Професия: бягащ човек – 2 част

Професия: бягащ човек – 2 част

Целият понеделник Виталий прекарал на телефона, звънейки в банки и уточнявайки адреси. Във вторник и сряда нанасял на картата понятни само на него знаци. Четвъртък, петък и събота – оглеждал местността. Съботата и неделята отделил за анализ на цифри. Измерил разстоянието между изгодните пунктове за обмяна на валута и маршрутите на транспорта. Във времето, необходимо му за операцията, която замислил, включил и минути за преместване, наблюдение за обстановката около пунктовете, а също за стоенето на опашки и за самата процедура на обмяна. В крайна сметка анализа му показал, че ако всичко върви по неговите предвиждания, на ден следва да печели не по-малко от 250 – 300 долара.
Ама и това не е всичко – Виталий взел от рафтовете на семейната библиотека един от популярните томове на Карл Маркс, посветен на т.н. “златно правило” за увеличаване на капитала. Така изяснил за себе си, колко да отделя за нарастване на капитала, колко да пуска в оборот и колко да са текущите му разходи. В първите дни последното перо било най-важно – трябвали му пари, за да си купи карта за градския транспорт, няколко чифта чорапи, както и мехлеми, за да си масажира вечер краката. Разбира се, тук влизали и парите за издръжка на семейството.


Още в първите два дни след обиколката си в различни пунктове Виталий спечелил общо 628 долара. Но възникнал сериозен проблем: физическата кондиция на нашия приятел не била добра – заболяли го коленете, очите му сълзяли от напрежението. Затова си направил в поликлиниката цялостен преглед, а медицинското освидетелствуване му дало основание да поиска едномесечен отпуск, за да поправи здравето си. Същевременно си създал строг дневен режим, в който задължително влизали и физически упражнения. Всяка сутрин започнал да става в 6 часа. Правел десет минути дихателни упражнения, след това 50 пъти клякал, в банята си слагал горещи и хладни компреси на колената си. После обувал два чифта чорапи, за да му е топло. И едва тогава хуквал да обикаля обменните пунктове на Москва.
Отново ще напомня – ситуацията в началото на 90-те години в Москва няма нищо общо с днешната. По онова време в Москва курса на долара постоянно се променял по отношение на рублата, а котировките в обменните пунктове на различните банки значително се различавали: едни са трупали валута, други се стремяли да се избавят от нея.
Дали си стрували мъките на Виталий? Преценете сами: само за десет дни той спечелил 2307 долара (нали помните първоначалния му капитал – 65 долара). В края на отпуската си той заработил 8000 долара!


Виталий осъзнал, че с учителската професия няма да се отърве от недоимъка. Затова направил най-доброто, което един човек, търсещ финансова независимост трябва да свърши – напуснал завинаги училището и се отдал на бизнеса, който сам си измислил. Скоро мизерията изчезнала от неговото семейство – то разполагало със средства, за да не се лишава от нищо на трапезата си. А една година след първата му разходка из обменните бюра с 50-доларовата банкнота в джоба, Виталий постигнал мечтаната финансова независимост. Със спечелените десетки хиляди долари той напуснал неуютното си жилище в непрестижен московски район и се преместил да живее в луксозен дом с изглед към Кремъл.
А създадената от него нова професия – на бягащия човек, му позволила сам да навлезе и завоюва стабилни позиции във финансовия бизнес.

Свързани: