Това, което се случва в Украйна измести всичко друго, което доскоро доминираше по телевизионните канали у нас. Почти изчезнаха  така омръзналите ни лобисти и рекламисти на фармацевтичната индустрия, които ни пробутваха ваксините им и оправдаваха безсмислените локдауни на властта. Вместо тях сега денонощно  ни пълнят главите с лъжи и дезинформация за руската военна операция в Украйна.  Манипулаторите добре са усвоили уроците на американските си наставници – те правят всичко възможно, за да атакуват емоциите ни и приспиват разума ни. И в интерес на истината, зашеметените от техните приказки и от  появяващите се на екрана най-старателно цензурирани картинки и клипове за събитията в Украйна, никак не са малко.

Проблемът е, че от „родните“ (поставям кавички, защото истинските им собственици са американски и други западни корпорации) телевизии може да научим много, но не и истината. Ако разчитаме от тях да узнаем защо Русия започна своята операция в Украйна, то ще останем дълбоко разочаровани и излъгани. Строго подбираните гости по телевизиите нито дума не  споменават за неонацисткият режим, установен след организирания, финансиран и реализиран от САЩ държавен преврат в Киев през 2014 г. От тях няма да научим за хилядите загинали мирни жители в Донбас, сред които са и стотици деца през последните осем години. За жестоките изтезания, на които „себеушники“ (така  наричат  назначените в Службата за безопасност на Украйна – СБУ) са подлагали хиляди хора, само защото не са били съгласни с нарушаването на човешките им права и свободи. За преследването на опозиционни партии, закриването на медии, изгарянето на руски книги. За водната блокада на Крим, която лиши от вода през тези дълги осем години над 2.5 милионното население на полуострова. За  хилядите тонове въоръжения, доставени в Украйна и за стотиците американски, британски, канадски и други натовски инструктори на армията и. За  неспирните военни учения на НАТО в Украйна. За имитиращите хвърляне на ядрени бомби стратегически бомбардировачи на САЩ в непосредствена близост до руските граници. За това, че САЩ и НАТО се готвеха да превърнат Украйна в плацдарм за агресия срещу Русия.

Впрочем не може да очакваме от телевизионните канали у нас да ни казват всичко това – то не влиза в мисията им. Тяхната  задача е да промиват мозъците ни, за да настаняват в тях ненавист към всичко руско и да героизират САЩ и Запада като цяло.

Това те правят вече над три десетилетия. Особено ярко го показаха при агресията на САЩ и НАТО в съседна Югославия (осъществена от 24 март до 19 юни 1999 г.). Много от „анализаторите“, които сега се кипрят на телевизионните екрани, тогава също не слизаха от тях. Но задачата им бе друга – да възхваляват „мирната мисия“ на алианса. Благодарение и на тях правителството на Иван Костов успешно манипулираше общественото мнение, за да извърши възложеното му предателство спрямо нашата съседка – да пусне натовските бомбардировачи да летят в небето ни. Затова неслизащите и сега, както през 1999 г. от телевизионните екрани „демократи“, „евроатлантици“ и подобни на тях недоразумения, с които вече е пълна, за съжаление, страната ни,  са съпричастни в убийството на мирни жители на тогавашна Югославия!

Озверелите натовци бомбардираха  212 пъти Белград – столица с население близо два милиона жители. И още много други сръбски градове: 314 пъти натовските самолети изсипваха смъртоносния си товар над Приштина, 145 пъти над Ужице и над Кралево, 114 пъти над Нови Сад, 232 пъти над Призрен, 190 пъти над Джаковица и т.н. Представяните от телевизионните журналисти и „анализатори“ като „миролюбиви“ САЩ и НАТО, осъществиха над 1600 ракетно-бомбени удари над гъсто населени градове на Югославия. Върху главите на мирното население се стовариха над 3000 крилати ракети, над 80000 тона бомби, в това число и  абсолютно забранени от международни конвенции касетни бомби и такива с обеднен уран.

В резултат на всичко това загинаха около 4000 души, ранени бяха над 10000, над две трети от които мирни жители, в това число и много деца. Над 750000 граждани на Югославия станаха бежанци. А без необходими условия за живот останаха над 2.5 милиона души. На Сърбия бяха нанесени щети за над 100 милиарда долара.

Но за всичко това наглите и неадекватни образи, които по онова време не слизаха от  телевизионните екрани у нас, нито дума не обелваха. Днес много от тях отново са почти всеки ден в телевизията. Към тях са се прибавили и нови поколения, много от които са завършен продукт на американски и западни университети. Обединява ги тяхната неистова омраза към Русия и стремежът им да се харесат на господарите си от САЩ, НАТО, от Еврокомисията. За тях няма никакво значение, че в руската военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна не се бомбардират украински градове – унищожават се единствено военни обекти. Те героизират всячески украинските нацисти, които в обкръжените от руски войници и милицията на двете републики – Донбаската и Луганската, държат като заложници хиляди мирни хора. Нацистите са отлично подготвени от своите американски и британски инструктори  за терористични  действия – разположили са тежките си оръжия в непосредствена близост до жилищни домове например. Те са въоръжени с оръжия и специално оборудване за бойни действия в градски условия. The Washington Post написа, че Пентагона (военното министерство на САЩ) щедро им е предоставил помпени карабини (тип бул пап) за близък бой, гранатомети M141 и Mk19, многоцевни бързострелни картечници („минигани“) M134 и др. Общо само през 2021 г. САЩ са доставили на Украйна въоръжения за над един милиард долара!

Демонизирането на всичко руско, което сега се излива върху нас от „българските“ телевизионни канали съвсем не е така безобидно, както може да се стори на някои. Като нищо и у нас може да възникне ситуация, подобна на тази, която вече завладява САЩ и Запада. В Германия например, антируската пропаганда доведе до взрив на русофобия. Громят се „руски“ магазини, блокира се гостуването на знаменити руски музиканти и артисти, прекъсва се партньорството между руски и немски градове. Има случаи на  отказ да се лекуват граждани на Русия.

Подобна „култура на отмяната“ се забелязва и в много други държави, където – за разлика от Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния, никога не е имало силна русофобия. Не се щадят дори котките – Международната федерация на котките наложи забрана на домашни животни, собственост на руснаци – те повече не могат да участват в различни нейни дейности! Военните действия ще приключат, когато дойде времето за това, но трупаната сега омраза чрез лъжи и дезинформация от телевизионите екрани, дълго ще пречи на сътрудничеството  с Русия.

Най-нелепото на случващото се, че много хора у нас наистина вярват на лъжите и дезинформацията, тиражирани от български телевизионни журналисти и от подбираните гости, които те иканят. Това може да се обясни и с факта, че пропагандата на ненавист към всичко руско, започнала през 1990 г., не е спирала през последните десетилетия. Нещо повече: тя само ескалира! Прави се всичко възможно у родените след 1990 г. у нас да бъде изтрита обичта към Русия, както и те да бъдат лишени въобще от наченки на самостоятелно критично мислене. За постигането точно на тази цел – създаване на умствени дебили, огромен е приноса на  телевизионни канали у нас.

Джефри Сакс е професор от Колумбийския университет, който неведнъж е попадал в класациите на списание „Тайм“ за най-влиятелните личности в света. Като взе предвид пристрастеността на американците към телевизията, той  озаглави своя публикация в  медията Project Syndicate   „Нация от видиоти“ (от англ. television  и idiot). За него точно телевизията е главният виновник за намаляването на общественият капитал – доверието между хората. Американците не само отделят много часове, за да я гледат, но и искрено вярват на това, което тя им предлага. В резултат в Америка се е появила една нова нация, съставена от видиоти. За проф. Сакс това би трябвало да е предупреждение към всички други държави, какво ги чака, ако те следват американският модел на поведение и гледат телевизия.

България отдавна не е суверенна държава – след идването на власт на „харвардските възпитаници“ и тяхната шуробаджанашка компания, вече дори не се и прикрива факта, че тя е управлявана от американското посолство у нас. А  за строго цензурираните телевизионни канали в прекрасната ни Татковина руската военна операция в Украйна е сбъдната мечта, за да развихрят истерична кампания на ненавист срещу великата славянска държава. Всички техники, използвани от американските телевизионни компании за дебилизиране на населението на САЩ от десетилетия, сега са впрегнати за да бъде постигната същата цел и у нас.

И трябва да се признае, че усилията на „българската“ телевизия не са напразни – подобно на американската и ние  нече се превръщаме в  „нация от видиоти“.