Ако преди няколко десетилетия бъдещето можеше да бъде прогнозирано сравнително точно и човек да се подготвя за очакващото го, днес това става все по-сложно. Пандемията от коронавирус показа, колко трудно се справяме с непредвидени предизвикателства. Оказа се, че не само развитието на технологиите – изкуствен интелект, роботизация и пр., са в състояние да съкращават работните ни места. Появата на непозната инфекция също може да ни остави без перспективи – не само в близко, но и в по-далечно бъдеще.

На този фон още по-актуален става въпроса как да образоваме децата си, за да им осигурим увереност и повече шансове за успех утре. И той вълнува не само нас, но и света като цяло. А, ако човек прояви интерес ще забележи, че тук се очертават два подхода – западен и източен.

Подходът на Запада към образованието все по-категорично е ориентиран към отказ от традиции и възприемане на неолиберални ценности. А това е съпътствано и с определено нестандартни практики. Най-популярният британски всекидневник The Sun съобщи как на осмокласници в британския град Лестър са дали да напишат съчинение за собственото си погребение. В училище им предложили да разкажат, какъв да е дизайна на гроба им, какви цветя биха искали да видят на него, каква музика да звучи по време на церемонията, кой да бъде поканен да присъства. Освен това предложили на децата да отговорят, какви са им предпочитанията – да бъдат погребани или кремирани.

А на деца в началното училище Bewsey Lodge им дават задачи да пишат любовни писма с хомосексуална ориентираност, за да възприемат сексуално многообразие. ЛГБТ-уроци се водят с деца и от други възрастови групи, съобщава медията БиБиСи. В училището се реализира програмата „Възпитаване на личността, социалното образование и медико-санитарна просвета (PSHE)“. А една от нейните главни задачи е пропагандата на „разнообразие в сферата на сексуалното влечение“. Целта е децата да са наясно с „възприетата в ЛГБТ-сфера терминология и равенство във всичките негови форми“.

Подобна е и ориентацията в много други западни страни. Съответно и ефектите от следването на подобен модел не закъсняват. Така министърът на образованието на САЩ – милиардерката Бетси Девос,  цитира резултати от проучване, в което са анкетирани 42,7 хиляди осмокласници от 780 училища в страната. Само 15 на сто от тях са могли да достигнат равнището от знания по американска история, 25 на сто – съответно по география (75 на сто не са в състояние да намерят на картата дори и собствената си страна!). Три четвърти от от американските ученици са неграмотни по всичко. При това налице е устойчиво задълбочаване на кризата в образованието – същите резултати за САЩ са установени от подобно проучване през 2014 г.

Но има и друг модел на образование – този, който следва Изтока.  Интересно проучване, което говори за неговата резултатност, осъществиха  специалисти от престижния Кеймбриджки университет  (за него съобщава медията EurekAlert). След като сравниха набор от навици, които помагат да се постигат цели на ученици от континентален Китай, Хонконг и Британия, те стигнаха до следния извод: да, китайските ученици са определено далеч по-способни от британските! На Запад, колкото семейството е по-богато, толкова по-високи са тези способности при момчетата (при момичетата тази зависимост не е установена). Но на азиатските момчета и момичета благосъстоянието на семейството въобще не оказва влияние. При тях изпълнителните функции, благодарение на които се постигат поставени цели,  се оказват много по-високи от тези на британските деца. Независимо, че момчетата и момичетата от континентален Китай и Хонконг са били от много по-бедни семейства в сравнение с британските си връстници, те винаги са ги превъзхождали в различни тестове. Според учените, осъществили проучването, негативните резултати при британските деца вероятно са свързани както със съществуващо социално и икономическо неравенство, така и със съдържанието на учебни планове, с отношение към образованието и др.

Не само образованието но Китай, но и това на Япония си струва да бъде изучавано и следвано. В японските начални училища децата получават не толкова знания, колкото усвояват навици и умения от съдбоносно значение за бъдещата им реализация. Става дума за ценности като самоконтрол, отговорност, самостоятелност, самоувереност, трудолюбие. В него те се възпитават не на измислени неолиберални ценности, а на сътрудничество, честност, съпричастност, на уважение към хората, животните, природата. Учат се да търсят и намират красивото в живота – не случайно и учебната година там започва на 1 април, когато разфътяват японските вишни.

В Япония също работят за усъвършенстване на своята образователна система, но в посока на развитие у децата на способността да мислят и да умеят да изразяват мислите си. Да бъдат креативни – една от главните предпоставки за да са успешни в бъдеще. Затова не е случайно, че в класацията на Световният икономически форум за глобална конкурентоспособност Япония е в първата десетка и по критерия качество на образованието. Благодарение на него тя разполага и с високо образовани, нестандартно мислещи, иновативни хора.

Истината е, че през последните десетилетия у нас усилено и масирано се възпроизвеждат неработещи западни образователни модели от близо 2500-те училища, които дават начално и прогимназиално образование. Резултатът е очевиден: днешните абитуриенти в огромната си част са неграмотни, ако ги сравняваме с връстниците им отпреди три десетилетия.

Родното училище днес  е изправено пред дилемата, кой модел – от Запада или Изтока  да адаптира към българската реалност. И от правилният избор ще зависи дали децата ни утре ще се превърнат в новите роби на богати държави, организации и персони. Или ще бъдат образовани и конкурентоспособни, за да могат да постигат мечтите си.