В онлайн списанието на The Strategic Culture Foundation се появи интересна публикация на д-р Филип Хиралди. Той е бивш служител на Централното разузнавателно управление  (ЦРУ) на САЩ,  сега е изпълнителен директор на организацията „Съвет за национален интерес“ (The Council for the National Interest  – CNI). А статията му е посветена на истерията в САЩ и англоезичния свят най-вече, около т.н. „политическа коректност“ и отражението и върху образованието на децата.

За д-р Хиралди на Запад вече е невъзможно да се върнат училищата към системата, когато да учиш е означавало да полагаш упорит труд, да си всеотдаен. Факт е, отбелязва той, че държавното образование в САЩ след 1964 г. бълва все по-малко знаещи и компетентни млади хора. А през последното десетилетие спадът на познанията в природните науки и математиката на американските ученици, се е ускорил в сравнение с техни връстници в чужбина. Сред 35-те членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие САЩ заемат 30 място по математика например. Парадоксът е в това, че в Америка се харчат повече пари за ученик, отколкото в която и да е друга държава в света.

Сега, подчертава д-р Хиралди, в САЩ се осъществява преоценка на ценности – процес, който завинаги ще промени традиционното образование. В резултат на това младите хора на Америка ще станат още по-тъпи и неконкурентоспособни в сравнение със свои връстници в чужбина. Все повече училища в САЩ  вече са престанали да издават  или напълно са се отказали от бележки – те не  оценяват напредъкът или постиженията на децата. Непрекъснато се снижават критериите за постъпване в колеж, защото тях сега ги осъждат като „расистки“. Причината за това е, че черните много по-трудно се справят с тестовете, за разлика от белите. И свалянето на „прага“ за постъпване в колеж, е част от програмата за отстраняване на всякакви прояви на расизъм в публичното пространство, която сега се реализира глобално от англосаксите. Това се изразява и в разрушаването на много исторически паметници и отказ от честно обсъждане на американската история. Така в Сан Франциско (град и окръжен център на едноименния окръг в Калифорния) ще похарчат над един милион долара, за да сменят имената на 44 училища. Те са назовани на хора, сега определяни като расисти, пише д-р Хиралди. Сред тях са  Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн и Пол Ривър (1735-1818 г., народен герой от Американската революция).

За д-р Хиралди „новият световен ред в образованието“, който агресивно налага Запада повсеместно,  е изграден около концепцията за т.н. „справедливост“. А тя е дълбоко погрешна – третира еднакво всички хора. В областта на образованието тя приема, че всички абитуриенти еднакво добре са научили нещата, които са им били преподавани. Така добрите деца се наказват, докато недобросъвестните нямат никакви проблеми – стимулира се тяхната безотговорност, мързелът им. Резултатът е, че държавното образование катастрофира. За д-р Хиралди налагането на подобен режим на „справедливост“ в напълно тоталитарен стил, неизбежно ще гони и най-добрите  учители от системата.

Проблемът е, че практиката на тотална политическа коректност всячески се насърчава от  новата администрация на президента Джо Байдън и подкрепящите го изцяло най-големи технологични корпорации. Неизбежно ще се стигне до момент, в който вече ще е невъзможно да се върне училището към своите ценности и добри практики, които са стимулирали и поощрявали дисциплинираните, упоритите, трудолюбивите, самоотвержените деца.

Д-р Хиралди разказва за училище във Вирджиния, което е похарчило 422500 долара само за да наеме консултант. А неговата задача е била да приложи т.н. теория на критичната раса (Critical race theory – CRT)  в новата програма за образование, задължителна за всички учители. По нея занапред ще се учат децата в Америка. Когато приключи пандемията и учебните заведения в страната се открият, то във всички детски градини например, децата ще се обучават на „социална справедливост“ в рамките на специален курс. Във всички училища и университети ще се въведе задължително „обучение по разнообразие“, а останалите предмети – четене, писане, математика и пр., ще отидат на заден план. Друг е въпросът, че теорията за критичната раса сама по себе си е расистка. Тя настоява за „деконструиране“ на  всички правителствени органи и инфраструктури на Америка,  защото подкрепят „върховенството на белите“. От учителите се изисква да налагат нова ценностна система, в която белите и техните институции се разглеждат като безнадеждно корумпирани и зли. Всеки учител, който е на друго мнение, рискува да загуби работата си сега в САЩ.

Д-р Хиралди разказва как в  елитно частно училище в Далтън, Ню Йорк родителите са изпратили писмо до ръководителя на училището Джим Бест с оплакване против  нововъведената „антирасистка” учебна програма. Според тях тя е била сериозно изкривена от теорията на критичната раса и стремежът към „справедливост”. „Ролята на училището не е да натрапва политически възгледи, а да открива умовете на децата за чудесата на света и познанията – цитира д-р Хиралди редове от писмото на родителите. – Това училище, което ние обичаме, което промени нашия живот, вече го няма. И това е огромна загуба!“ В писмото се отбелязва, че на всички уроци се прави натрапчив акцент върху раса и идентичност, на „реконструкции в науката“, на „децентрализация на белотата“, а в часовете за здраве се изучава сексуалността. Това е изменило учебната програма до неузнаваемост.

Американската образователна система  някога е била от полза за нацията и нейния народ, но сега агонизира. И не очаквайте администрацията на Джо Байдън да направи нещо, за да я спаси – точно тя е от страната на вредителите, обобщава д-р Хиралди.

Струва ли да се безпокоим от новите тенденции, които стремително завладяват САЩ и Запада като цяло и съсипват тамошното училище? И още как: сред хората, които определят накъде да върви нашето образование вече доминират точно тези, които сляпо копират и „модните“ западни учебни програми.

Те се поставят на ключови позиции от лобито у нас най-вече на държави като САЩ и Великобритания. За това неуморно се грижат неправителствени организации, създадени и подкрепяни от фондации като тази на Джордж Сорос. На тях им плащат отлично и затова политици, бюрократи, „интелектуалци“, журналисти, академични преподаватели  и други образи, все по-агресивно работят за налагане и у нас на т.н. „политическа коректност“. Само един пример: ако преди няколко години най-авторитетните университети у нас имаха конкурсни изпити и в тях влизаха най-добрите абитуриенти, то сега те почти навсякъде вече са отменени. И отличника и тройкаджията имат равни шансове да влязат в тях.

Нещо повече: в наглостта си те са стигнали до равнище, в което се самоопределят като хора, които „морално превъзхождат“ нас, простосмъртните. И това им дава правото да ни налагат, кое е правилно и от кое следва да се откажем. А всеки, който се осмели да изрази различно от тяхното мнение, бива незабавно дамгосван и осъждан в публичното пространство.

Изводът е, че започналият преди около три десетилетия процес на затъпяване на нашите деца от родната образователна система, ще продължава ускорено да се развива.

За да произвежда бъдещи поколения от икономически роби за Запада.