По-лоши ли са мозъците ни от американските: 1 част

По-лоши ли са мозъците ни от американските: 1 част

През 2016 година той прибави някакви си 3,6 милиарда долара към богатството си от 33,3 милиарда долара. А в началото на януари тази година новоизбраният американски президент Доналд Тръмп обяви, че е провел „страхотна среща“ с него. Двамата са обсъдили планове за създаването на един милион нови работни места в САЩ през следващите пет години.
През 2005 г. списание  “Fortune” го включва в своята класация “25-те най-могъщи бизнесмени на Азия”. Две години по-късно “Businessweek” го нарича “Бизнесмен на годината”. На следващата година е включен в рейтинга “Най-добрите СЕО в света” на “Barron’s”. През 2013 година The Financial Times го избира  за човек на годината. Два пъти влиза в “100-те най-влиятелни хора в света” по версията на списание “Time” (2009 и 2014). Почетен доктор на науките е на Хонконгския университет за наука и технологии. Номиниран от списание Time като един от осемте финалисти за Личност на годината 2014. Заема 30-то място в списъка на най-могъщите хора в света по версията на Forbes (2014).
Той е Джак Ма – основател на Alibaba Group Holding Ltd, една от най-големите платформи за онлайн търговия на планетата.  Личност с невероятна съдба, от която има какво да научи всеки, който се стреми към успех на сцената на своя живот.
Джак е типичен пример за човек, който сам е създал себе си. Той не се е разхождал из коридорите на престижни университети, нито пък е бил обличан в “розови дантели”, както обичаше да се изразява популярен през 90-те години на миналия век нашенски политик, с богато агентурно досие. Дребничкото китайче идва от улицата. А на нея оцеляваш само, ако си с борбен дух.
– Аз никога не се страхувах от противниците, които бяха по-големи от мен – ще сподели години по-късно Джак.

Името, което са му дали родителите при раждането му на 10 септември 1964 г. в Ханджоу, е Ма Юн. Баща му и майка му са музиканти и  професионални разказвачи на приказки. А това несъмненно е повлияло, както за развитие на въображението му, така и за неговия изказ. Той знае, как да въодушевява другите.
Благодарение на учителката си по география, която обича заради интересните и часове, се увлича от английския език. Тя убеждавала учениците си, колко е важно да го овладеят. Джак е на 12 години, когато си купува радио, за да слуша английски станции. Често се качвал на старото си колело и запрашвал към хотела в града, където отсядали чужденци – търсел ги, за да  разговоря с тях и да упражнява английския си. Пак за тази цел става екскурзовод и вози безплатно с рикша англоговорящи чужденци. А прозвището “Джак”, с което днес е популярен на планетата, получава от американска туристка – тя се затруднявала с произнасяне на китайското му име.
Благодарение на общуването си с чужденци Джак обогатява погледа си върху света. Когато е на 15 години се запознава с австралийско семейство, с което се сприятелява. Няколко години по-късно, той им гостува в Австралия, което също оказва влияние върху мисленето му.
Джак е поредното доказателство за това, че директна връзка между образование и печеливш бизнес не е задължително да съществува. Той е доста слаб ученик в гимназията – изпитите там си взема едва след четвъртия опит. Когато кандидатства в педагогическия университет в Ханджоу получава 1 от 120-те възможни бала. Проваля се и на втория кандидат-студентски изпит – пак заради математиката. Но той не се предава: за да стане студент Джак научава наизуст формулите и уравненията, които са в кандидат-студентския конспект. Денем работи – разкарва пратки с рикшата си, а нощем ги зубри. И влиза – от третия опит.

Педагогическият университет в Ханчжоу завършва през 1988 година и е поканен да работи в него, като преподавател по английски език. По онова време заплатата му е 12 долара на месец. Но Джак обича работата си със студентите, а печели и техните симпатии.


Джак сключва брак със своята състудентка Чжан Инг, появяват се неговите две деца, а заплатата му не стига. Той прави опити да си намери по-добре платена работа, явява се на различни събеседвания. И навсякъде му отказват. Дребен на ръст, той изглеждал на другите като пълен неудачник.
Пет години Джак  е преподавател по английски език в Hangzhou Electronics Technology College. А за да докара още малко пари към заплатата си нощем учи на този език китайци, които искат да търгуват със западни партньори. Това му позволява да “усети” бизнеса и да осъзнае, че тепърва английския език ще е все по-нужен на китайци. Ето защо през януари 1994 г. създава своята агенция за преводи “Хайбо” – вероятно първата в Китай.

През 1995 г. Джак е включен като преводач в делегация на китайски бизнесмени, заминаващи в САЩ. Нещо любопитно от това негово пътешествие: в Лас Вегас на майтап залага 25 долара на игрален автомат и печели 600.

Джак е чувал за компютрите и интернет, но самият той не ги е ползвал все още. В Сиатъл посещава офиса на интернет-доставчика VBN, където му показват възможностите на мрежата. С помощта на програмисти Джак проверява, какви китайски продукти се предлагат в интернет и не намира нищо. Така му хрумва идеята да създаде компания, която да търгува в мрежата с китайски продукти. Джак се сеща, че за китайските бизнесмени е добре да бъдат познати на света, а най-добрия начин за това е да качва информация за тях на сайт.

През април 1995 г. той изважда 800 долара от личните си спестявания, останалите 1200 взема на заем. Така събира стартовия капитал за фирмата си “Китайски жълти страници”  – една от първите китайски компании в интернет. Негов партньор в САЩ става фирмата VBN.
Но желаещи да се появат на неговия сайт няма. Най-накрая собственици на четиризвездния хотел “Лейквю” в Ханджоу се съгласяват да дадат реклама в неговите жълти страници. Джак превежда текста, който му дават от хотела, после го изпраща в САЩ и там го качват в интернет. Копие от рекламата връщат обратно на Джак по пощата – като доказателство, че работата е свършена. На смелите помага и късмета – скоро в Пекин се провежда четвъртата световна конференция на ООН за жените. Организаторите правят проучване в интернет, за да намерят информация за хотелите в Китай. Но попадат само на “Лейквю” в Ханджоу – на тази реклама, която е подготвил Джак. Затова решават от цял Китай да посетят само този град и да отседнат в същия хотел.


Тази история попада в медиите, покрай нея се заговорва и за  “Китайски жълти страници”, появяват се  нови клиенти. През 1997 г. приходите от неговия сайт достигат 830000 долара – една фантастична за времето си сума за тази страна!

Джак има огромна лична заслуга за развитието на интернет в Китай, който по това време прави първи крачки в страната. Той кани на вечеря влиятелни журналисти, на които им демонстрира възможностите на интернет. Тъй като в Китай скоростта му е твърде ниска, той предварително копира уебстраници на хард диска и така ги показва на слушателите си. С много усилия и лични контакти установява връзка с босове на всекидневника The People’s Daily – официалното издание на китайското правителство. Пред негови журналисти изнася лекции за перспективите на новите информационни технологии, с които силно впечатлява слушателите си.
Със стремителното навлизане на интернет в тази огромна страна, Джак се превръща в медийна звезда. Поканен е от Министерството на външноикономическите връзки и търговия заедно с екипа си да създава сайтове за него. Две години Джак е шеф на компания за информационни технологии, под шапката на това министерство в Пекин. Така се появява и първия правителствен сайт в Китай.