Демонстрациите в страната ни не спират. Ако обобщим исканията, с които хиляди млади хора най-вече се трупат по улиците и площадите на големите ни градове ще узнаем, че те искат „истинска демокрация“. Досущ като тази, с която разполагат техните връстници в нейният главен бастион – Америка. Те желаят реална свобода,  жизнен стандарт, перспективи, ред – всичко това, което американците притежават. А те знаят за него, защото го виждат по филмите, телевизионните екрани и вездесъщия YouTube.

Но в интерес на истината на протестиращите млади българи никой не им пречи и у нас да се радват на достиженията на капитализма от 21 век. Да седнат  в лъскав автомобил и да запрашат към морето на Гърция или където и да е другаде на планетата. Да купонясват по яхти и баровски дискотеки. Имат свободата дори да си купят остров и да заживеят на него по правила, които те сами ще  определят.

Всичко това е на тяхно разположение, за разлика от времето на социализма отпреди три десетилетия например. Но днес те са на улицата и площадите, защото свободата, с която разполагат не ги устройва. Бунтуват се, защото у нас властва мафията, а олигарси диктуват правилата, по които те да живеят. Недоволни са от правосъдието, което действа  избирателно и в услуга единствено на силните на деня. Сблъскват се всекидневно с мизерия, недоимък, крещящо социално неравенство. Установяват, че шансовете им за реализация утре в живота намаляват с всеки нов ден.

Критичното мислене е нещо, което е присъщо на незначителна част от младите хора, които сега доминират по улиците и площадите на големите ни градове. Заради липса на знания те не могат и да предположат, че подобна е ситуацията  във всяка друга страна, в която властва т.н. „пазарна икономика“.

Андрю Шен – изследовател към Азиатския глобален институт в Хонконгския университет и Сяо Ген – професор в Пекинския университет HSBC, в своя публикация в авторитетната медия  Project Syndicate ни припомнят „теоремата на невъзможността“. Нея я предложи ученият от Харвард Дани Родрик през 2007 г. и тя обяснява защо очакванията  за тотален просперитет не могат да се сбъднат никога. Според нея  демокрацията, националният суверенитет и глобалната икономическа интеграция са фундаментално несъвместими. Пандемията от Ковид-19, която разтърси дълбоко икономическия и социалния живот и на най-богати държави доказва, колко неефективни в действителност са институтите, които управляват живота ни. И, че в условията на задълбочаваща се глобална несправедливост е практически невъзможно да се очаква ефективно решаване на възникващите трудности. А показателите за икономическо развитие, с които си играят медии и политици само маскират задълбочаването на социалното неравенство.

Андрю Шен и Сяо Ген чрез теоремата на невъзможността доказват: тепърва рисковете ще нарастват в света, а няма да намаляват. Вече има достатъчно факти, които сочат за задълбочаваща се криза в глобалната търговия и инвестиции, за стремително съкращаване на ресурси, предназначени за финансиране на социални политики, за липса на решения на проблема с неравенството. И няма никаква гаранция, че тази тенденция ще бъде обърната някога и ще настъпи осезаема позитивна промяна в света.

А що се отнася до американската мечта, запленяваща много от протестиращите млади българи,  попаднах на интересна публикация на техен връстник – Фред Рийд, в  медията American Renaissance. За него родината му днес се е превърнала в планета на маймуните. Бунтовници плячкосват, изгарят, унищожават. Статуи се махат, ако черните не ги харесват. Гимназиите дават дипломи на чернокожи, които едва могат да четат. Страната намалява стандартите за тях в медицинските училища, понижава и необходимите оценки на изпитите за тях. Университети се отказват от преподаването на английска граматика, защото черните не могат да я разберат.

Конгресът не прави нищо, защото според Фред всички там са корумпирани – купени са от Уолстрийт, оръжейните производители, големите корпорации. Медиите насърчават бунтовете, като разпалват страстите умишлено и цензурират новините, които не харесват.

Но протестите не са само заради расовия проблем, подчертава Фред. Хората оцеляват от заплата до заплата, нямат дори и 500 долара на разположение за спешни случаи. Младите живеят в мазетата на родителите си, защото не могат да си намерят работа, да си купят къща и да създават семейство. Хората не виждат лекари, защото медицинската помощ е скъпа и окаяна. Студентските заеми смазват младите. Училищата са пропагандни мелници – родителите го знаят, но не могат да направят нищо. А местните власти се подчиняват на безредиците. Хората не виждат никаква надежда и това ги прави опасни: продажбите на оръжия стремително растат. Америка днес не е общество – Америка е хаос, обобщава Фред.

Протестиращите млади българи едва ли си дават сметка, че действията им съвсем не са спонтанни. Появата им на улиците е резултат на умело режисирани, контролирани и направлявани послания и действия в публичното пространство. Те са дело на организации и хора, на които щедро се плаща протестите да не спират. Кой дава парите ли? Никак не е трудно да се открие отговора и на този въпрос, ако човек прояви интерес да разбере, кой иска да блокира газопровода „Балкански поток“ по пътя му Турция-България-Сърбия-Унгария-Австрия и по-нататък например. Това е една от главните причини стотици неправителствени организации, получаващи всяка година от чужбина огромни пари, сега да са мобилизирани за дестабилизиране на страната ни. В нашето публично пространство има немалко публикации, които свидетелстват за особено активни действия в последните седмици и на едно влиятелно чуждо посолство. Но, ако човек иска да узнае повече просто трябва и да чете повече – и то различни медии у нас и по света.

Протестите в България по-рано или по-късно ще затихнат. Но страната ни едва ли ще се освободи от мафията, корумпираните политици, чиновници, журналисти… Малко вероятно е да заработи ефективно и справедливо и правосъдието. Практически е невъзможно родни и чужди олигарси да престанат да грабят националното ни богатство, така както и делът на бедните и гладните да спре да се увеличава. Единственото, което могат да направят сегашните протести е това, което вече сториха предишните – да докажат верността на теоремата на невъзможността.