Слънчева, макар и доста хладна ранна сутрин. Както всеки друг ден и сега съм в парка. Срещам няколко редовни бегачи, с които се поздравяваме. Тук-таме се мяркат  кучета, които са извели стопаните си на разходка. Внезапно зад завоя се показва странен субект, който е изпънал пред себе си ръка със смартфон. Прави физиономии и не вижда нищо, защото е вторачен в екрана му. Внимателно заобикалям зомбирания образ и продължавам да навъртам своите километри. Но си мисля, че наистина трябва да си пълно недоразумение, за да пропуснеш да се насладиш на чудесата, които ти предлага начеващият ден: весело скачащия фонтан, тичащите кучета, катеричките, надпреварващи се по дърветата, ронещите се и обагрени в невероятни цветове листа… Само за да покажеш в социалната мрежа, че най-после си извършил геройски подвиг: рано сутринта си се появил в парка!

Образът, с който се разминах, е представител на една преобладаваща група сред новите поколения: тази на любителите да си правят селфи – снимка от една ръка разстояние. С една цел: да я качиш във Facebook, Instagram и пр., за да шашнеш простолюдието.

Манията по самоснимането се появи неотдавна, но ескалира като истинска епидемия заедно с развитието на социалните мрежи. Какво ли не се качва днес в тях: от току що изпечената баница до разходката с най-новия партньор. Сърфирайки в мрежата можеш да научиш, какво ядат и пият хората, какви са домашните им любимци, имат ли цветя в стаята си, да се запознаеш с леля им, която се е върнала от Испания и да научиш как трябва да се пуши наргиле. И безброй други, включително и най-интимни подробности за всекидневието им. Те определено биха представлявали интерес за всеки изследовател, който си е поставил за задача до нарисува портрета на съвремените хлапета и млади хора най-вече.

За повечето от тях виртуалният свят става все по-привлекателен от реалния. Той ти дава самочувствие, начин да демонстрираш качества, които най-вероятно въобще не притежаваш. Селфито ти помага да избягаш от травмите на суровата действителност, за които не всеки е подготвен. То компенсира онова, което човек не намира във всекидневието – нужното му социално признание например. И нерядко зад привлекателната фотография се крие пустота и безцелно прахосване на време. Не случайно специалисти определят вманиачените в селфито като нарциси или неуверени в себе си хора.

Никак не са малко и тези, които постоянно търсят нужния ракурс за да се самофотографират, защото имат психическо разстройство – като дисморфофобия (страх от собствена грозота) например. Те правят много снимки, докато не намерят онази, на която изглеждат особено впечатляващо. Преди време нашумя случая с британския тинейджър Дани Боуман, който се самоуби, защото бе недоволен от това, как изглежда на снимките, които си бе направил. Хлапакът прекарвал по десет часа на ден, правейки по над 200 селфи, за да създаде идеалната си снимка. Така искал да впечатли момичето, което харесвал…

За съжаление, увлечението в селфи може да доведе и до много сериозни проблеми, свързани със сигурността на хиляди хора. Джъстин МакКъри  разказа в британската медия  The Guardian за трагедия, случила се в небето над Япония. Там се сблъскаха два  самолета на военновъздушните сили на САЩ. По време на дозареждание във въздуха  палубен изтребител FA-18 Hornet се врязва в самолет-танкер KC-130 Hercules на морската пехота на САЩ. Загиват хора – пилотът на изтребителя и пет члена от екипажа на летящия танкер. Разследването показало, че в момента на сблъсъка единят от пилотите на изтребителя си правел селфи с книга в ръката. Човекът докато летял си четял и романа „Великият Сантини“ за пилот на изтребител, който е недоволен от липсата на война, защото не може да се изяви. Вторият пилот също се занимавал със самофотографиране – снимал  как си реши мустаците.

Оказва се, че да си правиш селфи докато летиш на самолет, пълен със смъртоносно оръжие, е широко разпространено явление сред американски военни летци. Те охотно качват самоснимки от пилотската си кабина в социалните мрежи.

Друг е въпросът, че анализите, които са били взети от загиналият пилот и неговия оцелял колега са показали, че в кръвта им има наркотик. Впрочем и това не е нещо ново за представителите на въоръжените сили на тази страна. Миналата година стана известно за американски военнослужещи, заловени с дрога. Тревожното е, че те са служили в охраната на най-мощни ядрени ракети, разположени във военна база в Уайоминг – най-слабонаселеният щат в САЩ.

Обяснимо е, че японците са много възмутени от случилото се. Още повече, че информацията за него стана публично достояние на фона на друг „гаф“: американски военен самолет F-16 пусна бомба близо до японско училище.

Цугумаса Мураока – управителят на префектурата Ямагучи, където се намира базата Ивакуни на пилотите, определя техните селфита като „възмутителни“. Това съобщава общественият телевизионен оператор NHK. Той поиска министерството на отбраната да призове американските сили да предприемат незабавни мерки за безопасност. Юнген Тамура – член на градското събрание на Ивакуни, призова за незабавно спиране на всички полети от американската военна база, разположена в Япония. Агенция Kyodo цитира думите му, че те показват „изключително опасно поведение“ и  могат да причинят произшествие.

Проучвания показват, че любимото занимание на милиони тинейджъри и млади хора – селфито, е пет пъти по-смъртоносно, отколкото нападението на акула. За периодът от октомври 2011 г. до ноември 2017 г. в света в резултат на селфи са загинали 259 души. А от нападение на акули – 50 души. Най-много селфита правят жените, но три четвърти от трагедиите се случват на млади мъже. Причината е, че те си падат по риска: давят се, рухват от мостове и високи сгради, попадат под влакове, катастрофират с автомобили…

Излиза, че селфито далеч не е безобидно явление, както може би изглежда на пръв поглед. Особено, когато се извършва от образи, от които зависи животът на хората – от пилоти на бойни самолети до оператори на ядрени централи.

Но пък то е сигурно и ефективно средство, ако си си поставил за задача да изключиш от реалността. Селфито не ни свързва с другите, а буквално краде от живота ни.

Защото ни пречи да се радваме истински на онова, което се случва около нас.