Преди около две десетилетия бе извършен истински варварски акт, с който бяха нарушени основни принципи на международното право, съдържащи се в Хартата на ООН и в много други документи. На 24 март 1999 г. САЩ и НАТО започнаха бомбардировки на нашата съседка – тогава все още Югославия. В продължение на 78 дни над мирното население на страната падаха натовски бомби и ракети. Общо самолети на НАТО нанесоха 2300 въздушни удара срещу 995 цели, при които бяха изстреляни над 3000 крилати ракети, хвърлени около 80000 тона взривни вещества. В това число и  категорично забранените от международното право  152 контейнера с касетъчни бомби, както и снаряди с  обеднен уран.

Манипулаторите, които  днес ни промиват мозъците денонощно с приказки за „миролюбието“ на САЩ и НАТО, тогава въведоха красиво звучащата фраза „хуманитарна интервенция“. С нея се опитаха да скрият факта, че от бомбардировките загинаха около 2000 мирни жители на Югославия, включително деца, жени, възрастни хора. Унищожени бяха хиляди граждански обекти, сред които и много отнасящи се до културното наследство на страната  и на Европа. В резултат от използването на боеприпаси с обеднен уран от САЩ и НАТО, бе заразена водата и почвата в много райони на страната. Последва скок на болните от рак в Сърбия. А автономната област Косово бе насилствено откъсната от нея и над 200000 неалбанци бяха принудени да напуснат домовете си.

Геноцидът, осъществен от САЩ и НАТО над Югославия разкри за пореден път техният истински облик, който няма нищо общо с твърденията на обслужващата ги пропаганда по света и у нас. Алиансът се оказва не „гарант на стабилността“, а главен източник на несигурност и кризи, основна заплаха  за мира в света. А най-срамното за нас е, че по инициатива на тогавашното правителство на СДС  (сега на предстоящите парламентарни избори тази формация отново напира към властта, маскирана под лъскавата опаковка „Демократична България“!) нашата държава предостави своето въздушно пространство и територия на разположение на САЩ и НАТО. За разлика от  Австрия, която отказа да го направи и Швейцария, която въведе ограничения върху доставките на оръжие от НАТО.

Наскоро президентът на Чехия Милош Земан в присъствието на президента на Сърбия  Александър Вучич, се извини пред сръбският народ, заради участието на страната му като новоприет член на НАТО в  бомбардирането на Югославия. Според него това е една огромна грешка. Земан подчерта, че лично за него това е било травма и петно на неговата съвест дълги години. Той поиска сръбския народ да му прости.

Натовските бомбардировки нанесоха  огромни щети и на икономиката на Сърбия. На собствен гръб тя се убеди в лицемерието и коварството на САЩ и на Запада като цяло. Единствените, които я защитиха в ООН тогава, бяха Русия и Китай.

Днес Сърбия е преодоляла последиците от бомбардировките и е държава, която  се развива динамично и уверено. Тя последователно  реализира своя план „Сърбия 2025“. Заложените в него 14 милиарда евро инвестиции ще модернизират сръбската икономика и ще стимулират икономическия растеж на страната. Става дума за развитие на високите технологии, за пътна и дигитална инфраструктура и др. В науката и образованието ще бъдат инвестирани над 100 милиона евро, в развитието на технологии за изкуствен интелект – 90 милиона евро и т.н. Сърбия вече произвежда по лиценз и най-ефективната и безопасна ваксина против Ковид-19 – руската „Спутник V“.

Нашата съседка планира да се превърне в международен център за производство на електрически автомобили и най-вече на батерии за тях. И това не са необосновани надежди, а напълно осъществим проект –  Сърбия притежава една десета от световните литиеви запаси, които са разположени в находището и Ядар. Страната забрани износа на литий, за да може сама да произвежда продукти от него.

Световният минен гигант Rio Tinto, геолози на който откриха през 2004 г. находището Ядар близо до град Лозница в Западна Сърбия,  ще инвестира над  450 милиона долара в развитието на проекта за проучване и преработка на литий в Сърбия. Голям завод за батерии или електромобили ще бъде изграден в Лозница. Японската Nidec Corp. влага близо два милиарда долара в нов завод на сръбска територия, където ще се произвеждат мотори за електромобили. Фабриката ще бъде най-големият ѝ хъб в Европа с годишен капацитет до 300000 двигателя до 2023 г. Южнокорейската компания Kyungshin Cables инвестира 20 милиона евро в изграждането на фабрика за кабели в сръбския град Смедеревска Паланка. Предприятието ще произвежда кабелни комплекти за зарядни устройства за електромобили – високотехнологични продукти, които са бъдещето на автомобилната индустрия. Kyungshin Cable   работи за производители като Hyundai, Kia, Volkswagen, Ford, Volvo, BMW. А през  2019 г. В Сърбия заработи завода на германската компания ZF Friedrichshafen за производство на модули, мотори, микропрекъсвачи, платки в Панчево, Северна Сърбия. Експерти на Световната банка са убедени, че Сърбия е на прав път и най-вероятно ще осъществи своите намерения.

Агресията на САЩ и НАТО показа на Сърбия, че тя трябва да се погрижи и за своята национална сигурност. За това страната получава огромна подкрепа от Русия. Военното сътрудничество на двете държави е на изключително високо равнище, отбелязва сръбският министър на отбраната Небойша Стефанович. Сърбия е привързана към своя курс на военен неутралитет, но продължава да задълбочава и развива сътрудничеството си с Русия във военната област.

Наскоро сръбските  военно-въздушни сили (ВВС) на тържествена церемония се простиха  на военното летище в Батайнице  с легендарния съветски изтребител МиГ-21. С него те бяха въоръжени в продължение на 58 години. Вместо него сега ВВС на страната имат ескадрила от 14 МиГ-29, от които само 4 са сръбски. Русия безвъзмездно подари на Сърбия  6, а Белорусия – 4 от тези самолета. Цялата ескадрила от 14 самолета е  преминала съвременна модернизация и е в пълна бойна готовност. По лична инициатива на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, на сръбските летци е осигурена безплатна преподготовка за летене на тези модерни самолети.

През май т.г. Сърбия получи от Русия в рамките на военно-техническа помощ 19 модернизирани танка Т-72МС и 20 бронирани разузнавателно-патрулни автомобили БРДМ-2МС. През 2019 г. Русия подари на Сърбия 10 бронетранспортьора БРДМ-2, а през ноември м.г. – 11 танка Т-72 и 10 бронетранспортьора. Сърбия притежава и съвремени руски вертолети Ми-17 и Ми-35. Тя е единствената държава на Балканите, която разполага с уникалния руски комплекс за противовъздушна отбрана (ПВО) „Панцирь-С1“.

Сръбските лидери неведнъж споменават и за желанието си да закупят  най-добрият комплекс за  ПВО в света – С-400 „Триумф“. И най-вероятно ще се снабдят с него – та  една от главните задачи на „Панцирь-С1“ е да охранява точно тях. А и сръбски офицери вече са преминали тренировки на тренажьори в Русия и са издържали изпити за самостоятелна експлоатация на С-400 „Триумф“.

Ще припомня, че преди две години Русия осъществи първото в историята прехвърляне на дивизион С-400 „Триумф“ и дивизион „Панцирь-С1“ за учения в чужбина – в Сърбия. Става дума за превоз по въздуха на далечно разстояние на почти петдесет тежки машини – радарни станции, ракети-носители, транспортно-зареждащи машини, запас от ракети и снаряди и др. Сам по себе си този факт показва великолепната маневреност на руските въоръжени сили. Ако  тези оръжия бяха в Сърбия през 1999 г., то  САЩ и НАТО  дори не биха и помислили да я бомбардират. Сега Русия демонстрира, че ако се наложи те бързо могат да бъдат доставени на територията на нейния приятел – Сърбия.

Няма съмнения, че нашата съседка ще  реализира своята амбициозна стратегия „Сърбия 2025“. Още повече, че тя има верен другар, който и помага да защитава своята национална сигурност: Русия. Великата славянска страна, която тя не е предавала.

За разлика от новопръкналите се „демократи“ в   прекрасната ни Татковина.