Правилата на играта, които ни правят победители

Правилата на играта, които ни правят победители

Неоспорим факт е, че много млади хора имат добри технически умения. Те с лекота управляват смартфона, справят се с компютъра и други средства, плод на новите технологии. Това несъмненно е предпоставка за професионалната им реализация.

Но то съвсем не е достатъчно тя да се осъществи. И причината е, че  техническите навици и умения не са в състояние да компенсират други качества, които стават все по-търсени на съвременният пазар на труда. А утре те ще са определящи за успеха в живота.

За съжаление, те недостигат на много от представителите на най-новите поколения. Социолози, психолози, антрополози все по-често отбелязват: днешните млади хора – с незначителни изключения, са инфантилни и неуверени в себе си, не са достатъчно гъвкави и пластични в мисленето си.  Те не са и достатъчно рискови (в разумни граници), не са ентусиасти, не са борбени. Трудно се оправят в напрегнати ситуации, при кризи – те предпочитат да избягват да вземат сами решения и да поемат отговорност.

Причината за това е страхът им от провал, от неуспех в начинанията им. Но ако това го има, то няма как да вървиш напред. Соичиро Хонда е роден през 1906 г. в селцето Комио, префектура Шидзуока. Семейството му е било бедно, а той – най-голямото дете в него. Затова, когато е на 16 години той напуска училище и селото, за да започне работа във фирма за ремонт на автомобили в Токио. Никак не му е било лесно на невръстното хлапе в големият град, но той не се предавал. Сам формира себе си като инженер-изобретател с над 150 регистрирани патента. Става световно известен предприемач, след като основава корпорацията Хонда Мотор. Когато го питали за тайната на невероятният му успех, който го извел от малкото селце и го изпратил сред лидерите в света, той отговарял:

-Успехът представлява едно на сто от твоята работа. И е резултат от другите 99 на сто, които наричам неуспех!

Бягството от отговорност, свръх предпазливостта не помагат на този, който иска да бъде успешен в живота. Стриктното изпълняване на нареждания и избягването на инициатива, отказът от раждане на необичайни хрумвания и търсене на неизвестни подходи, е сигурен път за провала. Да отхвърлиш непознато решение само защото то носи риск от неуспех, определено е във вреда на личната и организационна конкурентоспособност. Затова немалко ръководители на печеливши компании възприемат парадоксална на пръв поглед  практика: да уволняват сътрудници, които рядко грешат. За тях тези, които никога не се провалят реално не са лоялни към компанията – те не работят достатъчно ентусиазирано, избягват да поемат каквито и да са рискове. И затова с присъствието си те не са полезни за нея.

Предизвикателствата, пред които всички ние сме изправени не намаляват – те само се увеличават. Проблеми изникват отвсякъде и най-вече оттам, откъдето не сме и предполагали, че могат да се появат. За това има и обективни причини – глобалната неустойчивост на времето, в което живеем, увеличаващата се сложност във всичко, непознатите странични ефекти от новите технологии, ожесточаващата се конкуренция за място под слънцето… Затова и вероятността да се провалим, тръгвайки да реализираме идея, проект, е почти сигурна.

Но как да разберем, дали хрумването ни ще работи или не, ако не опитаме? Повечето от нещата на този свят трябва да направим, за да се научим да ги правим. Това е ползата от провала – разбираме, че подходът, който сме възприели е неприемлив и неадекватен. И затова трябва да търсим други, непознати решения на проблема, който ни занимава. Само по себе си това ще ни помогне да се окажем още по-близко до целта, която преследваме.

Проучвания на Световният икономически форум сочат, че най-важните качества да успееш днес, а още повече пък утре са хибридни знания, критично мислене и креативност. При това те са взаимообвързани – хибридните знания и критичното мислене са необходими, за да бъде генерирано нестандартно решение. След време ще разберем, дали то  наистина е това, което ни е нужно за да постигнем целта си – в началото неговите перспективи не са ни известни. Но точно непредсказуемостта е в основата на най-големите открития на нашата цивилизация. Нашите предшественици са опитвали, правили са неверни стъпки, имали са много безсънни нощи. Но те не са се отказвали само защото могат да се провалят. Всичко сътворено – от предмета на изкуството да експеримента с торта за рожден ден на скъп човек, е съпроводено с риска от неуспех.

Джак Ма – бедно момче от китайският град Ханджоу, нищо не разбирал от компютри, много късно открил и интернета. Но точно той създаде най-голямата онлайн платформа за търговия в света – Алибаба. Той бе първият чужденец, който прие Доналд Тръмп в Белия дом в качеството си на новоизбран президент на САЩ. От водач на рикша с няколко юана в джоба, Джак се превърна в един от най-богатите хора на планетата. Когато го питат за неговите тайни за невероятният му успех, той казва: „Можеш да имаш много проблеми, но докато те не са те убили трябва да ставаш и да започваш наново. Не чакай събитията да станат благоприятни за теб. Просто действай, ако искаш да успееш! И се въоръжи с търпение. Ако имаш идея, страстно си увлечен от нея и се бориш за постигането и, то ти ще успееш. Ако сам не се предадеш, то имаш шанс. Да се предадеш е най-големият провал!“

Тези, които постигат високи резултати не се страхуват да рискуват. Тяхната философия е: неизбежните препятствия съществуват, за да бъдат преодолявани. Те са завладяни от своите идеи и процеса на тяхната реализация.

Светът никога не се е нуждаел от послушни, пасивни образи, опитващи се да разберат мнението и отношението на хората на власт, за да се приспособят към тях. На него са му нужни личности енергични и ентусиазирани, самостоятелно мислещи и нестандартни. Непокорни хора, които не се страхуват от провала, защото знаят, че той е част от правилата на играта.

Тази, която прави хората победители.