С екрана, започва деня на по-голямата част от нас. Още със събуждането си ние се взираме в него. И така докато не заспим.

По данни на  App Annie, водещ световен доставчик на мобилни данни и анализи, за последните две години екранното време в мобилните приложения например, е нараснало с 45 на сто. Средно потребителите прекарват пред мобилни устройства над 4 часа на ден. За първото тримесечие на тази година само мобилните игри са спечелили над 1.7 милиарда долара, което е с 44 на сто повече в сравнение с аналогичния период на 2020 г.

Несъмнено екрана – на смартфона, лаптопа, компютъра е придобивка, за която нашите предшественици не са и сънували. Та от него където и да се намираме ние може да научим всичко, което ни интересува. И не само това – можем да пазаруваме, да се забавляваме, да си общуваме с хора, отдалечени на хиляди километри разстояние. Убедени сме, че щом той е до нас ние винаги ще сме и информирани. А това означава, че ще правим верния избор, който ще ни помага да постигаме целите си – от възпитаването на детето до покупката на нова кола.

И ще сме прави, но не съвсем. Полезните за нас сведения са микроскопична част от огромния океан от информация, с който ни залива интернет. Но преобладаващата част от нея е насочена не да ни ориентира, а да ни заблуждава. Нейната цел е друга: да „монтира“ в главата ни най-правилните модели на мислене, които да управляват  и поведението ни. А когато това се случи ние няма да бъдем ние, а други хора – такива, каквито могъщите собственици на технологичните компании и обслужващите ги политици, интелектуалци, медиини звезди искат да бъдем. Послушни роботи, които оценяваме, избираме, подкрепяме, пазаруваме по начина, който ТЕ са ни внушили. За съжаление, огромната част от нашите съвременици благодарение на интернет вече са се превърнали  в дистанционно управлявани създания. Те не разсъждават самостоятелно, защото това не е лесна и приятна дейност – предпочитат да следват готовите модели на мислене и поведение, които всеки ден им внушава вездесъщия интернет.

Пример за това, как свръхбогатите днес промиват мозъците ни, е виртуалната енциклопедия Уикипедия, която за много от нас е достоверен източник на всичко, което ни интересува. От страниците на британския всекидневник Daily Mail нейният съосновател – Лари Сангър   предупреждава, че „никой не трябва вече да и вярва“. Според него сайтът е превзет от фанатизирани „демократи“, които не позволяват на потребителите на Уикипедия да редактират страници. Те премахват от онлайн енциклопедията всичко онова, което не отговаря на тяхната представа за истина и което не им харесва.

Лари Сангър дава пример със статията за американския президент Джо Байдън. Той е убеден, че съдържанието и е „изключително пристрастно“ и изцяло в негова полза – всичко онова, което би хвърлило сянка върху репутацията му се премахва незабавно. В нея например, не се споменава за корупцията на сина му Хънтър. По времето, когато баща му е вицепрезидент на САЩ, Хънтър е получавал (в периода от 2014 до 2019 г.)  по 600000 долара годишно от украинската енергийна фирма Burisma.  Той е бил назначен в нейния директорски съвет независимо, че няма никакъв опит в енергийния сектор.

Статията за Джо Байдън в Уикипедия не споменава нищо и за лаптопа на Хънтър, който той забравя в сервиз за компютри в Уилмингтън, Делауеър през април 2019 г. В него бяха намерени доказателства за корупция на семейство Байдън и в Китай, строго секретна информация (имена,телефонни номера, имейли и пр.), детайли за живота на Хънтър, който е харчил хиляди долари за порно сайтове, стрийптиз клубове, ескорт услуги и пр. Общо информацията е била събрана в 11 гигабайта данни, датиращи от 2011 г.

Истината е, че в Уикипедия има жестока цензура, която установяват демократите, твърди Лари Сангър. И добавя:  „Ако е разрешена само една версия на фактите, това дава огромен стимул на богатите и могъщи хора да поемат контрола върху неща като Уикипедия, за да укрепят своята сила. И те го правят.“ За него Уикипедия е подобна на повечето медии, за които има само една легитимно защитима версия на истината по всеки спорен въпрос – тяхната истина.

И в други свои публикации и интервюта  Лари Сангър прави извода, че в Уикипедия са разрешени да се появяват само текстове, приятелски настроени към либералите. Виртуалната енциклопедия има над 3500 „администратори“, които отговарят за „истината“. Те могат да блокират акаунти или да ограничават  редактирането на определени страници. Те искат да определят границите на дебата и искат да ви кажат как да мислите за това, твърди Сангър. А всеки, който не е съгласен с тях, се цензурира. Сангър припомня, че Уикипедия е забранила политическите репортажи на Fox News, New York Post и Daily Mail да се използват като източници. Не могат да бъдат ползвани и уебсайтове като Breitbart, The Blaze, The Daily Wire, The Gateway Pundit, Newsmax, Quillette, The Federalist, Daily Caller и др.

Лари е убеден: подобно на Уикипедия и много други онлайн-източници са се превърнали в един вид „полиция на мисълта“. Той припомня, че това застрашава демокрацията, която изисква на човека да се дава пълен набор от гледни точки по спорни въпроси, така че той да може да взема решение за себе си. В противен случай шепа богаташи манипулират и контролират целия важен политически диалог, отбелязва Сангър.

Подобно е и мнението и на видния американски журналист и писател Глен Гринвалд. В интервю за Fox News той отбелязва, че с развитието на интернет-технологиите американските специални служби са получили невероятни възможности да промиват мозъците на милиони. Днес те са превърнали интернет в „най-мощното средство за принуда и контрол“. А това е възможно, защото те са в състояние да следят нашата активност във виртуалния свят – да събират, пазят, проследяват, анализират и след това да използват срещу всеки данните. На практика никой не е защитен от това.

Джоан Донован – социолог в Харвардския университет  отбелязва, че социални медии, като Фейсбук, twitter, YouTube, блогове и др., са се превърнали в пространство за война срещу мозъците на хората. Дезинформацията не се отнася само до фактите; става въпрос за това, кой може да каже какви са фактите.

Журналисти от The Wall Street Journal (WSJ) – един от най-големите и  влиятелни американски вестници, осъществиха проучване и стигнаха до следния извод: търсачките в интернет насочват потребителите към търсене на „правилната“ информация. Всяка минута в най-популярната търсачка – тази на Google, се въвеждат приблизително четири милиона заявки, отговор на които дават алгоритми. Но се оказва, че Google  манипулира резултатите от запитванията, за да оформя това, което ни е позволено да виждаме, обобщава WSJ.

Аз много харесвам един афоризъм на Марк Твен (1835-1910): „Бедата е, че глупаците – които представляват огромното и съкрушително мнозинство в нашата и във всяка друга нация, истински вярват на това, което четат по вестниците.“

Минал е повече от век, когато е написал тези редове великия американски писател, а глупаците продължават с шеметна скорост да се увеличават.

Единственото нещо, което се е променило е, че на мястото на вестниците се е появил интернет.