На сайта публикувах материал за евентуални рискове от  западните ваксини,  които така настойчиво ни предлагат родните властимеющи. В текста включих и информация за провокативно изследване на това, което е възможно те да съдържат. Посочих, че авторът на едно от проучванията е привърженик на алтернативни лечебни практики и според официалната медицина неговата дейност няма научна основа. А поводът да се появи мойта публикация е убедеността ми, че информирано съгласие, което би трябвало да е предпоставка и за ваксиниране, е възможно да се формира, ако човек има достъп и до различни  от официалните становища. Особено, когато е публична тайна обвързаността между фармацевтични производители и управляващи – у нас и навсякъде другаде по света. Но в свой коментар към публикацията читател ме обвини в разпространение на „лъжи“. Неговият аргумент бе, че „дори повърхностна проверка в Google дава резултати в пълно противоречие на изнесените от Вас.“

Трудовият ми път премина в работа като журналист, изследовател и преподавател – при социализма и при капитализма. Над четири десетилетия професионално съм се занимавал с проучвания на медиите, общественото мнение, манипулацията, психологичните операции и др., написал съм и  книги по тези теми. А най-важното, на което заниманията ми ме научиха, е да подлагам на съмнение всяка информация, която ми се предлага. Особено тази, която е от източници, стриктно контролирани от „силните на деня“  у нас и по света. Лично за себе си безброй пъти съм установявал ползата от подобен критичен поглед.

Аз уважавам всеки мой читател. Лично не познавам човека, направил коментара, но от други негови появи на страницата на сайта във Фейсбук съм се е убедил, че той е образован, ерудиран. И тази бележка не е за да го „съдя“ за неговата реакция – подобен подход е смешен и и непочтен от моя страна.

Неговият коментар, обаче, съвпадна във времето с резултати от интересно проучване, което се появи в Journal of the European Economic Association от Oxford University Press (отдел на Университета в Оксфорд). То е посветено на търсене на отговор на същественият въпрос: защо хората обръщат внимание на една информация, а игнорират друга?  И отговорът на учените, направили това полезно проучване е: ами защото хората ще обърнат внимание на една информация, само ако поискат да направят това!

Ние сме склонни да слушаме тези, които ни казват неща, в които бихме искали да вярваме. И, обратното: игнорираме всички онези, чиято позиция бихме предпочели да не е вярна. А съмишлениците са склонни да стават още по-предубедени, когато обменят убеждения помежду си.

Много хора си мислят, че другите вземат решения въз основа само на доказателства и опит, докато учените установяват: тези, които вземат решения имат „мотивирани убеждения“. Те вярват на нещата, защото биха искали те да са истина.

Точно мотивираните убеждения (и мотивите, които водят до тях)  са в състояние да генерират сериозни пристрастия. Те обясняват и разпространението на дезинформация, което е добило невероятни размери в социалните мрежи. Учените, осъществили проучването дават пример с представянето на фондовия пазар. Налице е много обективна информация за финансовите пазари, но все пак груповото вземане на решения и насърчаване (например представянето на акциите на Game Stop през зимата 2021 г.) може да доведе до опасни „балони“ и финансова нестабилност.

Като цяло проучването показва: усилването на пристрастията се случва, тъй като хората избирателно приписват по-висока информационна стойност на социалните сигнали, които засилват съществуващата им мотивация да вярват.

Райън Опреа, един от авторите на публикацията в Journal of the European Economic Association, пише:  „Сега получаваме много информация от социалните медии, но не знаем много за нейното качество. В резултат на това често сме принудени сами да решаваме, колко точни са различните мнения и източници на информация. Нашите резултати показват: хората разрешават този проблем, като придават доверие на източници, които им казват това, което те биха искали да чуят.“

Ние сме склонни да слушаме хора, които ни казват неща, в които искаме да повярваме. Но в същото време пренебрегваме  всички онези, които изразяват гледища, които бихме предпочели да не са верни. Ние се доверяваме на написаното, чутото и видяното, ако то съответства на нашите представи за истина. Пристрастни сме – придаваме стойност най-вече на информацията, която ще съвпадне с нашите възгледи и отхвърляме  всяка друга, която влиза в противоречие с тях.

Пристрастните вярвания добиват невероятни размери точно днес, в епохата на социалните мрежи. А това вече никак не е добре, защото може да има опасни последици – от загуба на пари до увреждане на здравето на човека.

Нищо ново под слънцето. През 40-те години на миналия век в САЩ например, има истинска истерия относно появилото се и лекуващо всичко лекарство – ДДТ. След време се установява, че то има изключително вредно въздействие върху човешкия организъм – уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, води до рак…  Тогава е забранено, но хиляди хора умират само от онкологични заболявания, подарени им от чудотворното ДДТ.

Особено поучителна е и историята с изтъкнатият унгарски лекар и изследовател Игнац Земелвайс (1818-1865). През 1846 г. той започва работа в гинекологична клиника на държавната болница във Виена, където установява много висока смъртност сред родилки. Умирали най-вече тези, които раждали в болница, но не и в домашна обстановка. Земелвайс се заема да установи защо това е така и скоро изумен разбира: та лекарите не са си миели ръцете! Те работели върху трупове със студенти, а  след това отивали да израждат с мръсни, заразени ръце.

Земелвайс незабавно въвежда задължителна дезинфекция на работещите в неговата акушерска клиника с разтвор на хлорна вар. И скоро след това смъртността сред родилките и новородените спада над седем пъти!

И тогава се случва нещо абсурдно: цялата медицинска общност се съюзява против него. Причината за това е, че идеята му – инфекциите се разпространяват заради микробите по ръцете на лекарите и персонала в болниците, противоречала на тогава утвърдени медицински схващания. Неговата идея я обявяват не просто за радикална, а за напълно безумна – миенето на ръцете на медицинския персонал е категорично отхвърлено като практика. Уволняват Земелвайс, а скоро след това той е хвърлен в лудница, където умира, навършил едва 47 години.

Днес в медицината се използва понятието „Земелвайс рефлекс“, за да се опише човешката склонност да игнорира всичко онова, което противоречи на установени и приети норми, стандарти, гледни точки. И колкото по-необичайна е една идея или информация, толкова по-агресивна е атаката срещу нея.

Ако обобщим написаното, то извода е, че не трябва сляпо да се доверяваме, нито да пренебрегваме онези послания, които не съвпадат с нашите убеждения. Печелим единствено тогава, когато включваме при срещата си с тях нашето критично мислене. Неслучайно днес то е една от най-важните предпоставки за нашата успешна социална и професионална реализация.