С лъскави словесни клишета маскират алчността си!

С лъскави словесни клишета маскират алчността си!

На прекрасната ни планета днес живеят над осем милиарда души. Те се различават не само по цвета на очите и косите си, по височината и теглото си, по това, какво обичат най-много да похапват и какво мразят да има на трапезата им. Повечето от тях са бедни, но благодарение на това има и изключително богати. Някои са щастливи, но се срещат и такива, които неистово мразят дори себе си. Едни  живеят на територия, където непрекъснато е топло,  други виждат слънцето за броени дни през годината. Преобладават тези, които са привърженици на традиционния секс, но благодарение на специални грижи растат и феновете на нестандартния…  А комбинациите от различните характеристики на гражданите на планетата, ще постави всеки, опитал се да ги разпредели в някакви групи, в крайно затруднена ситуация.

Но всичките тези осем милиарда граждани на света сравнително лесно може да бъдат разделени на две групи: лековерни и съмняващи се. Първите вярват на всякакви лъскави думички, изказани най-вече от изтупани типове по големи телевизионни канали. За разлика от тях вторите винаги се съмняват, особено, което им говорят подобни образи от телевизора. Ако съдим по случващото се по света и у нас лесно ще стигнем до извода, че преобладават доверчивите любители на лъскави словесни клишета. Ще забележим и ярко очертана тенденция –  тези, които поставят под подозрение чутото, видяното и прочетеното (т.е. мислят критично), стремително намаляват по света и у нас.

В коя от тези две групи ще се окажат осемте милиарда жители на света, все по-малко зависи от равнището на образованието им. Нещо повече: вероятността гражданинът да е лишен дори от наченки на критично мислене рязко се увеличава, ако той е завършил висше образование у нас или на Запад през последните 10-15 години (това не важи за дипломиралите се в държави, като Русия, Китай, Южна Корея, Япония и др.). Факт е, че като изключим обучението по природни науки, където все още са съхранени високи стандарти, то в хуманитарните  положението направо е трагично. Не случайно от тези, които  се перчат с това, че са дипломирани журналисти, социолози, маркетолози, политолози, „публични дипломати“, психолози, „експерти“ по международни отношения и т.н., от безбройните ни държавни и частни университети,  единици работят по специалността си. Огромната част от тях са заети с разнасяне на пици, на покупки от онлайн магазини, във всевъзможни кол-центрове, продавачи, касиери, секретарки и т.н. Университетите печелят от раздаване на дипломи, но във времето на изкуствения интелект света все по-малко се нуждае точно от такива „специалисти“. Още повече, пък когато на тях им липсват задълбочени знания, защото  университетски преподаватели старателно са ги бомбардирали в продължение на години със словесни клишета. И така окончателно са ги лишили дори и от наченки на критично мислене.

Защо е така ли? Защото социалната система, която ни натресоха няма нужда от мислещи хора. На нея са и потребни невежи тълпи, които сляпо да вярват на празните приказки на всевъзможни овластени мошеници, мафиоти, тарикати и пълни дебили. И трябва да признаем, че образователната ни система все по-добре се справя със задачата си да ги произвежда. Доказват го и резултатите от последните парламентарни избори у нас. Благодарение на тях в парламента ни покрай до болка познатите ни инфантилни, некомпетентни, самовлюбени недоразумения, вече ще има и „войници на светлината“.

Но и лековерието трябва да се подхранва и поддържа, в противен случай неговите носители току виж започнат да задават въпроси. А това е изключително неприятно, защото с него стартира един твърде опасен процес: мислене. За да не се случи това все по-агресивно се използва най-ефективното средство за промиване на мозъците на тълпата: лъскави  словесни клишета!

Пример за това е говорилнята относно случващото се в Украйна. Опосредствената (прокси) война, която Запада цинично и агресивно води там вече трета година срещу Русия с украинско пушечно месо, започва да поражда въпроси дори и у лековерни. Причината за това е, че живота им сега няма нищо общо с този, отпреди няколко години –  има висока инфлация, намаляват доходите, все по-голямо е обедняването… Пред заплахата да живеят все по-трудно лековерни започват да се събуждат от опиянението, в което са ги довели денонощно работещи телевизионни канал. Затова сега овластени тарикати включват на още по-високи обороти машината за заливането им с лъскави клишета.

Ето само някои примери за това.  Украйна е нападната от „тиранин, който иска да доминира“. Демокрацията сега е изложена на по-голям риск, отколкото когато и да било след Втората световна война. Ние не можем да се предадем на насилниците, това е просто немислимо. Ако го направим, свободата ще бъде подчинена, цяла Европа ще бъде застрашена (Джо Байдън, президент на САЩ).

Бруталната агресия на Русия срещу Украйна е не само атака срещу гражданите на страната, тяхната независимост и демокрация, но и срещу сигурността на Европа. „Убедена съм, че ще се справим с последствията от тази война в Европа. Защото украинците се борят за върховенството на закона срещу правото на по-силния. За демокрацията и свободата срещу тиранията. Те се борят за нашите ценности, за нашата сигурност и затова ние ще бъдем зад тях, докато това е необходимо.“ (Урсула фон дер Лайен, шеф на Еврокомисията).

Украйна се превърна в защитник на цяла Европа, както и на нашите споделени демократични ценности. Подкрепата на Украйна и възстановяването на суверенитета и териториалната цялост на страната са от съществено значение за траен мир в Европа. В лицето на руската агресия срещу Украйна ние трябва да останем обединени и силно ангажирани в подкрепата ни за Украйна, както и да инвестираме много повече във възпиращи и отбранителни способности. (Димитър Главчев от ГЕРБ, служебен премиер).

И лековерните  вярват – та тези управници говорят така красиво и мило! За разлика от тях критично мислещите са наясно: лъскавите клишета са нужни за да маскират грозната истина – прокси войната на Запада  срещу Русия е за плячка!

Впрочем тази истина признава  и  влиятелният американски сенатор Линдзи Греъм. Той безцеремонно, директно заяви: на нас са ни нужни украинските природни ресурси от критично значение!  САЩ не могат да си позволят да допуснат победа на Русия в украинския конфликт, защото това ще означава за нас загуба на достъп до тези огромни  богатства.  „Не можем да позволим на Владимир Путин да спечели войната… Украинците седят на златна жила и да дадем на Путин минерали за 10-12 трилиона долара, които той да сподели с Китай, ще е нелепо. Украйна може да е най-добрият бизнес партньор, за когото някога сме си мечтали… Нека им помогнем да спечелят война, която не можем да си позволим да загубим“, заяви Линдзи Греъм в интервю за CBS News.

Русия за разлика от Запада не се нуждае от тази плячка. Тя притежава най-голямата територия в света, осеяна с природни богатства. В началото на руската специална операция (на 3 март 2022 г.)  френският Le Monde публикува твърде интересен анализ, озаглавен: „Наистина ли Русия нахлува в Украйна заради нейните природни ресурси?“ В него медията цитира и експерта от Института за международни и стратегически отношения (IRIS) Пиер Лабуе, който казва: „Ресурсите на Украйна сами по себе си не представляват решаващ интерес, който да мотивира нахлуване… Този ​​интерес е още по-малко стратегически за страна като Русия, която е невероятно богата на суровини. И тя имаше търговия с Украйна, което й позволяваше да придобива тези ресурси“.

Le Monde намеква за тези, които имат изключително силен интерес да заграбят богатствата на Украйна. Една Нидерландия например, няма толкова плодородна земя и затова се нуждае от украинската. За  Франция пък  е от жизнено важно значение  украинският уран. Това обяснява и защо тези две страни се оказаха сред най-големите доставчици на военна помощ за свръх корумпирания, диктаторски режим на Зеленски (неговият президентски мандат изтече на 21 май т.г.).

Това е истината, която лъскавите клишета трябва да крият от нас.  Запада води своята прокси война срещу Русия не за „демократични ценности“, „свобода“, „права на човека“, „сигурност“, „върховенство на закона“ и т.н. Битката е за плячката – за украинските природни ресурси. Украйна я нарекоха „критична минерална суперсила“, защото на нейна територия има огромни запаси от въглища, титан, желязна руда, литий, никел, неон, лантан и др. Става дума за метали и минерали, които са от критично значение за съвременната високотехнологична икономика. Запада ескалира своята прокси война още и за  печалбите от производство и търговия на въоръжения и боеприпаси, за стичащото се злато в джобовете на различни кредитори и т.н.

Докато целта на Русия е коренно различна: да защити  рускоезичното население на територията на Украйна от унищожаване. А и собствената си национална сигурност, поставена под заплаха от САЩ и съюзниците му с  държавният преврат в Киев, който те организираха през 2014 г. С него те поставиха началото на превръщането на Украйна в антируска държава. На нейна територия се появиха 12 специални бази на ЦРУ например. Русия бе единствената страна, която спазваше след 2014 г.  Минските договорености. Докато Запада ги използваше за да въоръжава до зъби своят марионетъчен режим в Киев. И така да създаде реален риск за самото съществуване  на Русия като суверенна държава.

Истини, които лековерните не са в състояние да осъзнаят. Лъскавите клишета, с които им промиват мозъците всекидневно, не им позволяват да направят това…