Победителите не ги съдят

Победителите не ги съдят

Чудесно е, ако всеки ден раждаме по стотина щури идеи – тогава не би трябвало да имаме каквито и да е проблеми. Но поне засега, когато все още не са свързали мозъците ни с някой суперкомпютър, това няма как да се получи. Понякога, за да се появи идеята, която ще промени кардинално съдбата ни, отиват десетилетия.
Но това не означава, че сега трябва да скочим от покрива на блока или да се удавим от мъка в царството на алкохола. Щом сами не можем да си измислим печеливши хрумвания, то нищо не ни пречи да си ги задигнем. Ако се интересувате от историята на нещата, ще знаете, че всяка нова идея е модификация на стари идеи.
Точно това правят и знаменити компании, чиито босове красят кабинетите си с всевъзможни сертификати и грамоти за социално отговорно поведение. Същите босове без да им мигва окото, грабват всяка чужда идея, която ще им помогне да увеличат печалбите си.
През лятото на 2009 г. изданието “Форбс” отбеляза, че Гугъл краде идеи от Епъл. Епъл, разбира се, не е балама и бди над тайните си – неслучайно там винаги дават на проектите, по които работят, кодови имена. Гугъл обаче се сети и започна да копира стъпките на конкурента. А с подобен подход не е много трудно да стигнеш и до идеите му.
В базата си от данни намерих любопитна информация: компании от 75 държави в света през 2001 година, са се опитали да задигнат технологични и промишлени секрети от американски фирми. А потърпевшите са загубили от всичко това някакви си около 60 милиарда долара.


Бизнесът днес е наясно, че ако съумее да се докопа до хрумвания на конкурентите, ще спести много пари от изследвания, експерименти, разработка на прототипи, от провали и пр. За това ресурсите, които се хвърлят за промишлен шпионаж, т.е. за задигане на чужди хрумвания, са не по-малко от тези за самото им измисляне. Печени момчета и момичета се опитват да съблазнят добре осведомени сътрудници на конкурентите, следят под лупа комуникациите им, анализират детайлно всевъзможни публикации, в които се споменават техни действия и пр.
През март 2009 г. канадски изследователи от Центъра за международни изследвания “Мънк” в Торонто разкриха голяма операция за електронен шпионаж. Тя бе обхванала 103 страни. В резултат са били “пробити” компютри и откраднати документи от държавни учреждения и от частни организации, включително от офиса на Далай Лама. За по-малко от две години чрез шпионската система, наречена Мрежата-призрак, са били заразени общо 1295 мощни компютъра в различни страни. Пострадали са посолства, външни министерства, правителствени институции, офиси…
Излиза, че задигането на идеи и нововъведения го има не само в киното – това е наша реалност. И тя се прави от всички държави и знаещи интересите си организации и личности, без изключение.
Включително и от американците, които иначе реагират яростно, когато са потърпевши. Истината е, че САЩ са признат лидер и в промишления шпионаж, което е и една от главните причини за мястото им света на технологиите.


От 4.11.1952 г. най-мощната държавна структура в САЩ за разузнаване е Агенцията за национална сигурност – АНС (National Security Agency / Central Security Service, NSA / CSS). Тя е към американското министерство на отбраната и има достъп до сърварите на Microsoft, Apple, Yahoo, Google, Facebook… Това означава контакт с всеки компютър на планетата, включително и с моя, на който пиша тези редове (Привет момчета! Поздрави от далечна София! Лека работа!).
Американската пропаганда представя АНС в публичното пространство като организация, страшно необходима и фективна в борбата с тероризма. Но Едуард Сноудън, който е работил и за АНС, с необорими аргументи доказа, че агенцията шпионира много активно не само Русия, Китай и други явно необичани от САЩ страни, но и най-близки свои съюзници.
Излиза, че една от главните задачи на момчетата и момичетата от АНС, които определено добре си вършат работата, е да помагат на американската икономика да бъде конкурентоспособна. А кражбата на технологични секрети е един от най-добрите начини за това.
Преди време корпорацията “Боинг” среща сериозни проблеми при търсене на ефективни решения за създаване на нови самолети. Веднага се включва АНС, която събира много полезна информация, с какво се занимават френски самолетостроители. Това, за съжаление, става известно в публичното пространство. Притиснат от журналисти, тогавашния американски посланик в Париж Чарлз Ривкин, се измъква с едно перфектно обяснение:
– Ние не признаваме, че сме направили това. Но ако ние сме го направили, то сме си осигурили преимущество.
Струва си да запомним тези думи, ако изпитваме някакви угризения да си задигнем работеща идея…

А ето какво написа тези дни влиятелното австрийско издание Kurier: агенцията за национална сигурност на САЩ е осъществила истински лов на “главните съкровища” на немски и австрийски фирми.
Та Kurier с огорчение отбелязва, че промишления шпионаж, който осъществява АНС в Германия и Австрия, нанася огромни щети на икономиките на двете страни.
През 2013 г. бившия неин сътрудник Едуард Сноудън публикува документи на АНС и така “отвори очите на света” за това, как работи тази организация, напомня Kurier.
– Стана ясно, че само малка част от операциите на АНС се съсредоточени за разкриване на терористи. АНС, както и останалите секретни служби, активно се занимават с промишлен шпионаж – отбелязва изданието.
Немската компания Corporate Trust, чиято дейност е борба с промишления шпионаж, внимателно е анализирала всички достъпни в публичното пространство документи на Едуард Сноудън, които засягат тази тема.
– Резултатът е следният – коментира Kurier. – Не само немски, но и австрийски предприятия се явяват цел на АНС. При това трябва да се има предвид, че до сега не са публикувани и два процента от документите на Сноудън.


Американците следят за над 1000 австрийски компании. Обект на техния шпионаж са станали фирми в области, като енергетика, автомобилна промишленост, машиностроене, мобилни комуникации, авиостроене, иновации и отбранителна промишленост. Следи АНС и за представители на австрийския финансов свят, но не толкова за самите банки, колкото за техните клиенти.
– Щетите за икономиката са огромни – пише Kurier. – За Германия всяка година те съставляват няколко десетки милиарда евро.
АНС се интересува преди всичко от “главните съкровища на всяко предприятие: изследвания, разработки и стратегия”, е подчертал Алфред Чех – шеф на филиала на Corporate Trust във Виена. Според него, тази информация АНС после предоставя на конкурентите на австрийски и немски фирми в САЩ.
Дали е почтено всичко това? Сами преценете. Аз само ще ви припомня сентенцията, която се приписва на Екатерина Велика: победителите не ги съдят!
И знам, че тя е вярна.