Възможно е и на вас да ви е направило впечатление, че едни и същи образи се появяват винаги по телевизионните екрани, когато става дума за сериозен международен проблем. Някои от тях са и с академични титли пред името си, което им придава тежест и  обещава на публиката дълбочина на анализа. Други са членове на различни международни организации, което още повече респектира хората – та човека не е случаен, я вижте с какви богати контакти и информация разполага!

Немалко от  „експертите“ умело  боравят с думите – знаят кои от тях и кога точно да вмъкват в коментара си. Затова след техни публични изяви има хора, изпитващи чувството, че са са „ориентирали“, кои са лошите и кои са добрите, на кой да вярват и кой неистово да мразят. У нас тези „експерти“ се активират най-вече, когато трябва да се убеди населението в „заплахата от Русия“ и „миролюбието на САЩ и НАТО“.

Тази манипулативна техника си има име – „ореол на авторитета“. И е една от най-често използваните в нашия доста пообъркан и все по-сложен свят. Едно е да ни говори овластен политик,  за когото знаем, че  непосредствено е заинтересован да ни натрапи своята гледна точка. Друго е да чуем и видим професора или доцента, а още повече пък сътрудника на авторитетен международен център, да  коментира същата тази ситуация. Първият с лекота ще обвиним в тенденциозност, дори и да е прав, докато вторият е по-вероятно да не породи у нас съмнения за пристрастия.

Но ще сгрешим – днес и в „експертната общност“, както навсякъде другаде, от значение е не търсенето на истината, а представянето на събитията така, че този, който  плаща за това, да остане доволен. Почтеността и на огромна част от титуловани специалисти – от медицината до социологията, заспива при вида на сериозните пари.

Отличен пример за това ни дават т.н. „мозъчни тръстове“ на САЩ. Става дума за изследователски центрове и институти, които имат огромно влияние при определяне на политиката не само на тази държава, но и много други, в това число и на България. Техните анализи се представят широко в американските медии, те доминират в техните новини, статии, репортажи и така  създават желаното обществено мнение.

Ели Клифтън разказа в медията The American Prospect, как петте най-големи американски мозъчни тръстове печелят от Тайван. В подзаглавието на статията е направен следния извод: „Изследователи от Вашингтон осребряват пет и шестцифрени чекове годишно от тайванското правителство, но скриват този конфликт на интереси, когато пишат за политиката на САЩ и Тайван.“

На американските учени щедро им плаща Икономическото и културно представителство на Тайпе (The Taipei Economic and Cultural Representative Office – TECRO). То е еквивалент на тайванско посолство в САЩ. Припомням ви, че Тайпе е столицата на Китайската република (Тайван), докато за Китай тя е столица на неговата провинция Тайван. За Китай  острова е неотменна част от него, но е с висока степен на самоуправление. Тайван, обаче, не смята така и прави всичко възможно за да си осигури независимост и защита от САЩ.  За властите на острова е от изключително  значение да „помпат“ антикитайска истерия в Америка и да формират нейното обществено мнение в своя полза.

The American Prospect припомня, че САЩ необосновано обвиняват Китай в създаване на Ковид-19, срещу него те водят истинска търговска война и рязко ескалират агресивните си изявления. А политиците аргументират действията  си със резултати от анализи и съвети, които им дават американски учени и аналитици. Пет от най-известните „мозъчни тръстове“ в САЩ редовно изготвят  препоръки, в които настояват за още по-тесни връзки с Тайван, за продаване на повече оръжия на острова и за сключване на най-благоприятни търговски споразумения с него. Но забравят да споменат, че  правят всичко това, защото им плаща TECRO.

The American Prospect дава пример с Райън Хас от института Брукингс (the Brookings Institution). Той написва статия, в която обосновава важността от засилване на американската подкрепа за Тайван. В друга своя публикация той призовава политиците във Вашингтон и Тайпе да се противопоставят на потенциалните рискове за Тайван от технологичната конкуренция между САЩ и Китай. Но забравя да спомене, че на него му плаща  Тайван, за да напише точно това. Само през 2019 г. например,  Институтът Брукингс, откъдето идва заплатата на Хас, е получил около 500000 долара от властите на острова.

За подобна дейност през същата тази 2019 г. Центърът за американски прогрес  (the Center for American Progress – CAP)  – либерален мозъчен тръст, е взел около 100000 долара от TECRO. Но това не е посочено никъде в публикацията на неговия сътрудник Тревър Сътън във Washington Monthly. А в нея той внушава ползата от укрепването на отношенията между САЩ и Тайван. Финансирането на CAP е скрито и при публикаването на доклада на старши научния сътрудник на CAP Майкъл  Фукс  на тема „Как да подкрепим демокрацията и правата на човека в Азия“. В него той дава препоръки, какво трябва да направят политиците в САЩ, за да подкрепят още по-силно Тайван.

Центърът за нова американска сигурност (the Center for a New American Security – CNAS) определя своята мисия като разработване на „силни, прагматични и принципни политики за национална сигурност и отбрана, които насърчават и защитават американските интереси и ценности“. Но в рамките само на една година той получава около 250000 долара финансиране от TECRO. Учените от  CNAS, естествено, също не разкриват този факт в публикуваният техен доклад за необходимостта да се отговори на предизвикателствата на Китай. В него те предлагат редица промени в политиката на САЩ, които ще са полезни за Тайван. Те ги призовават „да дадат приоритет“ на двустранното инвестиционно и търговско споразумение с Тайван.

Дори Центърът за стратегически и международни изследвания (the Center for Strategic and International Studies – CSIS), класиран от Университета на Пенсилвания като най-добрият мозъчен тръст в Съединените щати през 2019 г., следва тази тенденция, пише The American Prospect. За същата година той е получил над 500000 долара от TECRO. Но и CSIS, кой знае защо пропуска да споменава източника си на финансиране, когато неговите учени анализират отношенията между САЩ и Тайван в медиите. В публикувано есе на неговия сътрудник Кърт Тонг се аргументира необходимостта от търговско споразумение между САЩ и Тайван. Авторът внушава на читателите, че положителната репутация на Тайван във Вашингтон и необходимостта САЩ да демонстрират „лидерство“ в Азия, оправдават промяната в политиката. Според Тонг САЩ следва да засили своето присъствие в Азия.

Институтът Хъдсън (the Hudson Institute) е мозъчен тръст с дългогодишна крайно антикитайска ориентация. През 2018 г. той получава над 100000 долара от Тайван. Без да разкриват този факт, неговите експерти Хъдсън Кронин и Райън Нойхард предлагат да се продават на острова  касетъчни боеприпаси и други оръжия. На практика те настояват САЩ да насърчат агресия срещу Китай. Според  The American Prospect това е грубо  нарушение на международното право. Кронин и Нойхард призоват американските политици да „изяснят своя ангажимент и да се противопоставят на агресията“. Те им препоръчват да заявят, че „непредизвикана атака срещу народа на Тайван ще предизвика военен отговор на САЩ“.

Поведението на тези пет най-големи мозъчни тръста на Америка е последователно: не се разкрива, кой им плаща, но се  дават на политиците препоръки как да се държат с Тайван. На практика посредством публичните си изяви в медиите те оформят в обществото възгледи и представи за Китай и Тайван. Тези влиятелни не само в САЩ, но също по света и у нас мозъчни тръстове, генерират скрити форми на чуждестранно лобиране, автоцензура или други дейности, които подкопават основните демократични принципи на САЩ, обобщава The American Prospect.

Така, че когато някои „титан на мисълта“, представен като член на Атлантическия съвет на България или Атлантическия клуб в България например, ни говори от телевизионния екран  за „миролюбието на САЩ и НАТО“ и за „агресивната Русия“, е добре да се попитаме: кой и колко му плаща за да  прави това?

А, ако се затруднявате с отговора, просто си спомнете за случай с Тайван и американските мозъчни тръстове. Технологията и в САЩ, и у нас е една и съща, защото е ефективна и безотказна. За да приспиш съвестта на „експерта“ и той да запее песента, която искаш,  просто трябва да  си плащаш.

И колкото повече даваш, толкова по-дълго ще трае и песента.