Огромна здравна грешка ли е карантината?
И отново сме в „локдаун“ (от англ. Lockdown – строга изолация). С незначителни изключения цели сектори на икономиката са блокирани. Предприемачи фалират, броят на останалите без работа расте. Но и работещи родители са принудени да излизат в неплатен отпуск за да гледат децата си – спират да работят детски заведения. А това означава, че и мизерията се разширява. Ученици и студенти продължават да имитират обучение – вероятността да се окажат наистина едно „загубено поколение“, става все по-реална. Същевременно получили власт лекари подсказват, че най-вероятно карантината ще бъде продължена след изтичане на сега обявения срок.
Дали, обаче, има някакъв ефект от тези игри на „заключване-откключване“, които властимащите си правят с нас, простсмъртните? Ако съдим по количеството карантини, въвеждани през последната година (през март 2020 г. Световната здравна организация обяви за наличието на „пандемия“ от коронавирус) то няма никаква реална полза от тях. След всеки локдаун по-рано или по-късно се връщахме на изходната точка – нов взрив на заразени от Ковид-19.
И от риск за смърт на родното здравеопазване. Това, че то едва крета, го доказват различни експерти от СЗО, от ЕС. А и всеки, на който му се е налагало да влезе в родна болница, има реална представа за нейното състояние. Най-точните думи, с които то може да бъде определено са трагедия и мизерия. Пандемията от Ковид-19 показа докъде е довела „демокрацията“ родната медицина. Защото истината е, че разгромът и стартира тогава, когато родни „демократи“ дойдоха на власт. Днес карантината цели да отдалечи неизбежната и окончателна катастрофа на родното здравеопазване, защото тя няма за задача да ограничи разпространението на коронавируса. За това има далеч по ефективни и при това щадящи икономиката и благосъстоянието на хората, практики.
Станфордският университет или просто Станфорд, е основан през 1891 г. и е един от най-авторитетните в света. Така преди три години той за четвърти път зае първото място в рейтинга на агенция Ройтерс на най-иновативните университети на планетата. Станфорд е в петицата на най-добрите университети и според други престижни класации, като ARWU, Forbes, Washington Monthly, U.S. News & World Report и т.н. Неслучайно ви припомням лаконично тази му „визитка“ – към резултатите на негови проучвания не би трябвало да имаме подозрения.
Е, през януари т.г. изследователи точно от Станфорд публикуваха резултати от проучване, което установява: задължителните карантини (локдаун) не осигуряват повече ползи за спиране на разпространението на COVID-19, отколкото доброволните мерки като социално дистанциране. В това изследване учените са сравнили държави, които са наложили задължителни карантини, като Англия, Франция, Германия, Иран, Италия, Холандия, Испания и САЩ, с тези, които са разчитали на обществеността да следва доброволни мерки, като Швеция и Южна Корея. Те са съпоставили ефектите от т.н. нефармацевтична интервенция (NPI) и динамиката на епидемиите в страни, които не са предприели по-рестриктивни нефармацевтични интервенции (mrNPI) от сумата на ефектите от NPI и епидемичната динамика в страните, които са въвели задължителна карантина. И така са стигнали до извода, че няма „никакъв ясен, значителен благоприятен ефект от по-ограничителни мерки за увеличаването на броя на заразените“ в нито една от държавите. Или изискванията хората да стоят в домовете си, а много предприятия да бъдат затворени, не са оказали никакво допълнително влияние за намаляването на разпространението на Ковид-19. Според учените от Станфорд въвеждането на карантини е напълно безсмислено – то само увеличава мизерията и смъртта на хора.
Д-р Джей Бхатачаря – професор в Станфорд, е и един от съавторите на т.н. Велика декларация от Барингтън, която е получила досега над 13000 подписа от утвърдени учени в областта на медицината и общественото здраве. В нея се казва, че „политиките за блокиране произвеждат опустошителни последици за краткосрочното и дългосрочно обществено здраве“. За учените последиците от тях ще са рязко влошаване на сърдечно-съдовите заболявания, по-малко скрининг на рак, влошено психично здраве. А всичко това ще доведе до още по-голяма смъртност в следващите години.
Според проф. Бхатачаря въвеждането на карантина е „най-лошата грешка в общественото здраве през последните 100 години“. Блокирането засяга най-вече бедните хора и задълбочава социалното неравенство, като в същото време то не допринася за борбата с коронавируса. Нещо повече, твърди проф. Бхатачаря: ние тепърва ще усетим катастрофалните последици от сега въвежданите карантини върху здравето и благополучието на всеки беден човек на Земята и то за цяло поколение. За него локдауна „е епидемиологията на обществото за преразпределение на благата“.
Проф. Филип Томас от Бристолския университет твърди, че локдауна във Великобритания в крайна сметка ще струва 500000 живота, поради въздействието върху здравето на икономическата рецесия, която ще предизвика. Неизвестен брой хора също ще умрат от забавяне на спешното лечение, както и заради страха да търсят болнична помощ.
Друго изследване, публикувано от Imperial College London и Johns Hopkins University, прогнозира: около 1,4 милиона души в света ще умрат само заради нелекувани туберкулозни инфекции.
Впрочем и германският министър на икономическото сътрудничество и развитие Герд Мюлер предупреди, че мерките за блокиране, въвеждани в света в крайна сметка ще убият повече хора, отколкото самия коронавирус.
На този фон няма как да не възникне и мисълта, че зад ентусиазма, с който политици и получили власт медицински „експерти“ ни обясняват необходимостта от въвеждане на поредната карантина, стоят и съвсем други интереси. Та нали, колкото по-дълго продължават подобни ограничения, толкова повече ще са и благата, които те ще консумират, ще са и звезди в медийното пространство. Не на последно място те ще са и обект на повишен интерес от всевъзможни лобисти на фармацевтичната индустрия. А те знаят как да ги стимулират, за да вземат правилните решения – тези, които са в интерес на БигФарма.
Но в едно можем да бъдем сигурни: карантина ще има отново и дотогава, докато хора на властови позиции имат интерес да я има.