На тазгодишният – 74-ти филмов фестивал в Кан, за най-добър филм бе обявен „Титан“ на 37-годишната френска режисьорка Жюлия Дюкурно. Филмът е представен като „телесен хорър“, който разглежда трансформации на човешката анатомия и е пренаситен с брутално насилие, кръв, убийства, оргии,  сексуални перверзии…

В центъра на сюжета е Алексиа – „андрогенна красавица от автосалон“, която се избавя от твърде агресивен клиент и бяга, убивайки наляво и надясно. За да се спаси тя се преоблича като мъж и става Адриен. В този трансджендър застаряващия и депресирал се пожарникар Винсент узнава своя изчезнал преди десетилетие син. Влиятелният Le Monde  приветства  „Титан“ като „трансджендър филм“. Още преди да са обявени наградите той написа, че „без съмнение „Титан“ се кандидатира за Златната палма“. А седмичникът  Valeurs actuelles озаглави редакционния си коментар за неговото награждаване така: „Филмовият фестивал в Кан увенча „транссексуалния“ филм „Титан“.

Въпреки положителните отзиви на големите френски медии филмът не се приема от много от зрителите.  Le Midi Libre съобщава, че още на първата прожекция в Кан е имало припаднали хора, на други им се е повръщало, трети са изпитвали нервни сривове. Медията цитира мнението на зрителка, която казва след като го е гледала: „исках да си тръгна, да затворя очи, да направя нещо друго – никога не съм виждал филм толкова насилствен и ужасен“. Друг зрител споделя: „Шокиран съм, немислимо е да се правят такива неща!“  А според филмови критици преди години подобен филм, който отблъсква нормалния зрител с ужасии и перверзии,  просто нямаше да бъде допуснат до конкурса – той е  твърде сериозна провокация срещу „добрия вкус“!

 „Титан“ далеч не е единственият филм за света на  ЛГБТ+  представен в Кан – шест от допуснатите до конкурса филми са посветени на тази славна общност. Това всъщност е и водещата тенденция в западното кино днес – светът не нестандартно сексуалните малцинства тотално ги е завладял. И, ако производителите на филми мечтаят утре да се окичат с награди, то те трябва да се съобразяват с нея.

Брайън Галахър и Тим Стикингс написаха в британската медия Daily Mail за новите правила на конкурса за наградите „Оскар“, които влизат в сила от 2024 г. Въвеждат се стандарти за разнообразие в актьорския състав и екипа. Филмите, които се надяват да спечелят награди след 2024 г., ще трябва да наемат и повече хора от ЛГБТ+ в своя състав, както и да са адресирани към теми, които засягат тази общност. Насоките са разработени от управителите на Американската филмова академия ДеВон Франклин и Джим Джанопулос, които ръководят специално създадена работна група за това. А те пък са се  вдъхновили от вече приетите стандарти за разнообразие на Британския филмов институт (BFI). Те определят финансирането на филми във Великобритания и допустимостта в някои категории на наградите на Британската академия за филми и телевизия (BAFTA), припомня Daily Mail.

В изявление на президентът на Академията Дейвид Рубин и главният и изпълнителен директор Даун Хъдсън, наградите трябва да отразяват „нашето разнообразно глобално население, както при създаването на филми, така и при публиката, която се свързва с тях“. Те подчертават, че „Академията се ангажира да играе жизненоважна роля, за да помогне за реализирането на това“. Daily Mail цитира и Марк Самуелсън, председател на Филмовия комитет на BAFTA, според който британската академия е много „доволна“, че „Оскар“-ите са приели подобни стандарти.

В интерес на истината независими експерти обвиниха шефовете на т.н. киноакадемия в това, че превръщат „Оскар“-ите в „оръжие срещу всеки, който не е съгласен с тяхната политика“. Номинираният за „Оскар“ Джеймс Уудс заяви, че новите правила за допустимост са „лудост“. А звездата от „Наздраве“ Кирсти Алея ги нарече „позор за артистите навсякъде“.

Според новите стандарти на американската филмова академия поне 30 на сто от актьорите, от творческия и техническия персонал, от стажантите, маркетолозите и пиарите трябва да са и от общността на ЛГБТ+.  Освен това същото изискване се отнася и до основната сюжетна линия  (темата) на филма.

Художественият редактор на популярният британски седмичник  The Spectator – Игор Тороний-Лалич пише, че „Оскар“-ите не са и не могат да бъдат ръководство за истинското кино. Техният основен проблем е свързан точно с идентифицирането на филми с висока естестическа стойност.  Истината е, че те са „лош пътеводител за великото кино“, пише той. И припомня, че големите режисьори  – Айзенщайн, Ланг, Пабст, Вертов, Виго, Реноар, Уелс, Сирк, Мизогучи, Озу, Бресън, Годар, Ромер, Пазолини, Антониони, Тарковски, Хоукс, Хичкок, Пекинпа, Леоне, Кубрик и др., никога не са печелили „Оскар“ за най-добър режисьор.

Американската филмова академия не допуска истинско разнообразие – на естетически принципи, традиции за разказване на истории, на идеи и начини да се гледа на света. Новите „Оскар“-и са също като новите демократи – те ни показват, че няма по-добър начин да се поддържа монокултура, отколкото под прикритието на повърхностното разнообразие. Нямате нужда от квоти за разнообразие – просто трябва да осъзнаете, че повечето от най-добрите кина не са американски. Но това присъждащата наградите „Оскар“  филмова академия никога няма да разбере или да приеме истински, заключава The Spectator.

В авторитетният Le Figaro есеистът Пол Мелун пише, че под прикритието на разнообразието киното се поставя в услуга на идеологията – също както преди в тоталитарните режими. Но сега цензурата вече не е в името на съветската идеология, а в името на „доброто“. За да съществува днес, филмът трябва да популяризира панел от ценности, предварително потвърдени от „прогресивния“ лагер. За да бъде толерирана, културата трябва да се подчинява на морала на времето. На всички онези, които са достатъчно смели да изискват свобода на изкуството, „прогресивният режим“ ги поставя автоматично в категорията „палачи“ и антидемократи. Така Оруелският свят възтържествува, забранявайки филми и текстове и  се противопоставят хората в името на „прогреса“.

Остава да избягаме от смразяващия морал на новите цензори, като мечтаем с Шнайдер в „Басейнът“,  смеем се с Луи дьо Фюнес  в  „Приключенията на равина Яков“ или плачем заедно с Ейдриън Броуди в „Пианистът“. Но най-вероятно тези филми щяха да бъдат цензурирани от американската филмова академия днес. Та нали да ги гледаш означава да усещаш културата такава, каквато тя трябва да бъде: свободна, неудържима и възвисена, обобщава Le Figaro.

Киното винаги се е разглеждало от силните на деня като изключително мощно средство за „форматиране на мозъци“. Холивуд изгради нереалистичната представа за държавата Америка и продължава да я вкарва като машинно масло в двигател на кола в главите на милиони на планетата и у нас. А всички, които се опитат да се усъмнят в образите, натрапвани им от това кино, незабавно биват атакувани като противници на демокрацията, свободата и прогреса. Холивуд е пътеводна звезда – ориентир, който ни показва кое е добро и кое е зло, кое има право на живот и кое няма.

Всичко, което преди се смяташе за малоценно, ненормално, маргинално, нецензурно, сега е не само нормализирано, но е прегърнато и  прославяно от Холивуд. Вероятно това дава основание на видният американски журналист Род Дрекър  да озаглави публикацията си в медията The American Conservative, посветена на наградите „Оскар“ така: „Триумфът на изродите“.