Няма мама и татко, които да не желаят децата им да имат успешна реализация в живота си. И много родители не жалят ресурси, това да се случи. Те са взискателни към тяхната подготовка за училище, осигуряват им и частни уроци, задоволяват техни капризи, само и само да се съсредоточават върху усвояването на знания. Тревожат се, когато оценките им не са високи и дори влизат в конфликти заради тях с учители.

Същевременно и изискванията към училището непрекъснато нарастват. Системата на образованието е под постоянен натиск – както от страна на родители, така и на потребители на тяхната „продукция“. Защото не е тайна, че много работодатели – не само у нас, но и по света, са все по-неудовлетворени от подготвеността на млади хора, които кандидатстват за работа при тях.

Преди време френската медиа Le Monde публикува статия с красноречивото название „Скуката – една от причините за насилието в училището“. В нея се цитираха невробиолози, според които скуката се възприема от мозъка като болка, която насърчава учениците да създават стратегии за избягване. А скуката я има – в статията се цитира проучване, което сочи: 85 на сто от младите учители редовно се сблъскват с липсата на интерес от страна на учениците. От анкетирани френски ученици 72 на сто смятат за особено отблъскващо зазубрянето наизуст, за 68 на сто – изучаването на явления, които отдавна са остарели, малко са свързани със сегашния начин на живот и др. А най-големият проблем е, че днешните деца понасят скуката с по-малка търпимост, отколкото техните предшественици.

Публична тайна е, че и в немалко родни училища и университети властва скуката,  деца и млади хора са отегчени и едва издържат до края на учебните часове. А това е един от най-точните симптоми, че системата  на образованието е неефективна.

Динамиката на времето, в което живеем непрекъснато променя и  търсените на пазара на труда знания, умения, навици. Вчера те са били едни, днес са други, а какви ще са тези, които ще бъдат желани утре на него, дори е трудно да предположим.

„Делойт“  – една от най-големите консултантски компании в света, осъществи проучване сред млади хора в 36 държави. И установи, че по-малко от една трета от тях са подготвени за работа в новата епоха. А онова, което не им достига, но което става все по-търсено от работодатели, е уменията да приемат адекватни решения, пластичността на мисленето, ентусиазма, инициативността, откритостта към различни гледни точки, креативността. Но точно те са непознати за повечето хора,  родени след началото на 90-те години на миналия век.

В това, че на пазара на труда са все по-търсени хора, които са способни да генерират нестандартни решения за непознати проблеми,  ни уверяват и  експерти от Световвният икономически форум (World Economic Forum – WEF). Като изключително важни за бъдещата реализация на децата ни, те сочат три качества: хибридни знания, критично мислене и креативност. При това последната характеристика – умението да раждаш необичайни идеи, с всеки изминат ден става все по-важна.

За съжаление, системата на образованието ни не е способна да развива точно нея. Известният на педагози, социолози, психолози тест за оценка на творческото мислене на Пол Торънс  (1915 – 2003 г.) сочи: ако 98 на сто от децата на възраст до 5 години са креативни, то сред 25-годишините те вече са едва 3 на сто.

Истината е, че  образователната ни система е създадена и стриктно ориентирана към производството на еднакво „правилно“ мислещи и действащи хора. Децата се стимулират да бъдат не уникални и нестандартни, а да следват строго определени модели на мислене и поведение.

Подходът и на немалко родители по отношение на собствените им деца е същият, защото и на тях той им е внушен от всемогъщото образование: печелиш, само ако успяваш да зазубряш и точно да възпроизвеждаш учебен материал, ако си послушен и не се отличаваш от останалите. А това е най-сигурния начин да се блокират дарбите, с които почти всеки е надарен от природата. И резултатът не закъснява: вместо креативността в обществото доминира посредствеността – творческият потенциал се  изпарява неусетно и безвъзвратно.

Много добре това ни показват двама испански художници-аниматори – Даниел Мартинес Лара и Рафа Кано Мендес. Техният анимационен филм „Еднакъв“ доби световна известност и досега е гледан от над 9,370 милиона души в света. Един татко в нашия свръхдинамичен и стресиран свят иска да научи сина си на правилните неща в живота. Само дето се разминава с истински важните потребности, необходими за неговото развитие. Филмът не само ни разказва за грешките, които допускаме в развитието на децата ни, но ни подсказва верни и полезни подходи в общуването си с тях.

Ще помагаме на децата ни да развиват своята креативност, ако стимулираме тяхната любознателност, ако не закрепваме у тях предвзети мнения, а  ги учим да са открити и към противоположни гледни точки. Да се интересуват от неща, които тълпата ще игнорира. Да имат нагласата да се отказват от известното и сигурното и да са склонни да навлизат в неизследвани зони. Сами да преоткриват света и да прекарват свои пътища в него, а не да вървят по вече утъпкани от други пътеки.  Да следват завета на видния немски философ Имануел Кант (1724-1604): имай мъжеството да се ползваш от своя собствен ум!

Защото това е верен подход да се реализират утре успешно в живота си.