За първи път тя влиза в масово производство през 40-те години на миналия век. Изследователи от различни страни започват да откриват разновидности на пластмасата – тефлон, полиуретан, силикон… Стремително се развива химията на полимерите, фабрики по цял свят бълват пластмаси, а други започват да произвеждат от тях всевъзможни елементи и продукти.
Днес пластмасата е навсякъде – в домовете ни, в автомобилите, по улиците. Има я разпръсната в паркове и по поляни в планините. Настанила се е в реките и моретата – образно казано всяка минута един боклукчийски камион изхвърля във водите на световния океан пластмасов боклук. Гълтат го птици, риби, животни, защото бъркат плаващите негови частици с храна.
И умират. Наскоро медии съобщиха, че на Филипините е намерен мъртав кит. А причината за неговата смърт се оказали 40 кг пластмасови пликове за еднократна употреба, открити в стомаха му. В Тайланд бе намерен мъртав делфин – отровен от 80 пластмасови пакета, които той е погълнал, приемайки ги за храна.

Пластмасата е вездесъща – та за период от около седем десетилетия човечеството е произвело над 9 милиарда тона от нея! Особено тревожна е тенденцията: половината от пластмасата в света е създадена за последните 13 години! Под 9 на сто от нея се преработва, около 12 на сто се изгаря, но преобладаващата част се трупа по всевъзможни сметища.
Дреме ми, е възможно стигайки дотук да си каже някой посетител на сайта ми. Но ще сбърка, защото точно пластмасата го засяга и то непосредствено. Както и всички нас, останалите над 7,7 милиарда обитатели на планетата, наречена Земя.
Проблемът е в това, че след като захвърлим всевъзможните пластмасови неща за еднократна употреба – от бутилката за минерална вода до опаковката с готова храна, те започват да се разпадат след известен период на микрочастици. И така да тровят всичко около себе си.
Включително и нас, хората. Наскоро в списание Environmental Science and Technology, бяха публикувани резултатите от първото научно изследване на количеството пластмасови боклуци, нахлуващи в човешкия организъм. Оказва се, че в тялото на всеки човек, живеещ на Земята, попадат от 74000 до 121000 частици от микропластмаса годишно. При това половината от тези силно отровни вещества ние поемаме с въздуха, който дишаме. Останалата част си я доставяме с храната и течностите.

Особено опасна е бутилираната вода. Изследвания сочат, че дори в реномирани марки вода в пластмасови бутилки, има хиляди частици от микропластмаса. Така в Nestle Pure Life те са около 10390 на 1 литър или за година в тялото на пиещия тази вода, попадат над 640000 микрочастици! В Bisleri те са 5230 на литър (322168 за година), в Gerolsteiner – 5160 (317856 за година), в Aqua – 4713 (290321 за година) и т.н.
Когато пием нашенски марки питейна вода в пластмасови бутилки, ние внасяме допълнително към поглъщаните от други източници частици от микропластмаса, средно по още 90000 годишно.

Попадайки в организма ни, те са способни да се разлагат на токсични вещества и така да увреждат сериозно здравето ни. А някои частици са толкова микроскопични, че лесно нахлуват вътре в нашите клетки, предизвикват имунна реакция и довеждат до отравяне.
Излиза, че темата “пластмаса” е далеч по-значима от други области, към които обикновено е насочен интереса на много от нас – най-нови приложения за смартфона, живота на звездите на шоу-бизнеса, корупцията сред политиците, последните повеи в модата, резултатите от поредни мачове на любими отбори… А въпросът има ли смисъл въобще да се откажем от пластмасови опаковки за еднократна употреба, до минимим да намалим консумацията на бутилирана вода в пластмасови бутилки и пр., става свръхактуален.
Просто защото пластмасата не просто директно и всекидневно е в състояние да застрашава нашето здраве.
Тя вече реално работи за съкращаване на престоя ни в този прекрасен, леко луднал свят.