Добра новина се появи в родното публично пространство: абитуриентът от Софийската математическа гимназия Георги Иванов е приет в Харвардският университет. Става дума за  най-старото висше учебно заведение в САЩ (основано е през 1636 г.), което е сред петте най-авторитетни университета в света. Негови възпитаници са 8 президента на Америка, с Харвард  са свързани като студенти, преподаватели или сътрудници 75 нобелови лауерати. Той е на първо място в САЩ и по броя на неговите възпитаници, станали впоследствие милиардери. Харвард притежава най-голямата академична библиотека в тази страна, а целевият капитал, с който разполага е над 37 милиарда долара! В негова чест е наименуван дори астероид, който е открит през 1912 г. Да завършиш този университет е сигурна предпоставка за блестяща кариера утре в живота.

За да бъде приет в Харвард  Георги е преборил десетки хиляди конкурента. А  тази година е с най-труден прием в него – да учат в Харвард са пожелали над 57000 души от целия свят, но одобрените са  едва 1968 (3.4 на сто от общият брой на кандидатствалите).

Постижението на нашия сънародник е резултат най-вече от възпитанието, което е получил в семейството си. Той е имал и късмета да попадне на добри педагози и наставници. Самият Георги споделя с  журналисти, че  успеха си дължи най-вече на своята баба, която от малък  го е въвеждала в света на физиката, планетите и съзвездията. По време на подготовката си той е показал  отлични комуникативни и иновативни умения, които днес се ценят изключително високо от елитните университети в света.

В Харвард Георги ще изучава теоретична физика – една фундаментална наука, без която развитието и на най-новите технологии е невъзможно.  Но аз дълбоко се съмнявам, че след дипломирането си той ще пожелае да се върне в България – за хора като него в нашата прекрасна, завладяна от чалгата и шуробаджанащината държава, просто няма никакви перспективи.

Докато Америка най-вероятно ще му предложи оферта, на която той едва ли би могъл да откаже. Не защото в тази страна има истински култ към науката, а защото тамошни хора и организации с възможности много добре си правят сметката. Те са наясно, че американската образователна система като цяло е в непрекъсната деградация. И тя ще продължава да се задълбочава с идването на власт на либерало-демократите с техните налудничави идеи за  „политическа коректност“.

Резултатът от подобни практики е „производството“ на все по-малко знаещи и компетентни хора, които не могат да бъдат конкуренти на повечето от своите връстници в чужбина. Джон Стантън – американски журналист и педагог, пише  в списание CounterPunch, че за все повече американски ученици самият акт на четене е противен. Като неграмотни хора  те искат знания по същия начин, по който си пожелават хамбургер. Те са неспособни да разбират, а проблема е, че цялата система в страната насърчава това. Учителите в Америка преподават повърхностна информация на учениците, защото и те като децата нямат интелектуална дълбочина, така необходима за да се формира критично мислене. Истината е, че американската образователна система произвежда възрастни невежи, обобщава Стантън.

Затова богата Америка е намерила начин да разреши кризата, обусловена от затъпяването на огромната част от нейните млади хора: като си внася талантливи и креативни „мозъци“ от чужбина. А в последните десетилетия те са все повече от Източна Европа, включително и от България.

И тя далеч не е единствена в това си начинание. Великобритания също е създала своя специална програма за издирване и привличане за учене и работа в страната на креативни и трудолюбиви млади хора от чужбина. На тях тя им предоставя пълна юридическа, икономическа, финансова подкрепа. Разходите по тази програма, които не са малки, се възвръщат многократно от техните знания и умения, от откритията на способните момичета и момчета, идващи от други държави.

И последното проучване на  Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment – PISA), осъществено сред около 6000 български ученици в 7 и 9 клас през 2018 г., показа: по своите базисни знания нашите деца са на последно място в Европейския съюз! Близо половината от тях не  достигат дори минималното ниво на грамотност по четене например.

Ето защо не се наемам да определя колко са способните, знаещите и проявяващи силен интерес към собственото си развитие момичета и момчета, които тази година ще завършат средното си образование.  Но допускам, че не те преобладават в групата от около 50000 тазгодишни абитуриенти. По-скоро сред тях доминират онези, които пред упоритата работа над книгата и саморазвитието си, ще предпочетат чалгата,   сърфирането в социалните мрежи, онлайн-игрите, наргиле-баровете, безсмисленото мотаене из улиците… А затъпяването им, заедно с високата им самоувереност и егоцентризъм водят до това, че все повече от тях се отказват и да учат. Превръщат се в самовлюбени и инфантилни нарциси, които са убедени, че света им е длъжен, а не те на него. Хора, които приемат единствено онова, което подкрепя възгледите им и отхвърлят това, което им противоречи. Те са напълно неспособни да се ориентират в случващото се, да разрешават проблемите, пред които се изправят, вярно да оценяват потенциала на идеите, предлагани от други. Те преувеличават своите достойнства и подценяват недостатъците си. Хора, които са толкова глупави, че не са в състояние  да осъзнаят, колко са глупави.

Ако сме честни ще трябва да признаем, че не само те са виновни за пропилените си години. За това са съпричастни най-вече техните родители, израснали във време на „демократични преобразования“. Преобладаващата част от тях са завършен продукт на вездесъщата родна „чалга-култура“, която те натрапват и на собствените си деца. Принос има и родната образователна система, върху която вече три десетилетия се правят какви ли не експерименти от полуобразовани, но овластени хора.

България не само няма възможностите на богатия Запад, но и липсват ерудирани, отговорни, мислещи политици и чиновници. Хора в коридорите на властта, които биха могли да определят верни приоритети и да концентрират ресурси за развитието на области, от които зависи бъдещето на обществото ни. Резултатите от последните парламентарни избори доказват, че не се очертават никакви надежди за позитивна промяна в тази ситуация.

А това означава, че огромната част от бъдещите абитуриенти у нас ще стават още по-глупави, инфантилни, лениви. И сред иначе очарователни млади момичета и момчета все по-трудно ще е да се откриват хора, способни да се реализират – професионално и социално, в някаква конкретна област. Да бъдат конкурентоспособни съобразно изискванията нне само на утрешния, но и на днешния ден.

А това определено разкрива нерадостни перспективи – както пред огромното мнозинство от днешните абитуриенти, така и пред обществото ни като цяло.