Август е. Лятото е в разгара си  и по пътищата към морето не спира кервана от коли. Но вероятно за немалко от отпускарите мисълта за летните удоволствия бива помрачавана от промъкваща се отвреме-навреме тревожност за това, което ги очаква след морето.

В интерес на истината страха за утрешния ден се появява не само при нас, българите, които живеем в страна с едва дишаща икономика. И която на всичко отгоре вече три десетилетия хищно, цинично и неспирно се ограбва от група олигарси и обслужващи ги политици, пиари, рекламисти, маркетолози, журналисти…  Оказва се, че безпокойство за идващите есенни и зимни месеци е обхванало и немалка част  от жителите на най-богатата на нашия континент и икономически най-мощна държава – Германия. Влиятелният немски всекидневник Die Welt писа, че август поставя началото на истинска вълна от разорения, която ще засегне не само немски фирми, но непосредствено и много обикновени граждани на страната. Все повече немци едва сега осъзнават цялата сериозност на финансовата драма, която ги очаква и за която в голяма степен е съпричастна несъмнено и пандемията от Ковид-19. След септември т.г. предстои истински бум на неплатежоспособност сред  жителите на Германия.  Истината, подчертава Die Welt е, че едва сега обикновените германци осъзнават цялата сериозност на финансовото положение, в което се намират. И, ако доскоро ги е безпокояла пандемията от Ковид-19, то сега на преден план излиза безпаричието.

Германски експерти, които следят ситуацията не хранят надежди, че задаващата се криза може да бъде овладяна. А един от най-честите съвети, който те дават – при това на къде по-дисциплинираните от нас германци, е много внимателно да контролират парите си. И да избягват вземането на кредити, защото това само ще задълбочи финансовите им проблеми.

Убеден съм, че този съвет с пълна сила може да отнесем и към родната реалност. Но да се спазва той стриктно съвсем не е лесно – живеем в свят на всевъзможни изкушения, на които мнозина от нас, особено младите хора, все по-трудно устояват. И една от главните причини за това е рекламата – професионалните манипулатори знаят как да промиват мозъците ни. Още повече, че огромната част от тях са и беззащитни – критичното мислене е нещо напълно непознато за повечето наши съграждани. Това улеснява много манипулаторите за постигане на целта им – да ни накарат да харчим парите си не само за ненужни, но дори и за вредни за нас неща. Формирането и стимулирането на консумативно поведение за сметка на приспиването на здравия разум (доколкото все пак се среща) има дълга история, която опитните манипулатори изучават и адаптират и за нашето време. Ето някои примери от миналото, които и днес работят за изпразване джобовете на наивни хора.

Няколко години преди да избухне Първата световна война производители на портокали не успявали да продават богатия урожай, който имали. Изправени пред фалит те се обърнали към рекламния специалист Албърт Ласкър (1880-1952). А след като помислил той предложил от портокалите да се прави сок, който да се пие на закуска. Но заедно с това да се рекламира агресивно като най-богатият източник на витамин С, който пък има ключова роля за младостта, красотата и здравето на човека. Е, факта, че в свежи шипки има 650 мг на 100 грама от този полезен витамин, докато в портокала само 200 мг на 100 гр., бил без значение. Хората луднали по портокаловия сок. И до ден днешен го пият сутрин с надеждата, че точно той ще ги прави винаги здрави, млади и красиви.

И бащата на манипулацията Едуард Бернайс (1891-1955) успял да спаси производители на бекон от очакващ ги фалит – продукта им не се продавал. Той поръчал изследване, което трябвало да докаже: ще имате стройна фигура, ако похапвате сутрин бекон. Естествено, учените потвърдили това, за което им плащали – че беконът е изключително необходим на човека, особено, ако той е загрижен за здравето и фигурата си. Оттогава е минал повече от век, но над 70 на сто от хората в света продължават да закусват с бекон – една определено много вредна за здравето им храна.

Френският психоаналитик Клотър Рапай изнасял лекция в един от парижките университети. Когато тя приключила към него се приближил непознат, който се представил като сътрудник на компанията Nestle и го поканил да стане неин консултант. Тя се появила на непознат за нея пазар – японския, на който предложила свой продукт: кафе. Но вместо високи продажби, в които била сигурна, тя непрекъснато губела – японците не купували кафето и. Предложили на Клотър оферта за да реши проблема, на която той не можел да откаже.

Най-напред той провел серия проучвания, за да дефинира проблема. И го открил: японците, които от хилядолетия пиели чай, нямали спомени за кафето. То не будело никакви емоции у тях, точно защото им било непознато.

Клотър предложил дългосрочна стратегия, целта на която била да приучат японците към вкуса на Nestle от най-ранна възраст. И така постепенно да бъдат изградени в съзнанието им позитивни асоциации за кафето.  Той бил прав – детският опит влияе на поведението на човека и когато той стане възрастен. Компанията се вслушала в съвета му и скоро в японските магазини се появили кафеени бомбони, които станали популярни и любими на японските деца и тинейджъри. А покрай тях с вкуса на кафето се запознали и техните родители – те започнали да пробват новите бонбони просто от любопитство, но скоро и те станали техни фенове. След няколко години Nestle предложила отново своето кафе на японския пазар. Много от децата били вече пораснали, но те помнели вкуса на кафеените бонбонки. И затова охотно започнали да купуват и новия продукт на швейцарската компания – кафето.

Примерите за това, как разни тарикати се опитват да ни накарат да се разделим с парите си, нямат край. Никой, обаче, няма да ни е виновен, ако им повярваме и хукнем да пазаруваме. Особено в задаващите се месеци и години, когато все по-трудно ще става да свързваме двата края.

Затова в наш интерес е да се съмняваме в прочетеното, чутото, видяното. Ако, естествено, държим сами да управляваме съдбата си, а не да предоставим това на разни тарикати.