Вероятно малцина си спомнят какво се случи в края на 2018 г. Не само заради дистанцията от две години, но и защото ни навести пандемията от коронавирус, която се превърна в доминираща тема на всекидневието ни. Но си струва да я помним, защото тогава се случи събитие, което има непосредствено отношение към стандарта на живот на всеки от нас, простосмъртните българи. Тогава властите взеха решение да хвърлят милиарди левове за покупка на военни самолети Ф-16, произвеждани от американската оръжейна корпорация Lockheed Martin.

Този акт на управляващите  президентът на страната – Румен Радев, определи точно и лаконично: „тържество на лобизма“. Може да му вярваме – президентът е възможно най-информираният човек за очевидното и скрито поведение на депутати, политици, висши държавни чиновници, генерали, олигарси, собственици на медии и др. За това се грижат както различни разузнавателни и контраразузнавателни служби, така и множество експерти към кабинета му. Като възпитан човек на подобен пост той вероятно използва евфемизмът (дума-прикритие) „лобизъм“, за да не ни раздразни или обезпокои. Защото по същество става дума за корупция – т.н. „лобисти“ всяка година пълнят джобовете на хора, от които зависи вземането на едни или други решения, свързани със страшно много пари. По света и у нас.

За да получи самолетите Ф-16 на Lockheed Martin, България ще трябва да плати няколко милиарда лева. Управляващите можеха да приемат и далеч по-изгодната оферта на шведската военна компания Saab, която предлагаше при това 10 самолета, а не 8, както американците. И на цена, близо половин милиард по-малка от тази на Lockheed Martin. Не стана ясно и защо първоначално обявената стойност на американските самолети от 1,8 милиарда лева бе осезаемо увеличена на около 2.2 милиарда лева.

Това, че оръжейните корпорации са много щедри спрямо хората, от които в една държава зависи избора на техни продукти, е банална истина. Корупцията си е в кръвта и на знаменитата американска военно-промишлена корпорация  Lockheed (през 1995 г. тя се обедини с Martin Marietta и оттогава се нарича Lockheed Martin Corporation). Ярък пример за това е грандиозната афера, избухнала в средата на 70-те години на миналия век и наречена Локхийдски скандал  (Lockheed bribery scandals). Тя се разразява в няколко държави – Федеративна република Германия, Италия, Нидерландия и Япония. В основата и е мащабна корупция сред политическите среди в тези държави и американската авиостроителна компания „Локхийд“. Тя е дала огромни подкупи на висши чиновници в тези страни, за да  им „пробута“ свои военни и пътнически самолети. През 1976 г. разследване на Комитета за чуждестранни работи на американския Сенат установява, че Lockheed е платила 22 милиона долара подкуп на чуждестранни служители в процеса на договаряне на продажби на самолети. Бившият лобист на компанията Ърнест Хаузер разказва в Сената, че министърът на отбраната на Западна Германия Франц Йозеф Щраус е получил поне 10 милиона долара за закупуването на бойни самолети 900 F-104G Starfighter. В Италия са подкупени министрите Луиджи Гуи и Марио Танаси, министър-председателя Мариано Румор и президентът Джовани Леоне (той е принуден да подаде оставка през 1978 г.). Парите  са им били раздавани за да благоприятстват закупуването от италианските военно-въздушни сили на транспортни самолети C-130 Hercules. В Япония около 3 милиона долара са дадени на  финансовият министър Ейсако Сато, на началникът на кабинета на премиера Минору Дженда и на самият премиер Какуей Танака. Той става и първият висш японски държавник, арестуван с обвинение в корупция. През 1995 г. Върховният съд на Япония признава всички обвинени в грандиозната корупционна схема за виновни.

Нидерландският принц Бернхард, съпруг на кралица Джулиана, получава подкуп от 1,1 милиона долара от Lockheed за да гарантира, че техният боен самолет F-104 ще спечели над френския Mirage 5 в договор за покупка. Резултатите от разследването в Нидерландия довеждат до конституционна криза в страната. Принцът е освободен от ред длъжности и му е забранено да носи военните си униформи. Първоначално той отрича обвиненията, но след смъртта му (през 2004.) са публикувани любопитни негови интервюта. В тях той признава, че е прибрал парите на американската оръжейна корпорация. „Приех, че думата Lockheed ще бъде изсечена на надгробния ми камък“, е споделял  Бернхард.

Между 1970 и 1975 г. Lockheed дава  на дилъра на Саудитска Арабия Аднан Хашоги  106 милиона долара, за да осигури продажби на нейни самолети в тази страна. Висшите мениджъри на Lockheed в края на краищата също признават, че са подкупвали с милиони долари политици, държавни служители, генерали, журналисти и други ключови фигури от Хонг Конг до Саудитска Арабия, за да ги накарат да купуват техни, а не други самолети.

Подобна далавера едва ли би била възможна, ако не е формирано благоприятно обществено мнение, т.е., ако няма кампания за промиване на мозъците ни. И това се случва вече три десетилетия и у нас. Преувеличават се рискове за страната ни, разкриват се мними предимства на едни оръжия (тези, за които се лобира, естествено) пред други, демонизират се държави, които уж ни заплашват и се величаят „съюзници“, по които следва да се равняваме, защото са носители на „демократични ценности“. Не се жалят пари, за да се купуват  журналисти, блогъри, собственици на неправителствени организации, като особено се разчита на тези, които са на издръжка на Америка и т.н. Много пари се насочват и към депутати, особено към тези, които са известни с любовта си към охолния живот във всичките му измерения. Да се спечелят те за каузата „Ф-16“ в конкретния случай е особено важно – така се гарантират необходимите гласове, за да бъде одобрена сделката в парламента. Обещава им се и преизбиране в следващия парламент или топла и отлично платена службичка в някоя от безбройните държавни организации. За създаване на правилни нагласи в обществото се възлагат добре платени проекти (за сметка на нас, данакоплатците) и на различни частни изсследователски центрове, които имат възможност да контролират и фокусират социалния дебат –като агенции за проучване на общественото мнение например. За манипулирането на тълпата те са особено ефективни, защото се възприемат от нея като неутрални и обективни анализатори на случващото се в страната ни. Това пак е „добра практика“, която следва Lockheed Martin за обработка на общественото мнение и в родината си. Така в САЩ е популярен т.н. Лексингтънски институт – неправителствен „мозъчен център“, разположен в окръг Арлингтън, щата Вирджиния. Той е специализиран по проблеми на националната сигурност и много често е цитиран от американски медии, когато става дума за оръжия, военни конфликти и т.н. Няма случай, в който негови експерти да са казали лоша дума за продукцията на Lockheed Martin. Но кой знае защо те никога не споменават в публичното пространство, че внушителни суми всяка година получават от същата тази компания…

Прав е президента Радев – покупката на Ф-16 е наистина едно „тържество на лобизма“. А ние трябва да сме големи наивници, ако предполагаме, че хора по върховете на властта у нас не са се облажили около тази далавера. И, че в техни офшорни банкови сметки, пръснати по света не са постъпили милиони долари. Основание за това ни дава   практиката, следвана от американската корпорация Lockheed Martin при продажба на оръжия в чужбина. Но също и факта, че страната ни според Индекса за възприятие за корупция в Европейския съюз се определя като най-корумпираната в Европа.

С милиардите наши левове, които сега ще се изхарчат за купуване на ненужните ни Ф-16 биха могли бързо и ефективно да се решат нетърпящи отлагане остри социални проблеми – в здравеопазването, образованието, да се увеличат мизерните заплати и пенсии на стотици хиляди наши сънародници.

Но това е невъзможно да се случи в прекрасната ни Татковина – мощното лоби от корумпирани образи на власт няма да го позволи. Защото в противен случай в техните лични банкови сметки няма да постъпят едни радващи очите и душите им милиони.