Всички ние сме пленници на всевъзможни стереотипи – така психолози наричат устойчивите ни представи за света, в който преминава живота ни. Преобладаващата част от тях ние получаваме наготово – от семейството, приятели, училище… Но най-голям е приноса на различни медии, които непрекъснато ни атакуват със своите послания. Неслучайно те са и главният инструмент за промиване на мозъци. Който ги владее може да внушава представи у милиони хора за всичко, което пожелае.
Пример за това са стереотипите, които в последните три десетилетия се натрапват в нашето публично пространство за Русия. Преобладаващата част от родните медии, които са толкова независими, колкото аз съм космонавт, се превърнаха в основно средство на подетата от Запад информационна война срещу Русия. Така, благодарение на несекващата нито за миг антируска пропаганда, вече и у нас се появи поколение, което свързва Русия с думи, като изостаналост, невежество, агресия, алкохолизъм…

Демонизирането на която и да е страна не води до нищо добро. И това са го разбрали още преди хилядолетия древните ни предшественици – те са ни завещали една мъдра сентенция: всички войни започват в умовете на хората.
Дали, обаче, стереотипите за Русия имат нещо общо с реалността? Ще се опитам, доколкото е възможно в ограничения размер на подобна публикация, да потърся отговора на този въпрос. За да не бъда обвинен в тенденциозност, ще се позова на публикации, появили се не в руски, а в най-авторитетни западни медии.
Широко е разпространена представата, че Русия печели единствено от продажба на природен газ, нефт и оръжия. Тук единственото вярно нещо е, че тя наистина има отлични приходи от всички тях. Така, ако през 2017 г. експорта на руска висококачествена военна техника достигна 45 милиарда долара, то за 2018 г. той вече е 55 милиарда долара. Кандидатите да закупят само нейният съвършен ракетен комплекс за противовъздушна отбрана С-400 например, който няма конкурент в света, буквално са се наредили на опашка. Сред тях е и Индия, която срещу 5 милиарда долара ще получи пет полкови комплекта от С-400 «Триумф». Турция плати 2,5 милиарда долара, за да получи четири дивизиона С-400. И т.н.

За да изстрелват своите спътници в Космоса американците срещу стотици милиони долари си купуват руските двигатели РД-180 – по оценка на специалисти това е продукт, който си остава недостижим по своите технологични характеристики.
Огромни ресурси Русия сега влага в своята национална програма “Цифрови технологии”. От тях 287 милиона долара са предназначени за развитие на изследователски центрове и стартъпи, 145 милиона долара – за разработване на продукти, услуги, платформи, 287 милиона долара – за технологични решения и пр. Особено внимание се отделя на изследвания и разработки в областта на изкуствения интелект.

Само за две десетилетия Русия се превърна от страна, зависима от вноса на продоволствия, в един от най-големите играчи на световния експортен пазар. Икономическите санкции, въведени от САЩ и ЕС през 2014 година, на практика стимулираха селското стопанство в Русия. През 2017 година тя стана най-големия износител в света на пшеница, зае второто място в света по производство на зърнени култури и семена от слънчоглед, третото – по производство на мляко и картофи, петото място – по производство на яйца и месо от пилета и т.н. По повод установения от Русия през 2018 г. нов световен рекорд – тя изнесе над 40 милиона тона пшеница, влиятелният американски WSJ написа, че Русия се е превърнала в реална заплаха за селското стопанство на САЩ.

Handelsblatt е един от най-авторитетните немски вестници, четат го над половин милион души. Има и свое дигитално издание на английски език – Handelsblatt Global Edition. Тези дни той публикува твърде любопитен материал от своя журналист Андре Балин. Той разобличава един от най-разпространяваните митове за Русия – че тя е изостанала страна. За автора този стереотип въобще не съответства на истината. И той го оборва, като сравнява двете реалности – руската и германската.
Немският журналист е невероятно впечатлен от руските летища. Той прави съпоставка със строежа на аеропорта “Берлин-Бранденбург”, който е започнал в 2006 г. и след поредица от аварии, все още не се вижда края му. Докато в Москва работят четири летища, като най-новото сред тях – “Жуковский”, открито през 2016 г., е построено само за две години. Двете най-големи московски летища – “Домодедово” и “Шереметиево”, обслужват годишно над 30 милиона пътници. И въпреки това получаването на багажа там е много по-бързо и точно, в сравнение с това в Хамбург например. А връзката с град Москва е безупречна, благодарение на аероекспреса.
Пътниците по немските железници ще бъдат изумени, отбелязва журналиста, когато разберат, че руските влакове никога не закъсняват – дори и при силен снеговалеж. Те винаги се движат точно по разписание – също като швейцарски часовник.
Шокиращо за човека, незапознат с руската реалност, е и работата на тамошната подземна железница. Интервалът на движение на влаковете в московското метро, е точно две минути. За последното десетилетие в Москва са въведени в строй около 50 нови метростанции, докато в Берлин за същия период, са се появили само три нови станции.

Интернетът в Русия се развива стремително. Във всички заведения за обществено хранене и хотели, в обществени пространства, има безплатен wi-fi. Широколентовият интернет е нещо съвсем обичайно. Стандартната скорост на интернета в Москва например е 100 мегабита в секунда, докато в Германия тя е около 20 мегабита. За жителите на руските градове не е никакъв проблем с помощта на различни приложения да вземат кола под наем, да си запазят час при лекаря, да платят в ресторанта или при покупки в магазина и пр.
И още нещо, което на германеца би се струвало невероятно: в Русия не само супермаркетите, но и търговски центрове, аптеки, магазини за цветя, дори малки офиси с ксерокс услуги, работят денонощно.
А наскоро канадския журналист Крис Браун разсея един от големите митове, които се ширят за Русия: че там много пият. Истината е, че малко държави в света могат да се похвалят с толкова значителни успехи в борбата за трезвеност, както Русия. За последното десетилетие от четвърто място в рейтинга за най-пиещи страни в света, днес Русия е на 14 място. Ако преди 12 години руснаците са употребявали около 15 литра алкохол на човек годишно, то сега те пият около 10 литра – толкова, колкото в Германия и Франция. Крис заключава: ако в миналото за руснаците властваше стереотипа, че са едни от най-много пиещите в света, то днес той вече не важи.
Излиза, че едно са пропагандните измислици, а съвсем друго е реалността. И тя е, че Русия е велика страна, без която общочовешкия прогрес е немислим.
Ето защо освен английски и китайски, за младите хора няма да е зле да започнат да изучават и руски език.
Стига, разбира се, да проявяват интерес към собственото си бъдеще.