Когато запитали Алберт Айнщайн, кое му е помогнало най-много при създаването на теорията на относителността, той отговорил: „Да измисля как да мисля по проблема!“

Животът показва, колко прав е той. Не защото е гений, а защото това е самата истина: ние сме в състояние да постигаме целите, които си поставяме, ако се научим да мислим. Това е особено важно днес, когато света става все по-сложен, динамичен, конкурентен и изпълнен с непредсказуеми предизвикателства за всеки от нас. Изследователи са забелязали например, че онова, което обуславя успеха на човека, е доколко той съумява да намира време и да размишлява върху предишни свои провали. Ако не ги е осмислял, то той неизменно пак ще  срещне неуспеха. Когато мислим ние узнаваме, кое е работило и кое не е и защо не е било ефективно. Това ни позволява да внасяме необходимите корекции в действията си. Победителите се различават от губещите не толкова по степента на тяхната упоритост, постоянство, трудолюбие, отговорност, дисциплина… Те преди всичко мислят и така откриват не само какво да променят, но намират и необичайни подходи. Те работят не трудно, а умно.

Тъжната истина е, че глупаците – тези, които не мислят, никога няма да свършат. Нещо повече: ако преди възпроизводството им е било в геометрична прогресия днес, във времето на социалните мрежи, то е със скоростта на хиперзвукова ракета. Това, че с един поглед на смартфона могат да научат маса клюки им създава самочувствието, че са ориентирани и са на верен път. Изследователи от различни страни предупреждават: търсачката на „Гугъл“ лишава младите хора от любопитство, прави ги неспособни да бъдат критични към предлаганата им информация. Мрежата дава прости отговори на сложни въпроси и за повечето млади хора е невъзможно да разберат дали те са плод на сериозни проучвания или са базирани на повърхностни и дилетантски заключения.

Много хора са убедени, че не си струва да губят от свободното си време за да размишляват. Още повече, че това не е и толкова лесно, както може да изглежда на пръв поглед. Впрочем още преди век това е установил и Хенри Форд – негова е фразата „Мисленето е най-трудната работа, която съществува. Затова толкова малко хора се захващат с нея.“ Впрочем знаменитият индустриалец е пример за това, как благодарение на размишления е откривал нестандартни подходи за разрешаване на различни проблеми. Той въвел конвейра и започнал да произвежда хиляди автомобили. През 1913 г. от неговите заводи излезли 170000 коли, през 1914 г. – 308162, през 1915 г. – над половин милион… Все повече хора откривали удоволствието да шофират и купували автомобилите му. Затова особено важно е било производството им да се развива безпроблемно. Но  в началото конвейрите често се разваляли, а това незабавно се отразявало на производителността им. Как да реши проблема и те да работят безотказно? Замислил се Хенри и затова намерил своето нестандартно хрумване: започнал да плаща на екипа си от висококвалифицирани майстори по ремонта само, когато те си почивали в специално отредено им помещение. Щом постъпвал сигнал, че някъде по конвейра има проблем, те го напускали и отивали да го остранят. В този момент часовото заплащане на труда им спирало: за времето, през което те се занимавали с ремонта не получавали нито цент – то не се смятало за част от труда им. Тяхната истинска задача била не да ремонтират, а да не допускат да стават аварии, като ги предвиждат и предотвратяват. Монтьорите били високо платени и заинтересовани не само качествено да си вършат работата, но и възможно най-бързо. Та заплатата им започвала да тече отново едва от мига, когато надзиратели са установявали, че те са се върнали в помещението за почивка.

Умението да мислим не е равнозначно на броя на притежаваните дипломи за завършени магистратури, на придобити квалификационни равнища, нито пък на количеството  пари в банковата сметка. Само по себе си то е комплекс от качества – проницателност, критичен поглед към света, способност към съзерцание и вглъбяване. Да умееш да мислиш означава да правиш ясна разлика между добрата и лошата идея, между това, което трябва да вършиш и кога да го направиш. Да се съмняваш, да търсиш отговори на въпроси и да намираш правилното решение. Да контролираш емоциите си, да разбираш другите, да си открит към алтернативни възгледи и ценности. Да си способен да гледаш на проблемите, пред които се изправяш в развитие, да ги поставяш в много по-широк контекст. Да търсиш детайли, които не се вписват в привичните картини на света и така да намираш нови перспективи. Същевременно то предполага и самокритично да се отнасяш към идеите си и тяхната реализация – нещо, което е от ключово значение за успеха.

Този, който умее да мисли знае  цената на времето и затова не го пилее с всевъзможни глупости. Още древногръцкият философ Епиктет (50-183 г.) е учел, че човек трябва да съсредоточава енергията си върху това, което зависи от него. И да елиминира онова, което не му е подвластно. Мислещият човек няма да преследва нереална цел, защото знае: безсмислено е да се хабят ресурси за неща, които не зависят от него. Правилният подход е да се приспособи към тях и до потърси друго, по-продуктивно занимание.

Ако се научим да мислим ние ще забелязваме тенденции, които тепърва предстои да се изяват. Подобно на гросмайстори ще предвиждаме ходове преди другите. А това означава, че ще посрещаме подготвени изпитания, пред които бихме могли да се окажем. И ще откриваме възможности там, където другите забелязват само проблеми.

Да не умееш да мислиш означава да станеш лесна плячка на всевъзможни манипулатори – от политиката, бизнеса, медиите, рекламата, пиара… В наше време то е необходимо условие и за да се справяш със стреса и неизбежните трудности. Без него става все по-проблематична професионалната и социалната ни реализация.

А как да се научим да мислим? Като четем добри книги, като общуваме с образовани и умни хора, като не спираме да се самообразоваме.

Струва си да го правим – умеем ли да мислим ние ще използваме рационално поведението си и ще постигаме мечтите си.