На 1 май заварих парка, в който всяко ранно утро започва деня ми, неузнаваем. На централният му вход бяха поставени огромни цветни табла, на които с текст, снимки и иконографика бе очертан маршрут, който можех да следвам. Десетките пейки, разположени по алеите, бяха обкичени с дълги многоцветни ленти. На асфалта бяха нарисувани огромни стрелки – явно боята не е била жалена. Те сочеха единствено разрешената посока, в която можех да се движа. Всичко бе направено достатъчно ярко – така, че недоразумения подобни на мен, да не могат да се объркат. Определено агенцията, която е била наета  да разкраси парка, си бе заслужила парите за свършеното.

Два дни по-късно от цветно напечатаните табла, лентите и ограничителните съоръжения не бе останала и следа – паркът се бе върнал към естественият си вид. Само маркировката ще ми напомня за поредното безумно разпореждане на някоя овластена персона, докато един ден и тя не бъде отнесена от дъждовете. Впрочем не бих се изненадал, ако агенцията, наета да ме информира как да ходя по алеите,  не бе спечелила и още някоя и друга хилядарка – за почистване на това, което вече бе сторила предишните дни в парка.

В случая въпрос от типа: защо бе нужен целият този маскарад, е напълно неуместен. Просто защото не се търси интелигентно решение на възникнала криза, а се следва едно любимо на всеки властимащ правило: има едни пари, които  трябва бързо да усвоим!

Оказва се, че за добре ориентиращи се хора и пандемия е чудесно време, за да се трупат пачки. И то не малки: за борба с Covid-19 само от Евросъюза у нас идват  общо 1.358 милиарда евро. При това става ясно, че Еврокомисията е готова да увеличи тази помощ. Отделно са милиардите, които се вадят от държавния бюджет. Е, едва ли съм единственият, който допуска, че всички те своевременно ще бъдат усвоени от нашите, т.е. от правилните хора. В това ме убеждава факта, че по критерият „корупция“ родните властимащи уверено държат първото място на нашия континент в последните три десетилетия. И определено нямат намерение да го отстъпват на други. А когато достатъчно си уплашил и стресирал тълпата, която в преобладаващата си част е и невероятно неграмотна и лишена от всякакво критично мислене, то най-спокойно може да имитираш и отчиташ дейност. И бързо да оползотворяваш многото  пари, които и без това очакват някой да ги прибере.

Точно като ситуацията с разкрасеният квартален парк, която за пореден път ме убеждава и във верността на поговорката „всяко чудо за три дни“. Но ако на равнище кметство става дума за няколко десетки хиляди лева, то на държавно ниво думата е за милиони и милиарди. И е без значение, че за медиците и полицаите „на първа линия“ няма да достигат сигурни защитни средства, закупени тестове ще се оказват негодни за употреба, а широко рекламирани лекарства ще са с огромни странични вреди за здравето на пациентите.

Впрочем нищо ново под слънцето. Сега всевъзможни политици, медии и неправителствени организации денонощно ни сочат, че има една единствена държава-еталон, от която трябва да се учим. Преди три десетилетия това бе СССР, днес е САЩ. И по всичко изглежда, че родните властимащи добре усвояват уроците от американските си колеги. А от тях определено има какво да се задигне като идея.

Ето какво направи Ричард Бър например. Господинът не е случаен човек – председател е на Комитета за разузнаване на американския Сенат. Наскоро той привлече вниманието не само на американски, но и на световни медии. Позицията на Бър му  позволява да получава съвършенно секретна информация от цялата разузнавателна общност на САЩ. Той всеки ден от началото на пандемията е бил запознаван с рисковете и скоростта на разпространение на коронавирусът. Но като печен политик Бър знае къде какво да говори и пише. На 7 февруари той публикува в съавторство с колегата си Ламар Александър статия на сайта на телевизионната компания Fox, в която се твърди: САЩ много по-добре от другите държави в света са подготвени за борба с всякаква епидемия. Ситуацията в страната е под контрол. Впрочем по това време и президентът Доналд Тръмп казва в публичното пространство, че опасенията заради пандемията са преувеличени и заболеваемостта от коронавирус скоро ще започне да намалява и затихва.

Но съвсем друго твърди Бър, когато е сред съмишленици – тях той ги предупреждава, че коронавирусът е агресивен и много бързо се разпространява. Възможно е ситуацията да се окаже много по-лоша, отколкото е била с пандемията (испанският грип) през 1918 г. Освен това коронавирусът ще доведе и до много сериозни икономически сътресения.

В средата на февруари американският фондов пазар е в прекрасна форма – близо до историческият максимум. Но през март той преживява катастрофален срив – американските индекси губят над 30 на сто. Милиони инвеститори понасят огромни щети.

Но не и Бър. На 13 февруари, когато пазарът е във възход, той осъществява 33 финансови операции по продажба на акции и ценни книжа на обща сума около 1,7 милиона долара. Той се избавя и от акции в компании, които са притежавали хотели. Заради служебното си положение той е бил отлично информиран за ситуацията и нейното развитие, за разлика от простмъртните си сънародници.

В центърът на избухналият скандал е и сенатор Кели Льофлер, която заедно със съпруга си Джефри Спреч – председател на нюйоркската фондова борса (NYSE), продава спешно акции за много милиони долари. Двамата се избавят от тях същият ден, когато комитетът по здраеопазване на конгреса ги е информирал за развитието на кризата с коронавируса. Льофлер инвестира получените пари в нови акции, но на сигурни компании, като на специализираната в база данни Oracle и технологичната компания Citrix, която работи в областта на онлайн-конференции – много търсени услуги по време на карантина. Спешно се отървават от губещи акции и други сенатори, като Даян Файнщайн – също член на Комитета по разузнаване, както и сенатора Джим Инхоф. Влиятелният журналист и водещ на Fox News Такър Карлсън, коментира така действията на американските депутати:  „Няма по-голямо морално престъпление от това да предадеш страната си във време на криза. И това изглежда е станало.“

Сега едва ли някои си спомня началото на 90-те години, когато един прекрасен ден у нас бе сменен курса на лева спрямо долара. В навечерието на събитието няколко стотици хора – предимно депутати, висши политици и чиновници, техни близки, накупиха долари буквално за стотинки. А на следващият ден те вече бяха милионери. Това, естествено не попречи на много от тях  да съхранят позициите си дълго във властта. И да не спират да ни убеждават неистово и днес в ценностите и преимуществата на демокрацията.

Та затова няма защо да се чудим, ако след пандемията установим, че богатите у нас са станали свръхбогати, а бедните са още по-затънали в мизерия. Нищо лично – просто така си работи социалната система, в която преминават дните и годините ни.

Затова е полезно, когато поредният мастит политик или обслужващи го манипулатори ни омайват от екрани, да се сещаме за древната притча: не слушай какво говорят хората – гледай какво правят!