Познавам хора, които не сядат пред трапеза, ако не се уверят, че на нея няма солница. И след това с невероятно удоволствие осоляват ястието си, независимо, че това вече е направил този, който го е приготвил.

Любителите на солта освен радостта за сетивата им, които тя им носи, са искрено убедени, че без нея няма здраве. Та в нея има натрий, а той пък ни е необходим да укрепим костите си например. И още  да регулираме нивата на кръвната захар, да съхраним водата в организма си – при загуба на натриев хлорид започваме да губим и нея.

Така, че без сол не можем. Проблем, обаче, възниква, когато прекалим с този несъмнено ценен и полезен продукт.

Хипертонията е един от основните фактори на риск за сърдечно-съдови заболявания и преждевременна смърт, поради инфаркт и инсулт. Около 40 на сто от населението на Земята на възраст над 25 години, страда от високо кръвно налягане. Японски учени от Националният институт за фундаментална биология установиха, че една от най-сериозните причини за развитието на хипертония, е злоупотребата с готварска сол (NaCl). Колкото повече натриев хлорид постъпва в организма на човека, толкова повече йони на натрият се натрупват в кръвната плазма и гръбначно-мозъчната течност (известна е още като ликвор). Резултатът е възбуждане на симпатиковата нервна система (става дума за сивото вещество на гръбначния мозък). Това пък на свой ред ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане – все предпоставки, които увеличават риска от инфаркт и инсулт.

А учени от Йейлският университет стигнаха до извода, че злоупотребата със сол повишава осезаемо вероятността от развитие на разсеяна склероза. Става дума за много опасно автоимунно възпалително хронично заболяване, за което – поне засега, няма ефективни методи на лечение. Човекът, имал лошият шанс да се срещне с него, го очаква скорошна инвалидизация и преждевременна смърт.

Финландски учени предупреждават: прекаляването с осоляването на храната не е шега, а води до остра сърдечна недостатъчност. Те са наблюдавали 4630 души на възраст от 25 до 64 г., в продължение на 12 години. Анализирали са образци от урината им, за да определят, колко сол консумират. Така са стигнали до изводът, че онези, които потребяват повече от 13,7 грама сол дневно, получават 2.1 пъти по-често сърдечна недостатъчност в сравнение с хора, които са приемали по-малко от 6.8 грама сол на ден. Става дума за сърдечно заболяване, при което сърцето е неспособно да изтласква необходимото количество кръв на организма. Резултатът е поява на задух, сърцебиене, умора и др.

Солта е съпричастна и към надебеляването – всеки допълнителен грам сол, който изяждаме през деня, увелича рискът да затлъстеем с една четвърт. Тя променя метаболизмът ни и влияе на това, как тялото ни абсорбира мазнините. А затлъстяването от своя страна води и до опасният диабет от втори тип.

Прекалената употреба на сол влияе и на активността на бактериите Helicobacter pylori, които са в стомаха на до 50 на сто от хората. С нея се свързват някои опасни заболявания, като язва, гастрит и дори рак на стомаха.

Солта е способна да уврежда не само сърцето, но да затруднява и работата на мозъка ни – ако злоупотребяваме с нея ни заплашва слабоумие например. Една от причините за това е, че солената храна стимулира размножаването на имунни клетки, които блокират производството на жизнено важни за мозъка и сърцето азотни окиси. Когато е в повече солта е опасна и за черният ни дроб, сразява и чревната микрофлора. А има учени, които изтъкват и връзка между злоупотребата със сол и бързото остаряване на човека.

Отново ще подчертая: не става дума за отказ от солта – тя е естествен и необходим компонент на нашата кръв и тъканната течност. Без нея организмът ни може да издържи не повече от десет дни. Липсва ли ни тя е възможно да получим нервно разстройство, нарушения в храносмилането, проблеми със сърдечно-съдовата си система. Дефицитът на сол ни прави сънливи, отслабва мускулите ни, нарушава координацията на движенията ни. Ако тя не ни достига, то организмът си я набавя, като я изважда от нейните натрупани запаси в мускулите и костите – следва разрушаването им.

Но е добре да помним, че солта не е само в солницата, която е на масата до храната ни. До 80 на сто от нея ние получаваме всеки ден от промишлено преработените продукти и заведенията за обществено хранене. Особено силно е присъствието и в месните изделия и хляба.

Оптималното количество сол, което ни препоръчва Световната здравна организация да приемаме, е до пет грама на ден. Надвишим ли я повече от два пъти идват големите неприятности: променя се микрофлората на червата ни, появяват се автоимунни заболявания, инфаркт, инсулт, преждевременна смърт.

Една от любимите ми древни мъдрости е тази: последният и най-висш дар на човека от боговете е чувството за мярка. Ако се сещаме за нея и в случаите, когато посягаме към солницата, то вероятността да бъдем здрави със сигурност ще се увеличава.