Печелим, когато се съмняваме
Днес всички ние сме потопени от информация. Нуждаем се от нея, защото трябва да се ориентираме във все по-сложния свят, в който преминава живота ни. Предоставяме толкова много от свободното си време на различни – традиционни и онлайн медии и за да знаем, къде сме и какво ни предстои оттук нататък.
Но се оказва, че точно намаляването на неопределеността, е една все по-трудна задача за решаване. Сред множеството причини за това – скоростта и динамиката на процесите, тяхната сложност и взаимообусловеност, различните сили, които оказват натиск върху тях и пр., има две, за които не винаги се сещаме. Но от които в много голяма степен зависи дали ще бъдем информирани или дезориентирани.
Едната е, че независими медии няма – зад всеки вестник, радио, телевизия, зад големите сайтове стоят определени интереси на хора с финансови възможности.
През 1983 г. приблизително 50 корпорации са контролирали огромното мнозинство от новинарските медии в САЩ. Сега собствеността върху тях е концентрирана в ръцете на само шест невероятно могъщи медийни формации. Тяхна собственост са телевизионни мрежи, кабелни канали, филмови студиа, вестници, списания, издателски къщи, музикални лейбъли, повечето уебсайтове… Това означава само едно: те определят, какво да слушат, гледат и четат няколко милиарда души на планетата. И те точно това и правят – послушно поглъщат подготвената им от медийните властелини “духовна” храна.
Основните корпорации, които съвместно контролират не само американските медии, но оказват изключително влияние върху политиката на преобладаващата част медии в света, включително и у нас, са Time Warner, Walt Disney, Viacom, News Corp, CBS Corporation, NBC Universal. Фирми като Google, Yahoo и Microsoft доминират пък в Интернет. Естествено, когато контролираш информационните потоци, ти програмираш и начина на мислене на милиарди.
И както казва известната поговорка – музикантите свирят музиката, за която им се плаща да свирят. Ние само си мислим, че медиите съществуват, за да ни помагат да се ориентираме в динамично протичащите процеси. Но се оказва, че те са преди всичко мощен инструмент за фабрикуване на нагласи и представи в съзнанието ни. Естествено, изгодни не за нас – простосмъртните, а за техните собственици.
Пол Робинсън анализира в The Guardian ситуацията в западните медии и стигна до извода, че под властови натиск те все по-често прибягват до манипулативни стратегии – използват техники, като лъжа, преувеличаване, премълчаване, въвеждане в заблуждение. Той се позовава на изследване на учени от Манчестерския университет. Те са установили, че при отразяването на нахлуването в Ирак през 2003 година, болшинството британски медии са подкрепяли официалната позиция на Лондон, а не са я оспорвали. По-късно се оказа, че тя – а именно твърдението за притежавано от Садам Хюсеин оръжие за масово унищожение, е пълна лъжа. Но така бе манипулирано общественото мнение, за да подкрепи агресията в Ирак. Незначителен детайл е, че тя в крайна сметка стана една от ключовите причини за появата и на ислямския тероризъм.
Ноам Чомски е един от най-големите интелектуалци на миналия и нашия век. Той е един от бащите на съвремената лингвистика, написал е над 150 книги. Професор е в Масачузетския технологичен институт (САЩ). Проф. Чомски е забелязал нещо твърде съществено за времето, в което живеем:
– Контролът на общественото мнение – казва той, – за свободните демократични страни е много по-важен, отколкото за тоталитарните и военните режими. Логиката е проста. Тоталитарния режим може да контролира вътрешната опозиция с помощта на сила. А на демократичното правителство, което е лишено от този инструмент, са му необходими други средства, които да предотвратят намесата на невежите маси в политиката, която не е тяхна работа… Публиката трябва да бъде наблюдател, а не участник в събитията, просто консумирайки идеологията заедно с останалите продукти.
Преди време проф. Чомски обобщи и сведе до десет основните манипулативни техники, които използват медиите, за да ни промиват мозъците. Припомням ви ги в резюме:
– разсейване: отвличат вниманието ни от най-важните въпроси, за да ни лишат от ценни за нас знания и така да не ни оставят време за мислене;
– създават проблем и предлагат решаването му: съобщават за насилие и организират гражданите да искат политики, които ограничават свободата им;
– постепенно налагат непопулярните мерки (като намаляване на заплатите, повишаване на цените): ден след ден, година след година, за да ги приемат хората, защото ако им ги предложат по едно и също време ще избухне революция;
– отлагане: за да се прокара непопулярно решение, то се представя за “болезнено, но необходимо” и се търси разбиране и подкрепа от гражданите да бъде използвано и в бъдеще; обикновените хора живеят с надеждата, че утре ще е по-добре от днес и затова жертвите, искани от тях, най-вероятно ще се избегнат; така хората свикват с идеята за промяна и после я приемат, когато мерките влязат в сила;
– хората се третират като малки деца: ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка – тя е нехарактерна за децата;
– фокусиране върху емоциите: това лишава човека от способността да мисли критично, като същевременно се въздейства директно върху подсъзнанието му и в него се “монтират” мисли, желания, страхове, принуда, модел на поведение;
– поддържане на невежество: благодарение на това хората не са в състояние да разберат и се противопоставят на манипулацията;
– възторгване от посредствеността: внушаване, колко е добре да бъдеш глупав, вулгарен и необразован;
– засилване на чувството за вина: ако си нещастен, сам си виновен за това – в резултат вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек се самоунижава, обвинява, депресира, бездейства;
– да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си: благодарение на невробиологията и приложната психология, системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си и така да контролира все повече хора.
Свързани:
Пореден скандал хвърля светлина върху малко познати за много хора практики, които следват някои представители на т.н.
27.04.2021 - в "Манипулацията"
Барбара Боланд е завършила Университетът Имакулата в Пенсилвания.
03.11.2020 - в "Манипулацията"
