-важни за образованието на децата им – ценност, която въобще не подлежи на обсъждане!
Харис, обаче, е стигнал до този извод не след, като е обърнал някоя и друга чаша добро уиски, а като е анализирал резултати от 120 сериозни проучвания, осъществени през 1989 г. и други 60, направени през 2006 г. Така е установил, че няма никакви доказателства, за ползата от възлагането на домашна работа на деца в началното училище. Изследванията са показали, че за най-малките ученици заниманията в клас са напълно достатъчни, за да постигат добри резултати. А домашните задачи за тях се оказват излишно, допълнително бреме. В прогимназията те имат основание да се възлагат, но само, ако ангажират ученика не повече от 2-3 часа в денонощието. За гимназията те трябва да са задължителни и достатъчни, за да подготвят вече порасналия човек за това, което го чака в живота.
С мнението на Харис е съгласна и Ета Краловец – професор по педагогика в Университета в Аризона. За нея изследванията убедително доказват: няма никаква полза да се дават домашни работи на деца в началното училище!
Хората, които подкрепят даването на домашна работа на учениците са убедени, че тя ги учи на отговорност, трудолюбие, обогатява и укрепва знанията им, свързва родителите с училището.

Но всичко това може да се постига и с други средства: от грижите на детето за домашния любимец до помощта в домакинството – да поставя прибори на масата за вечеря, да изнесе боклука, да помага при почистването на дома…
Това, което работи много по-добре от домашната работа, е четенето на книги. Добре е родителите да четат на детето си, но да формират и у него любов към книгата.
Домашната работа на детето често е причина за напрежение в семейството, за разваляне на отношенията между родители и деца. Най-често първите думи на родителите, когато се приберат у дома към детето, са: “Направи ли си домашното?”
Не е тайна, че когато възложената в училище работа е твърде сложна за детето, то с нея се заемат родителите му. Вместо да си общуват, започва битката за домашното. Но, когато мама или татко свършват това, което е възложено на детето, то свиква възрастните да му вършат работата. И всъщност се руши една от основните функции на домашното – да учи детето на отговорност.
В началните класове домашното следва да се забрани и вместо него децата трябва да имат повече време за сън, за пълноценно общуване с родителите си, достатъчно време за игра. Всички те са твърде важни за баланса и благополучието на всяко дете. Тези занимания директно и положително влияят, както на физическото му здраве, така и на психичното – на неговата памет, концентрация, на поведението му, на цялостния му учебен потенциал.

Впрочем в тази връзка са интересни и резултатите от друго проучване, осъществено наскоро от изследователи от Националния институт по здравеопазване (NIH) в САЩ. То е проведено сред възрастни хора, но несъмнено важи и за децата. Учените са установили, че непрекъснатата практика и упорития труд, съвсем не са гаранция за ефективни резултати в обучението. Без редовни почивки достигането на желаните резултати е немислимо. Нещо повече: точно почивките във всеки процес на обучение, имат критична роля за усвояването на знания, навици, умения.
Производителността на труда на участниците в изследването, се е подобрявала по време на почивките, усвояването на информацията е било най-ефективно точно, когато се е прекъсвала работата. Мозъчните вълни на участниците в изследването са се променяли много повече по време на почивките, отколкото в сесиите за работа. Тяхната дейност се е подобрявала по време на отдиха, а не по време на практиката. Това доказва, колко е важно да се оптимизира времето за почивка. Препоръката на учените: ако искаме да овладеем нови умения, трябва да правим кратки почивки – те имат ключово значение за постигане на поставените цели.
Финландия има една от най-добрите образователни системи в света, но сега започва дълбоки реформи точно в тази област. Вместо задължителни за всички деца учебни предмети, там се въвеждат избираеми – съобразно индивидуалните интереси на всяко дете. Акцентът е поставен върху т.н. тематично обучение: учениците разглеждат конкретно явление или понятие през призмата на различни научни области – география, история, социология, икономика… Това им позволява да опознават света всестранно. Част от учебните курсове са в класната стая, но много са и тези, които се провеждат онлайн. Децата се поощряват да изразяват открито своето мнение, да споделят информация. Няма го учителя, който наставлява – има диалог, съвместна работа. В планирането на учебните занятия и при определяне на оценките децата също играят много активна роля.

Училището не трябва да се приема като “мъчилище”, а да е желано от децата. Те да искат да го посещават, защото всеки ден, прекаран там, ще им открива нови неща, ще им предлага необичайни преживявания, ще ги води на вълнуващи пътешествия из големия човешки свят.
Разсъжденията за това да я има или да я няма домашната работа, може да звучат сега твърде радикално. Но истината е, че училището, в което отиват децата ни, още не се е превърнало в това, което ни е нужно в нашата дигитална епоха. И, ако искаме децата ни да бъдат успешни утре, то ще трябва да ги подготвяме съобразно изискванията на бъдещето.
А не на миналото.