Професия: бягащ човек – 1 част

Професия: бягащ човек – 1 част

Едва ли сте чували тази история за руския учител по математика Виталий. Прочетох я в един дъждовен есенен ден на 1995 г. в много популярния по това време вестник “Литературная газета”. И понеже ми хареса, я запазих в базата си от данни.
Оттогава мина много време, но когато създавах този сайт и се зарових в архива си, попаднах отново на нея.
Ще припомня най-вече за младите читатели, че в началото на 90-те години хората и в Русия, както и у нас, попаднаха в един водовъртеж, наречен пещерен капитализъм. А него мъдрия Карл Маркс го е описал преди повече от век пределно точно: царство на корупцията, престъпността, непрекъснато нарастваща мизерия, социално отчуждение, деморализация и лумпенизация на милиони… Та в това несигурно и непредсказуемо време имал късмета да попадне и един млад руски учител по математика – Виталий.
През пролетта на 1993 г. на нашия приятел му се наложило да се раздели с пазената за черни дни банкнота от 50 долара. Това били единствените спестявания на семейството на Виталий, в което освен него влизали майка му и десетгодишната му сестричка. Работел, обаче, само той – майка му страдала от тежко заболяване.

Но като истински математик Виталий решил най-напред да провери какви са обменните курсове за деня. По онова време пунктовете за размяна на валута в Москва били стотици. Затова Виталий със скъпоценната за него 50-доларова банкнота в джоба, започнал да обикаля разположените в квартала му пунктове и да си записва обменните им курсове. Само припомням, че по това време интернета все още не бе навлязъл масово в Русия, а и у нас.
Чейндж-бюрата в квартала били доста и разпръснати на значителни разстояния. Виталий обикалял няколко часа и бележника му се пълнел с цифри. Уморил се и решил да се прибере, за да отдъхне и осмисли това, което е записал.


Седнал на чаша чай, отворил бележника си и започнал да чете внимателно цифрите. И скоро Виталий с удивление осъзнал, че ако продаде банкнотата си от 50 долара в най-близкото чейндж-бюро, с получените рубли купи долари в следващото, а после продаде доларите в трето, то той ще спечели не само повече рубли, но и ще съхрани банкнотата си от 50 долара. А какво ще стане, ако продължи с тези размени в още други бюра, чийто курсове не бил проверил, си задал въпрос Виталий. А после скочил от кухненската маса, където димял неизпития му чай и хукнал към обменните пунктове.
Късно вечерта, след като обиколил десетки обменни пункта и продавал и купувал, Виталий честно заработил не само рубли, равностойни на неговите 50 долара в първия пункт, но добавил към тях чисти 65 долара. Те поставили началото на неговия първоначален капитал, с който Виталий решил да започне своята игра на валутния пазар.

Взел си една седмица отпуска от училище не за друго, а за да провери – случайно ли е било това, което му се случило или си е съвсем закономерно. След това си купил от издаваните по това време справочници “Жълти страници”, както и две карти на руската столица – едната пълномащабна, а другата – само на централната част на града.