Американската медия The Drive, издание на Meredith Corporation, е добре позната на тези, които се интересуват от най-нови  технологии и най-вече  от продукти на автомобилната индустрия. Не случайно я четат над 7,5 милиона души (само уникалните и посетители са над 4 милиона души на месец). А абонатите и в YouTube са над 1,8 милиона души. Лично аз с интерес следя публикациите и от раздела „Военната зона“, където се появяват любопитни материали за бойни самолети, вертолети, ракетни комплекси, подводници и пр.

В  The Drive попаднах на статията на Томас Нюдик, който е извел в заглавието и израза „най-грозният кораб, който сме виждали“. В нея журналистът разказва за най-новият арктически изследователски кораб на Русия – ледоустойчивата самодвижеща се платформа „Северен полюс“ (Проект 00903). А за него тя определено изглежда несимпатично.

Томас Нюдик отбелязва, че „Северен полюс“ има важно значение за Русия.  В Арктика се намират невероятни богатства и изключителната икономическа зона на тази страна и дава право на добив на нефт и газ, на риболов. Русия ще се възползва от тези права, но ще трябва активно да ги защитава, тъй като не само САЩ, но и Канада, Дания, Норвегия и др., демонстрират апетити към несметните богатства на региона.

Томас Нюдик подчертава, че Русия по същество е построила многофункционална плаваща платформа с продължителна дълготрайност. В състояние е да преживее уникални екологични предизвикателства на Арктика. Тя ще е много полезна за нарастващия флот от ориентирани към този регион на света руски кораби – от най-големия и мощен ледоразбивач в света до патрулни кораби от ледения клас на проекта 23550 „Арктика“, които по същество са полярни корвети.

Арктика очевидно придобива все по-голямо значение за Москва. И по-всичко изглежда, че изследователският кораб „Северен полюс“ със своят „грозен дизайн“ ще играе много сериозна роля в тази нова динамика, заключава Томас Нюдик.

Преди да се появи „Северен полюс“ Съветския съюз и Русия използваха плаващи ледени станции за да осъществяват арктическите си изследвания. Те са били строени върху естествено срещащи се ледници (или фрагменти от тях). От 1937 г. насам са проведени общо 40 експедиции, обикновено в периода от септември до октомври. Но от началото на 2000 г. заради глобалните промени стана все по-трудно да се намира здрав лед.

Основната задача на платформата „Северен полюс“ е продължително, многомесечно присъствие в ледовете на Арктика. Тя е дълга   83 метра и широка  22.5 метра. А водоизместимостта и е сравнима с тази на съвременен ракетен крайцер – 10390 тона. Корпусът и е изработен  от специална високоустойчива стомана и е проектиран да катери ледове, а не да ги троши. За тази цел той е оптимизиран в яйцевидна форма, която го прави издръжлив и автономен. Способен е без помощта на ледоразбивач да се движи сред ледове с дебелина до 3 метра със скорост до 10 възела. Без вреда за конструкцията „Северен полюс“ може да замръзне в леден айсберг и да осъществява продължително плаване заедно с него. Платформата е заредена с гориво, което и е напълно достатъчно за две години автономно плаване. Необходимите за функционирането си запаси ще получава от ледоразбивачи и по въздуха. След това тя ще включи двигателите си и ще се върне в базата.

Платформата „Северен полюс“ разполага с дронове и има   зона за паркиране на вертолет. По всяко време на денонощието  тя е в състояние да приема на палубата си тежки вертолети от типа Ми-8АМТ (Ми-17). На вертолетната площадка ще могат да кацат и модерни винтокрилни летателни апарати.

Екипажът и се състои от 14 човека, а учените на платформата  са 34. Всеки човек разполага със самостоятелна каюта с всички удобства. Дори и ако температурата навън е под минус 50 градуса, хората на борда ще са в комфортни и безопасни условия.

По същество „Северен полюс“  е плаващ  научно-изследователски институт. На него се намират 20 най-съвремени лаборатории с различно предназначение. Способни са да извършват океанографски, геоложки, акустични, геофизични и други изследвания. Учените разполагат с оборудване за изучаване на климата,  въздействието на ниски температури върху промишлени обекти, за картографиране на морското дъно и пр. Те  ще могат да проследяват процесите на топене на ледовете, тяхната дебелина, да извършват хидроакустични измервания, да изучават магнитното поле на Земята. А  всичко това е много важно и за военните и най-вече за екипажите на руските атомни подводници и на самолетите от стратегическата авиация, които непрекъснато патрулират в Арктика. В случай на военен конфликт „Северен полюс“ може да приеме на борда си бойни вертолети, ракети, командоси… И така да осъществява ефективен контрол над стратегически зони в този район.

„Северен полюс“ няма аналог в света – тя е първата специализирана платформа за дрейфаща станция. Уникална, комфортна и надеждна, тя е с невероятни възможности за непрекъснати изследвания не само на Арктика, но и на петият по големина континент (след Азия, Африка, Северна и Южна Америка) – Антарктида. Безспорен факт е, че появата и бележи нова страница в изключително богатата полярна история на Русия.

И несъмнено ще и осигури доминиране в този стратегически важен район на света.